Писмо до крадците на протести

411660_10150957391251168_1253886752_o
Здравейте пичове,
понеже адски ме дразни вашият словесен тероризъм, вашият високопарен елитаризъм, вашата склонност да говорите като хора глътнали по три бастуна и прекалили с модерна поезия, понеже е ужасно гадно да виждаш как някакви хора, които никой никога не е забелязал на улицата да се опитват да приватизират протестите и да ги превърнат в поредната си интелектуална снобарщина, ще ви напиша това писмо.
Това писмо е вдъхновено от едно друго. Прочетох го в „Дневник“. Авторкесата му в типичния за градския псевдоинтелектуалец стил (тоест постмодерна версия на гимназистка, която драска писмо по любимата си попзвезда) се опитва да обобщи на едро кои били протестиращите през пролетта на нашето недоволство. Кои са те значи, нека да й дадем думата: „Протестиращият на 2012 е културолог, юрист, съдия, режисьор, фотограф, студент, политолог, защитник на човешките права, писател, фотограф, ученик…“.
Ихааааа. Типично за модерната градска патка е да не може да си представи, че има свят отвъд жълтите павета и четирите лъскави заведения в които ходи. Точно така тя не може да си представи, че в България може да има и хора, които не попадат в излъсканата й представа за общество. В нейното идеално и стилизирано като снимка в „Космополитън“ общество хората са все висшисти, интелектуалци, поети с лакирани нокти и телевизионни водещи с нежни гласове.
Пичове, знаете ли къде беше проблема на тази пролет?
Обществото се вдигна на бунт срещу един ужасяващ закон. Закон, който щеше да подари планините на мутрите и да остави от Витоша единствено дръвчета в градинките на бъдещите хотели.
Но тези лъскави протестиращи, които всички описват, не се вдигнаха при хиляди други случаи. Когато видяха, че държавата умишлено води към фалит БДЖ, те си мълчаха. Когато властта за поредна година не размрази доходите – те си мълчаха. Когато се опитаха да прецакат висшето образование – те си мълчаха. Когато майките излизаха да протестират – те си мълчаха. Когато хората не получиха коледни надбавки – те си мълчаха. Когато протестиращите във ВМЗ – Сопот припадаха от глад – те си мълчаха.
При толкова много мълчания всички ще си спомняме пролетта като един красив сън за друга възможна държава. Защото революциите изяждат децата си, а край тази революция вече дебнеха авторките на сериозни текстове, които не познават реалния живот, но пък имат склонност да пишат по всяка тема като Кари Брадшоу, случайно надрусана с екстази.
Вижте кои протести е описала побългарената Кари Брадшоу – „пред ВСС за уволнението на съдия Мирослава Тодорова, протестът на всички, които твърдяха, че са Георги Тонев Колев и доматената псевдореволюция“. Колко красиво!
Но България, драга ми авторкесо и всички вие джебчии на протести, скочи и срещу добива на шистов газ. Онази България в която не всички са културолози, актьори, режисьори, коафьори, стилисти, философи и всякакви други, се вълнуваше от много повече теми от тук изброените. Защо обаче авторкесата ги е пропуснала? С какво ли психиката на интелектуалката е била наранена от тези другите каузи, които не са чак толкова много интересни на интелектуалните кръжоци на паразитите на протести, а?
Хайде да не се лигавим за миналото ни през 2012 година. Никой няма полза от меланхоличните въздишки на обичайно заподозрените депресари. България не е само съдебната власт. Битката срещу полицейската кубинка там е много важна, ама защо един път не ви видях очите на социалните протести, а? На тези протести, където се събират хората, които не са режисьори, културолози, изнежени поети, обезкосмяващи се интелектуалци и педикюриращи се интелигенти на свободна практика. Кога ще си отворите очите, че в България има не интелектуални, а социални пропасти?
Аман от лигаво съзерцаващи моралисти! Аман от писачи на скръбно-обществени писма – гневът на онези, които не виждате, защото сте слепи като преял депутат от ГЕРБ, става все по-голям. Този гняв е истинският мотор на протеста. Гневът на 15-те души, които протестират срещу закриването на железниците. Гневът на гладните работници, които не влизат в скалата на протестиращите на незадоволените авторкеси. Гневът на онези хора, които не излизат на протести, защото гледат да не си загубят работата, понеже са от малък град и няма какво друго да се работи.
Тези хора са солта на земята. А не онези, които чакат в мрака да дойде края на годината, за да блеснат със стилистично упражнение за това колко им било меланхолично и мъдро след протестите.
И най-накрая, пичове,
пролетта на гнева остана невъзможен сън, защото трудно ще си намерим кауза, когато част от най-големите бунтари днес са изразители на статуквото. Единият дори почна да прави интервюта с десни икономисти, за да разгонва социалистическите настроения сред бесните на елита. Това е другото голямо мълчание за което „интелектуалците“ по протестите са слепи и глухи. Не можеш да си създадеш една каста от градски революционери на свободна практика и да ги ползваш като ударен отряд за разни корпоративни каузи. Няма как да стане. Заради това спрете с дежурните приказки, майната им на високопарните клишета, заебете фризирания си език и постомодерните фразички – ако искате да сте полезни на този народ, на тази изстрадала държава, на хората, които не се вписват в жълтопавирания именник на професиите – просто проумейте, че в страна в която има хора, които си лягат гладни, работещи хора, които не могат да купят учебници на децата си, вие винаги ще бъдете безполезни, ако не сте на тяхна страна. А вие не сте.
Приятни сънища, пичове!
Виковете по улицата един ден ще ви събудят.
Дотогава значи.
Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Pingback: Сватбен фотограф

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40