На 21.12.2012, маите отбелязват края на четири векoвен цикъл, според техния календар ( в същото време доста кретени, най-вече в САЩ и Европа, чакаха „края на Света“, бел.ред.). Но, докато разни идиоти се бяха заключили по бункери и мазета с купени от молове и хипермаркети „комплетки за оцеляване“, наследниците на маите, в Мексико, Чиапас, почетоха едно много по-драматично събитие – клането на 45 души , членове на пацифистката сапатистка група Лас Абехас (Пчелите), извършено от „ескадрони на смъртта“ на 22 декември 1997 г.
Масовото убийство, извършено по време на католическа литургия, става известно като „Клането в Актил“. Знае се, че войници от близкия военен пост не са се намесили при нападението, което е продължило повече от час. На следващата сутрин, войниците са се опитали да измият кървавите стени, за да заличат следите от извършеното зверство.
В памет на този гнусен акт, около 40 хиляди души, почти всички с обичайните сапатистки черни маски, направиха мълчаливо събиране в петте най-големи града на Чиапас: Окосинго, Сан Кристобал де лас Касас, Паленке, Алтамирано и Лас Маргаритас. Освен няколкото спонтанни аплодисменти и скандирания „Да живеят Сапатистите!“ и „Вие сте гордостта на Мексико!“, протестът премина в пълно мълчание, а участниците държаха вдигнати юмруци.
Междувременно Центърът за правата на човека Фрай Бартоломе де Лас Касас, осъди безнаказаността на престъпниците, които са извършвали убийствата. Данните са, че 50-те осъдени паравоенни престъпници (от общо 87-те доказано участвали в убийствата) вече са пуснати от затвора, останалите са си на свобода.
Sin palabras, la marcha de los zapatistas – 1 from desinformémonos on Vimeo.
Сапатистите се завръщат! От тъмнината на нощта, командването на Сапатистката армия за национално освобождение пусна следното комюнике.
Наближава краят на една ера и хиляди сапатисти тихо излизат от тъмнината на нощта и мирно завземат площадите на Чиапас. Субкомaнданте Маркос и Сапатистката армия за национално освобождение издават това комюнике от дълбините на Лакандонската джунгла.
Комюнике на Нелегалния местен революционен комитет – Главно командване на Сапатистката армия за национално освобождение.
Мексико.
21 декември 2012 г.
Чухте ли?
Това е звукът който издава техния срутващ се свят.
Това е нашето завръщане.
Денят, който трябваше да бъде ден, беше нощ.
И нощта ще бъде денят, който трябваше да дойде.
Демокрация!
Свобода!
Справедливост!
От планините на мексиканския югоизток.
От името на Нелегалния местен революционен комитет – Главно командване на Сапатистката армия за национално освобождение.
Субкоманданте Маркос
Мексико декември 2012