(Пътепис на един жалбоподател)
Част I.
Това може да се случи на всеки, който вярва че в България има закони и е готов да се бори за елементарните си права, като това на спокоен сън през нощта. Всичко започна в началото на това лято, малко след въвеждането на пълната забрана за пушене. Почнахме да се будим от силна музика и шум от дисководещ през малките часове на нощта като звука беше толкова силен че събуждаше цялото ни семейство и продължаваше безмилостно с часове наред. Източника на този невъобразим шум се оказа че идва от клуб “Валентин”, находящ се на адрес гр. Ямбол, ул. “Боровец” 100, и по-точно новоиздигната шатра пред самата сграда, която, както разбрахме по-късно, е поставена с презумпцията за пушалня към заведението но е напълно оборудвана като всеки друг бар, включително с мощни озвучителни тела. Терора започваше обикновено след 24 часа, но понякога и в 02, 03 или в 04 часа през нощта, т.е. бяхме оставени на милостта на водещия който усилваше силата на звука според градуса на настроението му. С течение на времето у нас се появи вроден страх от нощите петък срещу събота и събота срещу неделя, когато звуковите вълни безмилостно ни заливаха по разписание, молихме се края на седмицата никога да не идва. Понякога обаче това ставаше и през делничните нощи, в един момент просто не знаехме кога ще ни удари пак и даже мисълта за предстоящото ни причиняваше безсъние.
Първата ни реакция беше да звъним на тел. 112 и да подадем сигнали за нарушаване на обществения ред с надеждата някой полицейски патрул да санкционира нарушителите за да намалят силата на звука. Напразно. Силната музика свършваше чак когато свърши купона там, понякога чак по светло. В началото на август подадох първия сигнал до Община Ямбол на електронната им поща. През септември, след като не получих никакъв отговор а тормоза продължаваше, реших да обиколя институциите в града и първо посетих РПУ – Ямбол. Дежурният, след като изслуша проблема ни, ми обясни че нищо не могат да направят тъй като полицията не разполага с уреди за измерване на силата на шума и даже и да напишат акт за нарушаване на на обществения ред, в съда той бива обжалван от нощните клубове поради липса на доказателства и отпада веднага, даже бил лош атестат за полицая който направи такова нещо без веществено доказателство. Посъветва ме да отида в РЗИ – Ямбол, които разполагат с въпросния уред и лаборанти за извършване на измерването. Междувременно се надявах че с настъпването на есента нощните вакханалии ще престанат и въпросната шатра ще бъде прибрана за зимата но се оказа че те въобще нямат намерение да прекратяват дейността си, а оттам и нямаше изгледи за скорошен покой за нас през нощта. Към края на октомври отидох в РЗИ – Ямбол и подадох жалба (Nr АК 04-2372 / 25.10.2012). Първоначално се изненадах се че те не могат да направят измерване на шума по сигнал в реално време а такова трябва да се планира предварително, което и намалява шансовете да бъде засечен в най-силния си момент понеже силата на звука, както споменах, се менеше според градуса на настроението на водещия. Не изключвах и съмнението да бъдат тайно предупредени за това за да внимават в уречения час. Все пак, при втория опит, на 17.11.2012 между 01 и 02:30 часа през нощта, измерването в нашия дом показа отклонение с ок. 25% над нормите за шум (Nr РД 06-2607 / 27.11.2012). Инспекторката от РЗИ – Ямбол още тогава направи устна забележка на присъстващия свидетел от клуб “Валентин” че трябва по най-бързия начин да намалят силата на звука за да могат хората да спят но още на следващата нощ отново се събудихме около 04 часа от силна музика пак от там което ми подсказа че управата на този клуб въобще няма намерение да се съобразява с това че хората в района искат да спят спокойно през нощта и ще ни тероризира до безкрай ако не направим нещо. За да изостря вниманието на всички правоохранителни институции в гр. Ямбол, аз и един съсед, също възмутен от тази арогантност, организирахме подписка срещу дейноста на този нощен клуб. От близките улици се подписаха общо 100 човека като накрая се оказа че има и други желаещи да се включат но преценихме че толкова за сега са достатъчно за да ни бъде обърнато внимание, включително от местните медии. За моя изненада обаче се оказа че почти всички електронни и печатни медии в нашия град задружно не отразиха нашия проблем въпреки че подписката беше изпратена на всички и въпреки човеколюбивите им декларации че са широко отворени за проблемите на обикновените хора. Това ме натъжи понеже показа колко зависими са повечето медии в града от патрона на този нощен клуб който явно и необезпокоявано се е наложил като непреодолим фактор в обществения живот в нашия град.
По време на подписката се получи и допълнителна информация от граждани че шума от това заведение се чува чак до по-високите сгради в ЦГЧ и в кв. “Бенковски”. При тях няма как да се очаква че силата на звука в спалните им ще е над нормите но въпреки това споделиха че това ги дразни и някои от тях пожелаха да се включат в подписката. Освен това много от участниците в подписката се оплакаха и от безразборните гърмежи с увеселителни ракети които се организират там и от шума от усилен автомобилен трафик в периода около отваряне и затваряне на заведението.
Най неадекватна се оказа реакцията на Община Ямбол която не само че няколко месеца отказва да обърне внимание на проблема ни, но и този път отказа да чуе гласа на поне 100 граждани на общината като просто унищожи молбата с приложената подписка, въпреки че има издаден на място входящ номер при депозирането й (Nr 2801- 16902 / 19.11.2012). Освен това, беше унищожена и моя жалба, пак във връзка с този проблем, от началото на ноември (Nr 2801- 13687 / 05.11.2012), като това беше и формален повод да ми се откаже и правото да получа отговор. До момента Община Ямбол отказва да отговори и дали е получила писмото от РЗИ – Ямбол (Nr РД 06-О-2602 / 27.11.2012) с което тя ги информира за проблема. Понеже има вероятност тя да “изгуби” и това писмо, независимо че е издадено от държавна институция, подадох една допълнителна молба до РЗИ – Ямбол да ми бъде предоставено копие от това писмо и копие от предписанието, което РЗИ – Ямбол е направила на управителя на нощен клуб “Валентин” (Nr 188 / 26.11.2012) защото прецених че имам право да знам какво тя смята че трябва да се направи за да не страдаме ние повече от този произвол.
Понеже една такава реакция от страна на Община Ямбол беше донякъде очаквана поради явната й зависимост от патрона на този нощен клуб, аз, в желанието си да получа някаква подкрепа от правоохранителните органи в града, написах молба до началника на РПУ – Ямбол в което го моля за съдействието му за дългосрочното решаване на проблема с шума от нощния клуб (Nr 7429 / 19.11.2012). За да покажа че проблема не е само мой, приложих и копие от злополучната подписка. Идеята ми беше че в полицията не може да не знаят отдавна за проблема, тъй като има за това подадени доста сигнали чрез тел. 112 (включително и от мен), а и лично зная от редови полицаи че те често се занимават с проблеми свързани с обществения ред в и около този клуб. Молбата ми беше, на основание на информацията която имат, да направят някакво предписание до Община Ямбол но ми беше обяснено че те вече нямат такива правомощия. Вместо това, полицията се самосезира по отношение на участниците в подписката и планира нови комисии съвместно с инспектори от РЗИ – Ямбол, които да измерват силата на шума в домовете им. Аз поисках лична среща с началника на РПУ – Ямбол на която се опитах да го убедя че това не е нужно понеже има вече такова измерване в нашия дом което е показало отклонение от нормата и РЗИ – Ямбол изготвят предписание до управителя на клуба и писмо до Община Ямбол, независимо какви други измервания ще се получат в последствие. Освен това знаех и за дискомфорта който ще изпитат всички съседски семейства по време на тези измервания които стават директно в спалните на семействата през малките часове на нощта и обикновено разбуждат всички в дома. Изтъкнах и излишния финансов ресурс за тези комисии – всичко става с пари на данъкоплатеца. Началника на РПУ – Ямбол не прие моите доводи и заяви че акциите вече са планирани и няма да ги отмени въпреки че му връчих молба за прекратяване на предната ми молба с която бях отишъл при него и заяви че ще направи всичко което трябва (според него) за да ни помогне а и да види дали има “системност” в тези нарушения. По време на тези допълнителни измервания силата на звука от нощния клуб беше чувствително намалена а и по-късно разбрах от РЗИ – Ямбол че резултатите от техните измервания са били всички в нормите. Веднага щом спряха планираните от РПУ – Ямбол измервания на силата на шума, музиката от там беше отново усилена и ние вече не смеем да се обадим и на тел. 112 понеже не искаме отново организирани от РПУ – Ямбол комисии в дома си за да доказват това което вече е доказано и за което и без “системни” изследвания половината град знае. Получава се така че ние, като потърпевши, посрещаме комисии в спалните си, вместо такива комисии да отидат и да измерват шума във въпросния нощен клуб, който, чувал съм от познати които са го посещавали, може да оглуши някого завинаги. Освен това мен ме изненада и още една процедурна безсмислица: защо трябва тези комисии да обикалят през нощите спалните на хората като винаги се измерва и шума вън на улицата и е напълно логично че ако той е извън нормите там, това да е така и в домовете на хората, освен ако нямаш специално изработени шумозаглушаващи стени и дограма но тогава и няма да подаваш жалба за наднормен шум, нали?
Междувременно посетих и РО НСК – Ямбол и подадох жалба (Nr Я 105 – 01 – 267 / 14.11.2012) и молба за достъп до информация (Nr Я 105 – 01 – 268 / 14.11.2012) за да се запозная с разрешителния статус на този новоиздигнат обект, който, според действащите в момента наредби не отговаря на изискванията за увеселително заведение тип нощен клуб под каквато форма той фактически до момента функционира. Все още очаквам отговор и от там, но с течение на времето надеждата ми намаля. И в тази институция се изненадах – оказа се че при толкова чиновници в районния им офис в Ямбол, преписката по моя въпрос е препратена за отговор в регионалния офис на ДНСК в Бургас. Достъпността до всички районни и регионални офиси на ДНСК е само по телефон или на място, т.е. по този показател е по-назад даже и от ОД на МВР които имат вече и страница в интернет, въпреки че модула за приемане на сигнали от граждани не работеше когато се опитвах да им пратя жалба по електронен път.
Изчислих че до момента съм подал общо 12 жалби и молби до държавните и общинските институции в гр. Ямбол във връзка с този проблем, подал съм десетки сигнали на тел. 112, постетил съм десетина кабинети, и то по няколко пъти, прекарал съм десетки часове в писане на писма за помощ и стигнах до заключението че аз нямаше да мога да направя и една десета от това ако в момента не бях безработен. Излиза, че един средностатистически работещ или творящ гражданин на Р. България няма как да си позволи този лукс, или губи-време, зависи от гледната точка. И при това до сега не съм постигнал почти нищо освен малко шум, който може да се окаже напразен понеже разбрах че институциите в нашия град са само тежки и скъпи фасади а и това че решаването на един елементарен на вид проблем зависи от тяхното благоволение и ако някой разчита на тях може сериозно да се подхлъзне ако пътя на решаването на неговия проблем настъпва интереса на някой местен благодетел. Интересно е кога държавните и общинските институции в гр. Ямбол ще направят така че даже и работещ или зает с нещо гражданин да може надеждно и сигурно да подава жалби, молби и т.н. без да се налага да ходи на място и да виси пред гишета, и то без да изчезват безследно? И най-важното: кога Община Ямбол ще престане да игнорира проблемите на обикновените хора когато те са в противоречие с интересите на обръчите от фирми с които се е обградила?
Александър Минков
гр. Ямбол
Из “ХАРТА НА КЛИЕНТА НА ОБЩИНА ЯМБОЛ”:
. . .
1. Отнасяйте се към всички потребители равнопоставено, честно и любезно;
2. Общувайте открито и осигурявайте пълна информация;
3. Консултирайте се с всички заинтересовани страни и насърчавайте непрекъснато усъвършенстване;
4. Въведете механизми за обратна връзка от клиента и извличайте поуки от направените коментари;
5. Насърчавайте достъпа до услуги чрез различни канали;
6. Работете съвместно, за да предоставяте усъвършенствани, комплексни услуги;
7. Създавайте и популяризирайте стандарти за обслужване и публикувайте резултатите от дейноста според тези стандарти;
8. Извършвайте, измервайте и публикувайте оценките за удовлетвореноста на клиентите . . .
. . .
P.S. В Част II. на пътеписа ще опиша по-нататъшното развитие на проблема, ако има такова. Благодаря за безкористната подкрепа на всички свободолюбиви и загрижени за съдбата на града ни граждани и за помощта на малкото останали достойни журналисти.
И аз се будих няколко вечери през лятото, но не знаех откъде се чува шума. Живея на края на Графа в посока Елхово.
Аз съм от София и в нашия квартал се получи същият проблем от 2011.
Минах по вашите пътища, замервания и тн. Оказаха се над нормата,
В момента планирам и подписка.
Бихте ли ми казали докъде стигна вашия случай? И дали имате резултати?
Мисля, че проблема на нашата нация е в това, че реагираме бавно, късно, и не сме единни и напористи – когато трябва да си защитаваме интересите.
Това в държава като Швейцария примерно – не биха го допуснали гражданите дори 1 нощ да го търпят – и до 3 дни властите биха си свършили работата.
Разликата е, че
1.там демокрацията е буквална – което значи че народа управлява – и държавните служители- са само служители. В противен случай, ако не изпълняват задълженията си – се освобождават от длъжност.
2. хората-гражданите са доста по интелигентни и искат да гонят стандарт на живот със ценности като: Достойнство,честност коректност и тн. които тука липсват в по голямата част от хората.
А в по малката част – които са интелигентни, имат някаква вродена „страх“ от управлението и понятието „държава“ за тях значи – някакви други хора- които винаги са срещу „народа“ и правят всичко възможно за да е зле народа.
И накрая- според мен малцината управляващи -са шепа хорица, които също са смъртни- но ние сме им дали право да се разпореждат от наше име и воля. Ако могат българите да се обединят по качествено – ще са доста повече от шепата управляващи- и за всеки проблем, и не работещ закон или неправда- винаги ще могат да упражняват натиск – понеже са единни и са много.
Да не си плюем и забравяме девиза- който стои на народното събрание: „съединението прави силата“
Защо никой не възпитава децата си, че ако искат да са силни граждани с позиция- трябва само едно- да се обединят?
Получих едно странно писмо от Община Ямбол. В него пише че управителя на клуба се е ангажирал да постави изолация на тази шатра (или шатри, оказа се че са две, една до друга), което е много странно понеже предназначението на тези новоиздигнати шатри е за пушене и те са с повдигаеми страници, които се отварят когато времето е топло. Няма как една такава изолация да спаси квартала от „музикалния” тормоз когато тези страници се отворят, а това ще стане рано или късно когато времето се стопли и тогава никакви изолации няма да ни предпазват. Всичкия този прах в очите е само за забаламосване, но ние това го разбираме много добре и ще се борим за цялостното премахване на тези шатри с „двойна употреба”. След като нито РЗИ, нито РПУ, нито Община Ямбол се наеха да затворят този незаконно разширен бар, на нас не ни остава друго освен да се борим той да бъде премахнат по законния ред. След много чакане получих дългоочаквания отговор и от РО НСК – Ямбол който потвърди нашите предположения че обекта (полиетиленовите шатри) е незаконен и вече има издадена заповед за премахване на всички незаконни градежи, под и около тези шатри. Тези заповеди са предоставени на кмета на Община Ямбол за изпълнение понеже той в момента е принципал на публичната общинска земя върху която са изградени. Сега остава да видим колко дълго адвокатите на кръстника на въпросния нощен клуб ще бавят процедурата с юридически хватки. Ние имаме основание да смятаме че това може да продължи много месеци, ако не и години. Установихме и явната обвързаност на кръстника на въпросния нощен клуб с чиновници в градските институции, който има и фамилно лоби в общинската администрация понеже член на фамилията работи в юридическия отдел на Община Ямбол. Имайте предвид че всичко това става в градския парк „Боровец”, което само по себе си е едно върховно нахалство понеже само неслучаен човек може да си позволи да лее масивен бетон за укрепления и огради на такова публично място и то без всякакво разрешение. Това само потвърждава нашите подозрения че всичко това е станало с мълчаливото съдействие на общинските власти поради топли връзки с кръстника на клуба. Писах и на омбудсмана, предоставих му цялата фактология по случая. В началото той се ангажира да направи проверки в споменатите институции но после получих едно стандартно писмо от което аз не научих почти нищо ново и успокояващо, просто беше написал нещо за да се отчете. Явно че бюрократичните кланове в Ямбол не позволяват никакво по-съществено разследване а това е очаквано понеже Ямбол не е България. От една местна телевизия сезираха и началника на пожарната, който обеща проверки но всичко стигна само до обещанието. Ако смяташе да направи нещо, той трябваше да издаде заповед тези шатри да бъдат затворени и премахнати понеже те не отговарят на никакви противопожарни изисквания.
Александър, дръж ни в течение. Ако започнат да ти правят проблеми, даваш подробностите и ще ги изтипосаме всички с имената.
Нашите страхове че случая ни ще бъде замeтeн от почти всички институции до които беше отнесен, се сбъднаха. Какво имам предвид?
1. Община Ямбол, която трябваше да реагира и веднага да санкционира адекватно собственика на клуба, който нарушава обществения ред, заговори от негово име с възможни мерки които се оказаха абсолютно бутафорни понеже ние отново се будим от нощните оргии в този нощен клуб. Последната такава беше снощи, 22 с/у 23.02.2013, при което аз и съпругата ми се събудихме и не можахме да спим почти цялата нощ понеже силната музика продължи до 06.00 часа.
2. РЗИ–Ямбол, която трябваше да реагира и веднага да санкционира адекватно нарушителят, се скри зад някаква съмнителна конфиденциалност въпреки че става дума за случай с обществен интерес (припомням че 100 граждани от квартала подкрепиха подписка за изцяло затваряне не този нощен клуб!) и освен това всеки клуб, дискотека и т.н. е обществено място и не виждам как нещо което уж се прави за да предпази живеещите в непосредствена близост от проблема може да бъде тайна.
3. РПУ-Ямбол, която трябва да реагира на всеки сигнал, подаден на тел. 112 за нарушаване на обществения ред изцяло абдикира от тази си отговорност в нашия случай. Както съм Ви споменал, въпреки многобройните сигнали които сме подавали, почти никога не сме виждали адекватна реакция на полицейски патрул. Последният подаден такъв беше тази нощ, 23.02.2013 в 00:56 (от мое име, може да проверите ако имате достъп до тази база данни) но както се очакваше, нямаше никаква реакция понеже силната музика както споменах продължи до 06.00 часа.
4. ПБЗН-Ямбол. Местна телевизия засече растящия брой никнещи като гъби шатри-пушални из града и визирайки и този нощен клуб, който не отговаря на никакви противопожарни изисквания като заведение с обществен достъп, зададе въпроси към началника на ПБЗН-Ямбол, който обеща да провери тези случаи и да вземе мерки. След този дежурен отговор, аз бях сигурен че нищо няма да направи понеже ако имаше намерение, той трябваше отдавна да издаде забрана за ползване най-малкото понеже са незаконни и неинспекирани от ПБЗН-Ямбол.
5. ДНСК-Ямбол. След многобройните сигнали за незаконния градеж в който се помещава този нощен клуб, получих копие от заповед за премахване, издадена от бюрото на ДНСК в Бургас. За съжаление, директора на ДНСК-Ямбол ме предупреди че до изпълнението на тези заповеди ще мине много време, особено много се бавели обществените поръчки за изпълнител на такива премахвания (тя даже спомена че въобще не се явяват такива кандидати!?), и при положение че собственика на клуба е впрегнал целия си юридически ресурс и в момента обжалва заповедта в съда, можем да разчитаме че нощните оргии в този нощен клуб ще продължават с години.
Както виждате, моя опит с този списък от институции показа че те са напълно лишени от смисъл и човек въобще не може да разчита на тяхната адекватна реакция. Това обяснява и защо много хора, особено тези които ценят времето си въобще и не се обръщат към тях. С това мога и да отговоря на въпроса на началника на РПУ-Ямбол, който ми зададе следния въпрос когато го посетих: „Ако наистина е имало такъв проблем в квартала защо за толкова време сме получили по този повод само една писмена жалба?”
Ами нека си отговори сам, ако наистина е толкова добре информиран за проблемите на гражданите в поверената му територийка. Защото ако искаш да чуеш техните проблеми има много начини, но същото се отнася и ако не искаш да ги чуеш!
Здравейте ,
Проблема на всички потърпевши се повтаря ,отношението на институциите е същото . От многото ми търсене в нета с желанието някой да подскаже пътя ,по който да тръгнем ,за да се справим с проблема , попаднах на mravka1.wordpress.com/ – това е начина ,трябва да сме заедно , да сме последователни и непоколебими.
Решила съм да разпространя статията до всички , които са потърпевши в Приморско ,по време на летния сезон . Можете да го направите и вие сред съседи и единомишленици .
Сигурна съм , че ще има успех , от всички нас зависи колко бързо ….
Деана
Син Сити -заведението на ели-ако видите какъв елит го посещава …….
Това е бивш кино-театър и си има хубава шумоизолация,но нали
трябва да се покажат- през нощта от 2 до 4 часа вратите се отварят широко,а на децибелите от тонколоните може да завиди и боен
изтребител.Моля се за лошо време тогава поне вратите ще са затворени.
А като чета по форумите забрана за силен шум след 23 часа няма да има.
Втора година занимавам институциите с подобен случай.Обърнах се и към Омбудсмана.По негова препоръка ще изложа исканията си,свързани с редица необходими промени в законовата база. Систематизирала съм и всички нарушения на Община Варна и на РЗИ по случая.Планирала съм и среща с репортери.Мисля, че е необходимо да обединим усилията си, за да защитим правата си.Ще очаквам отговор.