Законът за предучилищното образование криминализира т.нар. “родителски кооперативи” и задължава майки и татковци да водят чедата си от 4-годишна възраст в държавните детски градини. При все, че тези градини недостигат.

Какво значи това?

Първо, че държавата силово мачка гражданските инициативи. Какво представлява “родителски кооператив”? Няколко семейства, които се познават помежду си, обединяват усилията си да се грижат за своите деца. Пример за спонтанна самоорганизация и практическо гражданско самоуправление по един немаловажен проблем от ежедневието. Тъкмо елемент от анархическото общество, необходимо условие за безвластна обществена система. Достатъчното условие е отделен въпрос, много пъти разглеждан във вестник “Свободна мисъл”.

Второ, че държавата се мъчи да създаде зависимост към своите “услуги” – съмнителни и по качество, и по количество, и по достъпност, и по адекватност. Иска гражданите крачка да не могат да стъпят, без тя да е регламентирана от някакви наредби, правилници, закони, приети от шепа лакоми паразити в полза на малко повече други паразити с тлъсто имотно състояние.

Трето, че държавата се стреми да получи най-пряк достъп до младото поколение от най-крехка възраст, за да го програмира да е покорно и глупаво.
Давам си труда да обърна специално внимание на тази новина, защото има хора, които се самоопределят като либерали и от тази си позиция упрекват анархистите, че “нищо не правели да дадат позитивен пример”. И когато им се отговори, че всякакъв опит да се изгради кътче анархия (т.е. самоуправляем граждански ред и справедливо разпределение на блага при колективно солидарно производство) ще се натъкне на остра съпротива от страна на държавата и бизнеса, подигравателно ми подхвърлят, че това било “невероятно”. Че една “демократична” (?!) власт изобщо нямало да тръгне да мачка инициативите на народа, стига те да не са “насилствени” (т.е. революционни).
Да, ама не. Ето – мачка. Съвсем ненасилствена гражданска инициатива. Както преди това бе извършила бандитско нападение срещу свободната електронна библиотека “Читанка”. И още много други, системни актове на насилие спрямо опитите на хората сами да си решат проблемите, да ги решат, без да ангажират никого, освен себе си.

Реакцията на държавата е обяснима – точно такива народни инициативи доказват, че властта е излишна. А тя не прощава подобни примери. И щом не може да ги контролира пряко, ще ги забранява и наказва.
Колкото до защитниците на държавността и пазарната конкуренция – те обичат да казват, че опонентите им “живеят в измислен свят”, но при положение че широко си затварят очите пред реалните факти, следва да си направим извода, че тъкмо те живеят в една и съща вселена с елфите, джуджетата, хобитите и феите на зъбките и ченетата.

Шаркан