От всекиму според късмета, а всекиму според парите

Това е капитализмът, приятели, няма какво да го увъртаме.

Идеолозите му ни пробутват всякакви обяснения защо и как той е най-добрата възможна икономическа система, а простите принципи, на които се подчинява са точно тези – късмет и пари.

Ако човечеството наистина е неспособно да създаде нещо по-добро, то сериозно трябва да преразгледаме убеждението си, че хората са най-еволюиралата форма на живот на планетата Земя.

Напоследък все по-често срещам протестиращи, които вярват, че принципите на икономическата ни система са прекрасни. Те са убедени, че единственото, което трябва да се поправи, не е начинът на производство (от всекиму според късмета), нито начинът на разпределение на продуктите (свободен пазар – на всекиму според парите), а само политическия контрол. Ако „гражданите и експертите“ следят за правилното функциониране на системата, всичко ще е наред. „Експертите“, които трябвало да ни управляват според „протестиращи“ като Кольо Босия, знаете ли откъде идват и къде отиват? Коя формула ще следват юнаците? Пусто любопитство…

Попитайте гражданите от какво е свободен свободният пазар. Вижте колко от тях ще ви отговорят, че става дума за пазар, свободен от контрол – държавен или обществен. Вижте колко от тях ще ви отговорят, че е „свободен“ в търсенето на максимална печалба от собствениците на произведените продукти. Вижте колко от тях ще ви кажат, че свободен пазар означава премахването на каквито и да е ограничения по отношение на минимални и максимални цени. Никой не бива да постановява, че хлябът и лекарствата са необходими за просъществуването на човеците и трябва да бъдат достъпни за всички. А минимална заплата просто не бива да съществува, казват – това не било свободен пазар, нека да оставим работниците да се конкурират помежду си на пазара на труда. И да не се възмущавате, че предприемачите произвеждат там, където намерят най-евтината работна ръка – направете им „свободни икономически зони“, където да могат да плащат 8 лева на ден, и ще произвеждат и в България. За какъв „държавен и обществен контрол“ говорим? За какво по-точно протестираме? Никакви ограничения на цените и свободното циркулиране на стоките, моля! – това е свободният пазар.

Затова и една от основните цели на „чистия капитализъм“ е дерегулацията – премахването на всички законови норми, които са пречка за увеличаването на печалбите и създаването на картели и монополи.

„Свободен пазар“ не е нищо друго, освен „всекиму – според парите“. Който има пари, си купува лекарства. Който няма – да не се оплаква! В Африка свободният пазар е най-свободен. Не се шегувам, факт е. Затова измират от глад и болести. Не скачайте срещу закони като ACTA – те защитават свободния пазар. Не скачайте срещу цените на тока и горивата – те са такива, заради свободния пазар. Търсенето е по-голямо от предлагането – тъй че какво искате? Ето ви свободен пазар в действие.

Пробутват ни всякакви приказки, че свободният пазар щял да доведе до по-ниски цени, благодарение на „конкуренцията“. Всъщност, запитвали сте се „конкурентоспособността“ за чия сметка е?

Цената на стоките е съставена от 3 елемента – цената на суровините и инструментите за производството им, заплатата на работника, който ги произвежда физически и накрая, печалбата за предприемача.

Върху първия елемент собственикът не може да влияе, но може да влияе върху другите два. Ха познайте дали предприемачът предпочита да намали заплатата на работниците си, или своята печалба, в стремежа си да бъде „конкурентоспособен“. И дали си струва да отделя част от печалбите си, за да поддържа производство, което не унищожава природата? 

Обожавам приказките за конкурентоспобността. Особено когато ми ги разказва някой работник. Някои хора трудно осъзнават къде се намират в хранителната верига, дори когато тя е съставена само от две брънки.

Относно късмета – все още някои вярват, че дали ще си предприемач или наемен работник, зависи от „способностите“. Не от късмета да се родиш в богато семейство. Не от късмета, че не си се родил в Конго. Не от късмета да живееш в подходящия исторически момент – в период на криза или възход. Не от късмета да попаднеш на походящото място в подходящия момент. О, не – тази система награждава „способните“. Да се чуди човек защо Парис Хилтън не мие подовете в тоалетните.

Всъщност нямам против свободния пазар, стига „губещите“ предприятия да се преобразуват по закон в кооперативни предприятия на работниците, както и да се прокара закон за информация върху етикетите: дали стоката е произведена в предприятие със или без наемен персонал. Дали пък няма за нула време частните предприемачи, трупащи печалбите си за сметка на работниците, да изгубят битката точно на терена на боготворения от тях „свободен пазар“? Дали пък „експертите“ не се страхуват точно от това? Затова ли постоянно препоръчват приватизации или препродажба на „губещите“ предприятия, вместо преминаването им под контрола на работниците – въпреки, че точно те са първите, които би трябвало да „наследят“ предприятията, които им дължат заплати.

От всекиму според късмета, а всекиму според парите – но гражданите да следят дали тази проста формула се изпълнява „честно“. Това искали протестиращите в България, а не да сменят формулата. Май ще протестирам другаде.

Даниела Пенкова