НЗОК откри излишък от пари – “преизпълнение” на прихода от здравни осигуровки. Имало и още някакви суми, които би трябвало да влязат в здравната каса. Неясно колко точно – 90 ли, 150 ли милиона, но ги има.
Само че НЗОК не може да ги изхарчи за здравни цели – не му позволявал законът. Евентуално, институцията ще се обърне към “независим арбитър” – тоест към съда, за да се реши нещо в полза на здравия смисъл. Колко време обаче ще продължи процедурата? И колко ще струва? Още по-направо: колко време страдания на нуждаещи се от лечение ще се точат бюрократщините и колко животоспасяващи терапии ще коства цялата дивотия?

Виновни според чиновниците от НЗОК и Българския лекарски съюз няма. Освен дежурния виновник – финансовия министър. Същият, когото хвали премиерът. Същият, който следва нарежданията на финансовите надзорници от Брюксел и МВФ – и също получава похвали за “добрите макроикономически показатели”.
Парадокс, нали? Здравната каса, както и правителството като цяло, държат на буквата на закона. Дреме им за човешките страдания и лишения. Мъките остават в сянката на показателите и спазените процедури – ред да е!
Не, няма никакъв парадокс.

Първо, пределно ясно е, че пари “в тая държава” се намират. Скандалът откри част от тях, колко ли са покрити? И при все че пари има, бюрократичната машина разпределя данъчните приходи не в интерес на гражданите, а в своя полза. Това анархистите го твърдят от 150 години насам, заради което смятат, че управлението на бюджета е престъпление срещу човечеството, самите данъци са грабеж, а институциите – разбойнически банди.

Второ, също толкова очевидно е, че законите не служат на обикновения човек, а създават благоприятна среда грабежите и престъпленията да продължават, а бандитите да богатеят буквално от кръвта на народа. И това също е твърдение на анархистите от век и половина насам.
Трето, “социалният мир” взема толкова жертви, че е редно да го смятаме за необявена гражданска война. Парите, особено липсата им у определени обществени слоеве, убиват по-мъчително от куршуми. Война, в която нападнатите не се съпротивляват, а дори плахите им опитите за съпротива се третират като “престъпление”.
Ето това е истинският парадокс – овластените бандити колят народа с тъпия нож на мизерията, а той смята това за ред и сигурност. И сляпо вярва, че “сам си е виновен”. Да, виновен е – че търпи.