На 11 декември след съвместно разследване на финансовото и правосъдното министерство на САЩ, банковият гигант Ейч Ес Би Си (HSBC) (същият, на който българската държава плати да умува за „Белене“) е глобен с 1,9 милиарда долара. Внушителната цифра гръмко се разтръбява от държавните чиновници и сервилните медии като „рекордна“, за да баламоса лековерния медиен консуматор, че властта пипа здраво. Всъщност „рекордна“ не трябва да бъде в кавички, защото наистина е рекордна и това е тъжното и смешното в случая. В кавички трябва да бъде „глобата“, която плаща банката, препираща с пълна сила парите на наркокартелите и различни терористични организации от цял свят – това е по данни на правителството на САЩ, не на злонамерени антикапиталисти. Според разследването на американските органи мексиканските наркотрафиканти дори си поръчали специални кутии, които да минават точно през стандартния отвор на гишетата на банковите клонове на HSBC в страната, за да бъдат „уплътнявани“ максимално добре с пачки. С такива кутии внасяли стотици хиляди долари в брой на ден, в една единствена сметка. Тези пари финансират един от най-кръвопролитните и жестоки „бизнеси“ в света. Убийствата, свързани с наркотиците в Мексико, растат лавинообразно през последните пет години – от около 2000 през 2006 г. до над 12 000 през миналата 2011 г. „Банкирането“ на HSBC обслужва отрасъл, който разстрелва, коли или взривява над 30 души всеки ден в южната съседка на САЩ. Не стига това, ами банката любезно извършва услуги и на други клиенти, които правителството на САЩ уж преследва за тероризъм – клиенти от Иран, Либия, Судан и други „оперативно интересни“ територии.

За пренасяне на няколко мизерни хилядарки между наркодилърите, чернокожи младежи от американските гета потъват в претъпканите затвори всеки ден. Какво обаче е наказанието за банката, която пренася десетки и стотици милиони на най-свирепите главорези от бранша? Практически никакво, нула. По споразумението между правителството и HSBC нито един банков служител няма дори да помирише съд, па камо ли следствен арест. Наглостта не стига дотам, ами и шефовете, които надзирават цялата наркооперация, доброволно приемат да си отложат премиите за известно време. Не само че няма да лежат в затвора, няма да им вземат милионите (за много по-дребни провинения, свързани с наркотици, в САЩ обикновено се конфискува цялото имущество на осъдения), но дори няма да им удържат и долар от заплатите, че и премии щели да получат, само малко по-късно.

Колкото до рекордната глоба от близо 2 милиарда долара, тя, първо, няма и 3,5% от годишния оборот на HSBC, който е над 54 милиарда долара, и второ, няма да се плаща от престъпниците, а от клиентите и акционерите. Нещо като сумите, които т. нар. България плаща, след като бъде осъдена в Страсбург – те излизат реално от джоба на потърпевшите данъкоплатци, а не от джоба на нарушителите бюрократи.

От тези 54 милиарда оборот годишната чиста печалба на HSBC е близо 13 милиарда долара. Представете си, че брутната ви годишна заплата е 54 хиляди лева на година, 4500 на месец. След като си платите всички разходи, ви остават 13 хиляди на година чисти спестявания. Държавата идва и ви казва: „Виж какво, давай ми от чистите си спестявания две хилядарки на всеки 5 години (толкова горе-долу е продължило разследването на HSBC) и можеш да переш пари на когото си искаш – наркокартели, терористи, търговци на бели робини, няма значение. Нито ще лежиш в пандиза, нито ще помиришеш ареста“. Това представлява рекордната глоба на престъпната банка. Бълха я ухапала по ръкавицата. Смешното и тъжното е, още веднъж, че наистина е рекордна. От всички гешефти, на които станахме свидетели през последните години, дори за явно и доказано със стотици хиляди документи престъпление – съучастничество в наркотрафик, убийства, корупция и т. н. – глобата е в размер на чистата печалба на банката за месец, месец и нещо – и това е рекорд!

По ирония на съдбата тук е замесена точно HSBC. Името на банката е съкращение – „Банкова корпорация на Хонконг и Шанхай“. Славната финансова институция е създадена точно когато наркотрафикът е една от най-важните дейности на държавния капитализъм, въведен от Британската империя с основаването на Източноиндийската компания, което се счита и за началото на капитализма изобщо. През 18-ти и 19-ти век Британската империя чрез своята Източноиндийска компания държи монопол върху търговията с опиум, произведен в Индия и продаван в Китай, където тогава е забранен и – както и днес – неговата търговия е престъпление, което се наказва със смърт. Държавната контрабанда с наркотици обаче е толкова сериозно перо в бюджета, че води до двете четиригодишни Опиумни войни (1839-42 и 1856-60) между двете империи. Пет години след победата на англичаните във втората война, която им донася остров Хонконг, е основана и Хонконгско-шанхайската банка, чиято основна дейност е именно финансовото обслужване на държавно организирания и охраняван наркотрафик. Сто и петдесет години по-късно нещата не са се променили особено – името на империята е друго и маршрутите на наркотика са доста по-разнообразни, но тясната спойка между държава, капитал и частна организирана престъпност се проявява винаги, когато стане въпрос за големите, истинските суми – тези, които имат значение. „Борбата с престъпността“ и „регулирането“ на капитала са само за дребните кокошкари и баламурниците, които вярват на телевизия и майски пророчества.

А. Ванчев