Претъпкан влак – само два вагона за всички, пътуващи по Искърското дефиле на връщане от работа и училище. Две купета заети от кондуктори и началници. В едното – едва трима души с униформи на БДЖ, фигурите им по-широки отколкото високи, между тях върху вестник нарязана луканка. Пред купето хората стоят натъпкани до задушаване, няма място да се усмихнеш, а и повод за усмивки няма. Пак сравнително “добре” – парното работи, но в цепнатините на зле затварящите се врати духа вледеняващо, сякаш от морга. За движение по разписание дума да не става. Влакът се тресе и клатушка, все едно го люлее земетресение като последна репетиция преди “свършека на света”.
По тази линия, както и по много други, множество гари са ликвидирани като такива, водят се “спирки”. Немалка част от спирките вече не разполагат с каса, нито с нещо като чакалня. Затова, дори високоговорителите на Централна гара в София го обявяват с монотонен и отегчен глас, “за удобство на пътниците” в първото купе на първия вагон седи човек и продава билети. А кондукторите? Те само циркулират, разбутвайки пътническата гмеж. Често в този първи вагон е невъзможно да се качи човек, но “служебните лица” дуднят и карат всеки “нередовен” да извършва одисеята до “касата”, обирайки всички майни от останалите пътници по пътя.
Знаят ли това профсъюзите? Дават ли си сметка за последиците?
Майната им на профсъюзите. Железничарите, поне някои, престават да си плащат членския внос, синдикалните бюрократи с удобни длъжности ги плашат с изключване. Голяма работа. Какво читаво са направили профсъюзите, освен “да посредничат” между недоволните работници, работодателите и държавата, при което неизменно, всеки път, работниците се оказват дълбоко вътре в лайната. Обикновено малко по-добре след трудови спорове са служителите от администрацията. Какво толкова по-различно от времето на Тодор Живков, когато профсъюзите бяха част от машината за експлоатация на народа от страна на партийните чорбаджии? И без това днешните работодатели, а и мнозина държавници са я същите, я техните синчета и щерки, я техните протежета и любимци.
За това, както и за много други неща бърбори притиснатата в себе си тълпа пътници. – Абе, вика някой, дали и евреите са ги карали за концлагерите със същите “удобства”? Поне не са ги карали да си плащат билетчета, измърморва се в отговор.
И защо се гаврят така с нас? – Има си закони и правила! – Еба ги и законите! То и армия не остана, разпродадоха пушките… – Ха, за една гражданска война ще стигне! – Каква война бе, бате! Тоя социален мир малко ли ти е?! Някой троснато изрича: За гражданска война не пушки трябват, а топки! Мъже с топки! Не с путки!
Бъбренето секва. Поредната гара – резки спирачки, повече интимност сред пътниците – нова порция нещастници се натъпкват под налягане във вагона. Наистина няма място за усмивки – нито желание… нито чисто физическо място.
И все пак – да оставим настрана недостигът на вагони, тяхното техническо състояние, всички тия неща да речем че са затруднение заради кризата. И заради идиотското управление. А може би не идиотското, но с цел подготовка за приватизация на останките от БДЖ.
Въпросът е: защо кондукторите изпълняват идиотските нареждания за вгорчаване на живота на пътниците? Час-час и половина в едната посока до месторабота, поне девет-десет часа бачкане – хайде обратно през гимнастика за ведрина – достигане до купето, където продават билети – “за улеснение”.
Може би цялата врътка цели запазване на работните места на персонала. А може би е нарочен ход на ръководството на железниците. Така че гражданите съвсем да се озлобят срещу железничарите.
И когато в БДЖ отново се надигне стачка – кой ще се солидаризира, кой ще подкрепи грубите, изпълнителни в идиотщините, свадливи с пътниците стачници?
По-скоро ще ги бият. И ще има за какво.
А кой ще спечели от това?
Риторичен въпрос.
Да, за гражданска война трябват не толкова пушки, колкото топки. И поне малко солидарност между тези, които по логиката на социалното си положение би трябвало да се озоват от едната страна на барикадата.
Ама – ядец. Защото има социален мир. Пълен с толкова гадории и малодушие, толкова дребнавост, че топките се свиват до грахчета. Пушките и пълнителите ще си лежат в складовете. Поне докато не ги продадат на платежоспособните мутри за калкулатори – да си оправят бизнес сметките с тях.
Претъпкан влак по Искърското дефиле – цялата България в умален мащаб.