В първите дни на 2013 г. една снимка от пролетта на 2012 г. достигна до вниманието на българските анти-расисти и предизвика няколко бързи отговора. Снимкате бе качена от 28-годишна етническа българка, Маргарита Ангелова от Раднево, възмутена от високите доходи на самотните майки от ромски произход. На снимката, според описанието на Маргарита, се вижда „Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи.”

Следва една сбъркана сметка, която между другото свидетелства, че Маргарита не умее или не желае да извърши елементарна аритметична операция, събиране. Според нейната сметка 100+35+20+2,15=240. Така Маргарита може да твърди, че чистият месечен доход на циганката надвишава чистият доход на работеща „бяла робиня” от 188 лв. минимална заплата след данъчно облагане и че тя, циганката живее на гърба на „бялата робиня”. Расисткото озлобление и куриозната аритметика на една млада жена са тъжна гледка. За съжаление Маргарита не е единичен случай. С прогресивното разрастване на социалната криза у нас след 1989 г. ниската образованост, политическата дезориентация и хаотичното озлобление са по-скоро норма отколкото изключение.

Нарастване на безработицата през годините на кризата се отчита във всички европейски страни. В страните от южна и източна Европа обедняването е най-значително за континента. Ликвидирането на производства и доходоносни предприятия (като ВМЗ-Сопот и БДЖ, чиито служители излязоха да протестират) води до по-ниска трудова заетост и съответно до по-ниски доходи и по-голяма несигурност за домакинствата. За все повече хора стоки от първа необходимост се превръщат в стоки на лукса. Сметките за отопление, ток и вода притесняват най-много домакинства, за което свидетелстват протестите срещу Топлофикация и ЧЕЗ. Най-притеснително се очертава бъдещето на безработните жени и самотните майки, особено в страни като нашата с отслабени системи за социална сигурност. Протестите на майките срещу нищожните социални надбавки за майчинство и деца са пресен пример за съпротива. Уви, протестиращите майки заявиха искане за образователен ценз за правото на социално подпомагане. На практика те поискаха най-бедните граждани, в това число и значителна част от ромското малцинство да бъдат законно лишени от помощи и законно обречени на социална смърт.

Искането за образователен ценз компроментира протестите на майките като им придава класово-расистки облик. Под прицел не е капиталистическата система, принципът на печалбата и свободния пазар, които концентрират в ръцете на богатите благата сътворени от ръцете на трудещите се. Искането на майките е да се разпределят благата между свръх богатите и средната класа като тотално бъдат унищожени най-бедните работещи и безработни граждани. И тъй като у нас системната и дългогодишна дискриминация срещу ромите е довела до крайното обедняване, социално изключване, трудово и жилищно гетоизиране на много от тях, то под прицела на българските майки са ромските майки и техните деца. Ето това пресичане на бедност и етнорасова дискриминация наричам класов-расизъм.

Като етническа група ромите в България са в най-непривилегировано положение, една обща тенденция за източна Европа. По средни показатели за групата (защото има и много богати роми), социално-икономически те се намират значително под средното ниво за страната и са де факто сегрегирани с високи показатели на безработица, ниска образованост, влошено здраве и отчайващо лошо жилищно устрояване. Прехвалената европейска политика за интеграция само движи въздуха и разпалва расистките фантазии на антициганистите.

Маргарита Ангелова е олицетворение на паническия антициганизъм. Тя твърди, че циганските получават неправомерно високи социални помощи и живеят и се размножават на гърба на българските „бели робини.” Освен на сбъркани сметки, това твърдение се основава и на неточни факти.

Българското законодателство не различава етнически малцинства. Държавата и общините отпускат еднакви социални помощи на всички етнически групи. Всичко на всичко, подпомагането се състои от 100 лв. месечна помощ за неосигурени майки (самотни или семейни, вкл. тези, които са работили, но по стечение на обстоятелствата нямат осигуровки или имат пропуски в осигуровките през последните 18 месеца) и 35 лв. детски надбавки. За да получи доплащането oт 2,15 лв. до диференцирания минимален доход една майка трябва да попълни куп документи. За да продължи да получава доплащането от 2,15 лв. след третата година на детето, майката трябва да отработи 14 дни по 4 часа дневно общественополезен труд. Бумажната еквилибристика едва ли си заслужава дори и при огромната мизерия, а и едва ли е по силите на крайно нуждаещите се самотни, безработни и социално отчуждени майки – българки и циганки – които нерядко засичам да ровят по кофите за боклук и оттам да хранят себе си и децата си. И накрая, за да получават изобщо изброените скромни помощи, децата трябва да имат всички имунизации. Ако детето е болно и не могат да му се поставят ваксините, то се дисквалифицира от системата за социално подпомагане.

На мрачния социален фон има, разбира се, и обнадеждаващи примери за алтернативно мислене и действие. Позициите на Маргарита Ангелова бързо получиха критични отговори. Първо се появи хуманният призив да бъдем майки и хора, да виждаме общите социални проблеми и да не бъдем расисти (http://naturalmom.edublogs.org/2013/01/04/циганки-и-българки/). Последва го и един интересен поглед върху сексуалното насилие над малолетни поставено в контекста на патриархалните отношения и нарастващата социална криза у нас (http://bulgaria.indymedia.org/article/41594).

Има и още нещо съществено, на което ще обърна внимание тук. Това е изместването на тропата „печалба” от капитала към низвергната етническа група. С други думи, димните завеси на антициганската псевдостатистика и криминология – какъвто е коментарът на Маргарита под снимката – изместват вниманието от класовия конфликт между трудещите се (от всички етноси) и капиталистите (от всички етноси). Печалбата, както добре знаем, но често забравяме, е движещ мотив при капитализма. Единствената цел на социално съществуване за капиталистите е тяхната печалба. Не опазването на природата, не грижите за здравето на хората, не и стоковото разнообразие, а личната им печалба, натрупана на гърба на трудещите се. Когато те контролират производствените отношения и процеси, капиталистите ги организират така, че да извличат максимална печалба.

Впечатляващо е, че Маргарита Ангелова описва младата ромска майка сякаш описва капиталист: социален паразит, който живее на гърба на трудещите се, работи по-малко, а получава повече, присвоявйки труда на други хора. Единствената искрица надежда в думите на младата жена е способността и да събере в няколко реда точно тази критика. Но потенциалната критика на капитализма е изместена в напълно грешна посока – към  младата ромска майка на снимката. Съжалявам за Маргарита, защото се е научила да не разпознава източника на социалната несправедливостта, която може би изпитва. Когато през 1990 г. в училище под учителски диктат заличавахме с маркер политическата пропаганда на БКП, ние замазахме и процепите, през които да се промъкне антикапиталистическата ни критика само няколко години по-късно, когато неолибералната „демокрация” показа истинското си лице в разрастващата се социална пропаст на постсоциализма.

Ала случката около Маргарита ни подсеща, че е крайно време да започнем да говорим за нещата с истинските им имена. Колко хора в България наричат политическата система у нас от последните 30 г. капитализъм? Не демокрация, не времето след промените, не комунистическа корупция, а жив и здрав, пълноценен капитализъм? Много малко. И още по-малко хора правят нещо да се противопоставят на капиталистическото разграбване. Приватизацията на индустриите, ликвидацията на колективното земеделие, унищожаването на всички социални и комунални услуги в България получават своята съпротива, но тя бива всячески потулвана, омаловажавана и дискредитирана. Вместо това, престъпленията на капитала ни се представят като необходимо зло по пътя към светлото бъдеще на частния предприемач. Колко иронично! И такова бъдеще няма. Приватизцията е процес на натрупване на капитал у капиталистическата класа за сметка на трудещите се. Резултатът: прогресивното обедняване и отчуждение, на което сме ежедневни свидетели.

Време е да припознаем в капитализма истинският причинител на нашите социални несгоди и да се противопоставим като се борим за създаването на по-добро общество на равенство, благоденствие и взаимопомощ, в което благополучието на непривилегированите е общ приоритет. Моментът на криза на капитализма е идеален момент за класово противопоставяне. Ние няма да плащаме вашата криза.

Мария Радева