Бойкот, Лишаване и Санкции (Boycott, Divestment and Sanctions) е стратегически и ненасилствен подход за противопоставяне – инструмент на глобално движение, стартирано от Палестинското гражданско общество през 2005г. „срещу Израел, докато спази международните закони и правата на палестинците“.
Кампаниите, използващи този подход, се стремят към оказване на натиск над спонсорите на Държавата Израел. Идеята е, че чрез оттегляне на подкрепата им и изолиране на страната, ще бъде оказан натиск за прекратяване на практики, съпоставими с режими на апартейд и погазващи правата на палестинците.
Инструмент на гражданското общество?
Подобен подход реално може да бъде практикуван от произволно гражданско общество за защита на правата му. BDS дава възможност за трансформация на определени практики чрез натиск върху компании или държавни институции. Ето в какво се изразяват компонентите му:
Бойкотът (Boycott) може да бъде насочен срещу продукти или компании, които печелят от статуквото, нарушаващо права или накърняващо обществени интереси. Освен чрез некупуване, той може да бъде и в сферата на културното и академичното. Отказ от посещение или участие на мероприятия, които си сътрудничат с мишената на кампанията. Пример за това е увеличаващият се брой на артистите, отказващи да представят или изпълняват на територията на Израел.
Лишаването (Divestment) си поставя за цел, привличането на внимание към дейности, фондове и други и склоняването им към прекъсване финансирането на организациите и компаниите, нанасящи вреда.
Санкциите (Sanctions) са начин за демонстриране на неодобрение към определени действия. Поради невъзможността гражданското общество само да ги наложи, то се ангажира с отправянето на апел за санкционирането на вредителя и се заема с образоването на съгражданите си относно естеството на нарушенията и произлизащата от тях вреда.
Неприкосновеност
BDS е средство, което никоя власт не може да отнеме от гражданите. Реализацията и успехът му зависят единствено от самото общество. Ключови в тази насока за зрелостта и степента на организираност на хората. BDS не изисква особена лична отговорност. Нужно за постигането на успех е масовото съзнаване на проблема и идентифицирането на източника. Тази модерна форма на противопоставяне е подвластна само решенията на обществото и в негов интерес.
Един от почитателите на BDS кампаниите и съавтор на Универсалната декларация за правата на човека – покойният Стефан Хесел – е на мнение, че „BDS кампаниите по света представляват най-обещаващия начин за преодоляване на провала на световните правителства да се изправят срещу непреклонното и безнаказано поведение на Израел“. Нуждата от защита на човешките права, независимо от произхода на личността, е водеща сила зад този подход. Но потенциалът на подобен инструмент не би трябвало да бъде ограничаван в една единствена насока. BDS може да бъде използван за неща като промяна в политиката на медия чрез засягане на спонсорите й, опазване на околната среда чрез изолиране на вредителите й и привличане на внимание, оттегляне на съдействието за организации и дейности подбуждащи расизъм и дискриминация и много други.
Редица проблеми могат да бъдат адресирани чрез BDS. Но най-важната стъпка за решаването им остава осъзнаването им.