Огън и вик

 

Огън и вик,  пламък и крясък…

В адското време на  днешния ден.

Всичко гори, срутва се с трясък,

Палят се живи ден подир ден!

Нагло, виновните гледат отгоре,

срам не ги стига зад лукс и пари.

С кеф философстват, с умрелите спорят

ум ни раздават.

 

Народът гори.

Хората падат в двубоя. А яростно

старите кримки пак точат кинжал –

те да са лидери – зли и безжалостни

те да са ситите, ял който ял.

Двайсет години и кусур ни грабиха,

уж опоненти –  на обща софра.

Все на гърба си ги носиха слабите,

те не наяли се, трият брада.

Пъхат по джобове, трупат във  банките,

Пълнят си гушите с чужда печал

Грабят земи и развалят седянките…

Жал ли в тях търсите? Няма в тях жал!

Варна и София, Ситово, Търново,

лумва България в ужас и гняв.

От поробители има отърване,

не от продажници.

 

Зъл и корав,

виж, ненаситен и алчен е днешният

шут-управленец и гнил депутат.

Сляп в суета се нарича „безгрешния“,

тъне в охолство замаян, богат.

Моя любима, но бедна Българийо,

колко ли още продажни души

с теб ще се гаврят и майки попарени

черно ще носят. Не знаеш и ти.

 

Но не унивай, на пук на бедите ни,

виж, засиява пред нас зарево –

наш`те деца – синове на дедите ни,

днес ни предават урок по любов.

Расли без нас, но спасили душите си,

казват: „Назад! Стига пошлост и фалш!

Знаеме как да опазим мечтите си

Стига лъжи  от търгаш след търгаш!“

С цветя и без страх вървят към бухалките

Кой на това ги научи? Кога?

Въпреки кича, „Биг брадъра“, чалгата,…

Нашето утре те ваят сега.

 

Боряна Огнянова