Партийната система на управление по света все по-малко удовлетворява очакванията на хората. Отговорът е, че нищо по-добро не е измислено. Още Чърчил внушава неправилно, че „демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали“. Без да се замислим, приемаме за добро най-малкото зло. А защо не се замислим, кое би било добро?

Представителната демокрация е изпълнила своята позитивна функция. Демокрацията, в която днес живеем, бихме могли без риск да наречем живот в олигархия. Доминирани сме от финансова, политическа и медиина олигархия. Те са взаимозависими и допълващи се.

Партиите всъщност са само част от статуквото. Нито в дясно, нито в ляво се търси промяна. Стремежът им просто е да управляват, което определя и тяхната жизненост. Няма партия, която да заяви „аз ще променя системата“. Загрижени са в дневния им ред да се намери баланса на интереси. Партиите днес имат потребност на всеки четири години да бъдат легитимирани чрез избори, след което се отделят от народа и управляват безконтролно. Полиция, армия и правосъдие се контролира от тях. Суверенът е абдикирал от правото на избор.

Ако зададем въпрос на референдум, без каквито и да е предварителни разяснения, „Искате ли да бъдете щастливи“ – 100% ще кажат да. Но тъй като ние им задаваме въпроса „Кой искате да ви направи щастлив?“, нещата са съвсем различни. Хората биват разбивани на групи, спрямо своите предпочитания. Желанията им се конфронтират, до излъчването на представител на цялата съвкупност, а това разединение обърква общите интереси.

Обикновено истината се ражда в малцинството, а мнозинството определя кой да ръководи. Но мнозинството е доказало, че не винаги има право. В този дух, изборите наистина са един напълно легитимен и справедлив начин за определяне на водач, но те не винаги носят положителен знак. Ако вземем за пример Арабската пролет, много коментатори бяха ентусиазирани, че ще има демократично движение, предвещаващо избори, а после бяха неприятно изненадани от резултатите. Обратно на очакванията, така наречените „свободни избори“, доведоха до нови остри протести.

Или приемаме изборите такива, каквито са или се съгласяваме, че те могат да са и недемократичен инструмент, средство за подтискане, репресия на демократични движения. Още след майската революция 1968г. французите са издигнали лозунга – „Изборите – клопка за глупаци“.