Американският Национален съвет по разузнаване (National Intelligence Council), обединяващ 16 разузнавателни служби на САЩ, е представил своя пети по ред аналитичен доклад от 137 страници, озаглавен „Глобалните тенденции до 2030: алтернативни светове“. Внимателният прочит на доклада показва най-малко две неща:

– желание да се подберат онези „тенденции“, които очертават бъдеще, в което щатските „елити“ ще съхранят господстващото си положение;

– предупреждение за надвисващите опасности и стимулиране на „стратегическото мислене на техните мозъчни и военнополицейски тръстове“ за взимане на превантивни мерки срещу „сбъдването на най-лошите сценарии“.

Набива се на очи изключването на социалните борби и тяхната роля в моделирането на бъдещия свят. Възможните причини са две. Или шпионите и учените мислят, че този фактор е незначителен и може да бъде пренебрегнат при разработката на „сценариите“, или той е толкова опасен, че разглеждането му „не е за пред хора“, което е още по-валидно за „адекватните превантивни мерки, които властите трябва да предприемат“, преди да е станало късно.

И така, по същество:

1) През 2030 година човечеството ще наброява 8,3 милиарда души, което поражда „загриженост“ за снабдяването с храна, вода и енергия на жадните и гладните. Докладчиците не казват как ще бъдат решавани тези проблеми. Те или мислят, че „спасяването на давещите се, е техен проблем“, или, ако предприемат ново „велико преселение на народите“, ще трябва да ги спират с употребата на ядрени и други оръжия за масово унищожение. Проблемът, който ги смущава, е, че дотогава и нови страни ще разполагат с тях, наред с Китай, Индия и Пакистан, които ги произвеждат от няколко десетилетия, увеличавайки военните си бюджети с… благотворителна цел.

2) Обнадеждаващ бил „ръстът на средната класа“, към която щели да се прибавят нови 2 милиарда души, което означавало нови необятни пазари и несънувани свръхпечалби. В резултат на продължаващата миграция и урбанизация в градовете на света ще живеят около 60% от човечеството, които щели да увеличат броя на бъдещите консуматори и на „демокрациите“, които нараснали от 22 през 1948 година на 119 от общо 192 страни в началото на настоящия век. В категорията „средна класа“ те включват семейства с годишен доход над 3000 долара, докато преди три десетилетия за бедняци в САЩ се смятаха семействата, получаващи годишно под 11 000 долара, които, с оглед инфлацията, днес се равняват поне на 33 000 долара. Средната класа е „научно“-статистическа и социологическа шарлатания, съобразена с политическите и социални догми на неолибералната идеология. Що за „средняци“ са дори бездетните семейства у нас с месечен доход от 250 долара, с които трудно могат да си платят само хигиенните нужди, отоплението, електричеството, водата и телефона. Колкото до очакваното увеличение на консумацията и консуматорите, данните за 2007 г. сочат, че САЩ със своето 300-милионно население са консумирали 12 трилиона долара или „средно“ по 40 000 „на глава“, а Китай с 1,3 милиардното си население е консумирал 1,7 трилиона долара или „средно“ по 1300 „на китаец“ на година.

В доклада също така се посочва, че богаташите са се удвоили в разгара на започналата през 2008 година икономическа и финансова криза.

3) Още преди 2030 г. Китай ще изпревари САЩ, а Азия – Северна Америка и Европа, взети заедно, но Щатите ще си останат „първи между равните“ (както кралят в конституционните монархии), защото те били „единствената страна, способна да сглобява коалиции и да мобилизира усилията за справяне с глобалните предизвикателства“, докато „Пекин не можел да бъде организатор в много от регионите и на наднационално ниво.“

Множество данни противоречат на подобен оптимизъм: днес Китай и Индия образоват 500 хиляди инженери годишно, а САЩ – едва 70 хиляди; населението на „Първия свят“ в активна възраст ще намалее през първата четвърт на ХХI век от 740 милиона на 690 милиона, докато това на Третия свят ще се увеличи от 3 на 4 милиарда души и т. н.

4) Новите велики сили: Индия, Индонезия, Бразилия, Южна Африка, Нигерия, Турция, Колумбия, наред с бавно слизащите от световната сцена Русия, Европа и Япония, също са фактори, които „работят“ в посока на нарушаването на днешното интернационално статукво.

5) Дори и най-силните държави и икономики няма да бъдат „хегемон“ през 2030 г., нито да имат влияние в един многополюсен свят, ако не се научат да си сътрудничат и да се коалират. Същото важи и за сътрудничеството между частния и „публичния“ сектор на отделните държави в технологичното развитие и за „големите проекти“. В противен случай ще се сбъднат най-лошите сценарии, сред които и ескалацията на мащабни регионални конфликти в Южна Азия, Африка и Близкия Изток. (Друг въпрос е: дали има какво да вземат един от друг народите на визираните страни или преодолявайки политиката „разделяй и владей“ на Pax Americana (американския мир), подобно на варварите ще се насочат към „Четвъртия Рим“ след имплозията на „Третия“ – Москва?

6) Авторите на доклада не разглеждат основната „въпросителна“: колко далече може да стигне развитието на науката и технологиите, чието влияние върху необходимостта, а навярно и неизбежността на Социалната революция е решаващо. Те отвличат вниманието ни с „превръщането на хората в киборги – свръхчовеци с подсилена нервна система, по-бърза и силна памет“, но отминават с мълчание ролята на Роботронната революция върху социалната стратификация и разрушаването на социалното статукво. Само мимоходом отбелязват, че технологичният прогрес ще увеличи производителността на труда и широкото внедряване на автоматизацията на производството и услугите, и пак нищо за последиците, сред които на първо място е стремителният ръст на безработните с „тенденция“ към сублимация на наемния труд, платежоспособните консуматори, бленуваните печалби. (Част от тези следствия са разгледани в „Апокалипсис – кога?“)

Докладчиците съобщават какво мощно средство за информация, дезинформация и манипулация в реално време са използваните от корпорациите и правителствата планини от данни. Смущава ги, че с помощта на социалните мрежи и комуникационните технологии, гражданите могат да се обединяват и да предизвикват държавата и капитала с манифестации, стачки и революционни акции. Успокоителен бил фактът, че властта ще получи безпрецедентна възможност да следи своите врагове и ако доносниците изпълняват „честно своя патриотичен дълг“, да ги унищожава дори с безпилотни самолети.

Посочено е преместването на центровете на технологичната революция на Изток в Азия, където са възникващите нови пазари, по-евтината работна ръка, по-ниските транспортни разноски и очакваните свръхпечалби, които привличат като магнит инвестициите на транснационалните компании, но и тук са отминати с мълчание бъдещите войни между пазарната демокрация и пазарния „социализъм“ за свития като шагрен и задръстен с непродаваеми стоки световен пазар…

За подхранване на илюзиите на тези, които не са изгубили надежда, че един ден щастието ще им се усмихне и ще изтеглят печелившия лотариен билет, в доклада отново фигурират обещания за решаване на проблемите на здравеопазването, бедността и глада в Третия свят, които се повтарят от десетилетия.

7) До 2030 г. се надяват с ислямския тероризъм да бъде приключено, но конкуриращите се държави и корпорации могат да започнат да поощряват и използват услугите на терористичните групировки и за създаване на тежки икономически и финансови сривове (посредством използване на кибернетичните системи). Тези оправдания и „обяснения“ на предстоящите кризи с вражеския саботаж, диверсия и шпионаж, силно напомнят сталинските процеси.

Следват глобалните и локалните сценарии:

С разгръщането на процеса на глобализацията (т. е. на еволюцията към планетарна „интеграция“ или „синтез“ на отделните икономики, култури, технологии и власти) авторите на доклада разграничават три основни сценария за 2030 година:

– „връщане назад“,

– „сътрудничество“ и

– „дезинтегриране“.

Дори според шпионските служби последният трети сценарий е най-вероятен. Неравномерният икономически ръст ще преразпределя картите на мощта (и портфейлите с акциите), Западът ще отслабва в полза на Азия, а промените в пазара и в извличането на печалби вследствие нееднаквите темпове на развитие ще застрашат днешното международно статукво. В такъв „дезинтегриран“ свят отсъствието на обща политическа воля ще маргинализира международните организации и ще увеличава риска от войни. Дори да бъде избегнат големият конфликт между Китай и САЩ, светът ще остава постоянно надвесен над пропастта…

– Сценарият „връщане назад“ към нестабилността от първата половина на ХХ век и света отпреди Pax Americana не е по-оптимистичен. Изоставащи в „мирното“ съревнование и стегнати в менгемето на бюджетните си проблеми, САЩ няма да имат капацитета „да дирижират световния оркестър“. Зарадвани в първия момент от безвластието, „музикантите“ ще разберат скоро, че това оттегляне се е превърнало в загуба на равновесие и във всеобща анархия. Геополитическите (по-точно империалистическите) и етнически „напрежения“ в Азия и Близкия Изток ще се трансформират бързо в контекста на световната икономическа стагнация в открити конфликти. В този случай, хоризонтът на бъдещето на света през 2030 година ще изглежда повече от мрачен.

– От разгънатите в „Глобални тенденции до 2030 година: алтернативни светове“ три сценария, единствено положителен е третият, но той блести със своята нереалистичност. „Сътрудничеството“ описва утопията на един свят на братство, ръководен от G2 (Китай и САЩ), с чието съвместно управление и сътрудничество в областта на технологиите, на науката и на мирното преразпределяне на благините между техните елити щял „да започне нов златен век в международните отношения“. (Като при съвместното управление на G2 = СССР + САЩ).

И в този случай авторите са забравили, че в една система на господство и печалбарство, подчинила големи и малки държави с техните армии, полиции и бюрократични машини, „очакването на Годо“ наподобява щрауса, който завира глава в пясъците пред опасността.

При подобни глобални тенденции и „алтернативни светове“ едва ли е нужно да се спираме върху локалните сценарии. Един от основните дефекти или по-скоро добре пресметнат от авторите на доклада ефект е, че в него те разглеждат отделните тенденции на развитието изолирано една от друга („на парче“), а не заедно, както са в живия живот, с цялата им противоречивост и комбинирано взаимодействие. За разлика от суперполицаите в Оруеловия „анг-соц“ („1984“), американските шпиони, стратези и политолози фалшифицират бъдещето, надявайки се да го овладеят, но се заблуждават: досега никой не е успял да спре социалната история на човечеството. Фукуяма е последният, който се отказа от хегеловата илюзия за нейния край. Споменатите и най-вече пропуснатите политически и социално-икономически фактори усилват мощно „тенденцията“ на Световната социална революция, с която несъстоялата се глобална империя на финансовия капитал е бременна. От нас се иска само да бъдем готови, независимо от това дали контракциите при раждането на новия свят ще започнат в 2030 или 2048 г., защото, както казал Луи Пастьор: „Промяната предполага подготвения дух“. Иначе рискуваме, когато нейния час пробие, да останем като ония библейски девици без масло в кандилата, или в съвременен превод без… барут в шишанетата. •

Георги Константинов