Бел ред. Костас Гурнас в момента е основен обвиняем в процеса срещу организацията „Революционна борба“. Заедно с Никос Мазиотис и Пола Рупа, през април 2010г, той пое политическата отговорност за действията на „Революционна борба“.
През месец февруари тази година, в много градове на Европа се проведоха протестни демонстрации настояващи пред френските власти за освобождаването на Жорж Ибрахим Абдула. По този повод Костас Гурнас написва следното писмо:
В крайна сметка какво представлява борбата за социално освобождение на обществото? Дали това са идеите и теориите, които са устояли на времето и на грешките на революционерите, които идват и си отиват ? Нашите идеи за борбата по-важни ли са от от самите нас като борци и революционери?
Аз вярвам, че същността на революционната борба е самият боец-революционер, който трябва да бъде огледало на теорията за пред света. Аз вярвам в бойците, както поотделно, така и в колективната им съвкупност и сила – тези, които няма да намерите в никой учебник по история, тези, чиято гибел не е оплакана от нито една сълза. Бойците, които са работили неуморно за делото на Социалната революция, без някой някога да е узнал за тях.
Но има борци, които трябва да станат наше знаме и имената им трябва да бъдат възпети в песни. Борци, които са нашето огледало към света. Активисти, които показват в най-трудните моменти, колко красива може да бъде борбата за социална революция. Борци, олицетворяващи самата борба!
Един от тях е Жорж Ибрахим Абдула. Повече от 28 години той лежи в множество френски затвори, има зад гърба си и доживотна присъда, отменена по-късно. Независимо от факта, че Френския съд го освобождава и нарежда депортирането му в Ливан, заради натиска на САЩ, той все още е държан в затвора. Жорж Ибрахим Абдула продължава да бъде символ на съпротивата срещу западния империализъм и ционизма. Неговата личност е източник на сила вдъхновение за нас.
Костас Гурнас—член на “Революционна борба”
Бел. ред. Жорж Ибрахим Абдула е роден през 1951г, в Ливан. В края на 70-те е активист на „Народния фронт за освобождение на Палестина“, след което оглавява „Военна фракция на ливанските революционери“, действаща във Франция. Осъден е на доживотен затвор заради извършените от организацията убийства на полковник Чарлс Рей, адютант на американския военен аташе в Париж и на израелския дипломат Яков Баршеметов.