По добро е от фестивал – изкрещява с усмивка до ушите 40-годишен мъж. Самба барабани, танцуващи навсякъде хора, фойерверки, наздраве след наздраве и всичко това под проливен лондонски дъжд. Градът, иначе кафяво-сив, беше преобразен от над 4 хиляди събрали се на площад Трафалгар за парти, чиято организация отнема повече от 10 години. От деца до възрастни хора, всички танцуваха с невероятно за времето настроение. Полицията се побърква, когато момиче с ярко зелена рокля се изкатерва на козирката на блокираната тераса на националната галерия и започва да танцува самба. След няколко безуспешни опита да я дръпнат назад, полицаите се отказват при опасността момичето да падне, малко след което тя доброволно прави 3-метров скок в тълпата, която я поема с вдигнати ръце. Черни, Червени, Синдикалистки, Ирландски и Аржентински знамена се веят на фона на Биг Бен. По площада се понася чучело на Маргарет Тачър и множеството избухва: „Маги, Маги, Маги – мъртва, мъртва, мъртва!“. Жената, която заяви, че няма такова нещо като общество, беше изпратена от собственото си общество с шампанско и празненства. „Защото ИМА такова нещо като общество“ – гласеше един от плакатите на площада.

Седмица след смъртта на Маргарет Тачър, празненствата на стихват. След като десетки градове във Великобритания избхухнаха в спонтанни тържества при новината за кончината на бившия министър-предсетел, тази събота хиляди се събраха на обявено преди повече от 10 години парти, организирано от лондонската анархистка група „Класова война“. Партито беше насрочено за първата събота, след като омразната лейди се спомине, на площада, който стана свидетел на сблъсъците през 1990 срещу въведената от нея пол такса, прехвърляща данъчна тежест от богатите към бедните. Същите тези протести водят до нейното окончателно падане от власт, а години по-късно това място стана свидетел на празненствата по повод смъртта й.

Бивши миньори, членове на различни синдикати, учители, футболни привърженици, ирландци, студенти, анархисти, социалисти пътуваха от различни части на страната, за да не изпуснат шанса да отпразнуват смъртта на Тачър. Срещу тях бяха пратени над 1700 полицаи в пълно снаряжение, готови да разпръснат празненството във всеки момент. Същевременно, лидерите на големите партии, включително и на Лейбъристите, се надпреварваха да изкажат съболезнованията си за загубата на един „голям държавник“, каквато според тях е била жената, която повечето обикновени хора предпочитат да наричат просто „вещицата“. Докато повечето големи медии им пригласяха в хора от скръбни послания, убитите ирландски революционери, смазването на миньорската стачка, поддръжката на кървави крайно-десни режими и диктатори, откритата хомофобия и разбиването на живота на милиони британци, някак останаха на заден план. Историята беше пренаписана, за да обслужи настоящото статукво. Това предизвика гнева не само на наследниците на жертвите на режима на Тачър, но и на множество интелектуалци, университетски преподаватели, студенти и журналисти, което само подчерта колко различен е дневният ред на политическия и икономическия елит на страната и този на обикновените хора, които в момента са подложени на нова вълна неолиберални реформи, водещи до тоталния разпад на всяка форма на социална солидарност и подпомагане и обричащи хиляди на бедност. Това разделение надали е изненада. В момент, когато наследниците на Тачър изпращат над 50 000 хора с увреждания под прага на бедността с въвеждането на новия данък върху стаите (представете си, имаш стая – плащаш данък!), Маргарет Тачър изживя последните си години в хотел Ритц. Каква по-добра метафора на обществото, за което тя се е борила?

Петър Санчез