На 3 април 2013г, Специалния наказателен съд в Атина произнесе присъдите на първа инстанция срещу обвинените в процеса срещу организацията „Революционна борба“.

От общо осем души подсъдими, трима – Мари Береха, Костас Каценос и Сарантос Никитополус, бяха оправдани по повдигнатите им обвинения.

Останалите петима са осъдени на общо 275 години затвор!

Вангелис Статополус и Христофорос Кортезис са признати за съучастници и осъдени съответно на 8 и 7 години затвор.

Никос Мазиотис, Пола Рупа и Костас Гурнас са признати за виновни в това, че са организирали и ръководели терористична организация, като присъдите са  – Никос Мазиотис е осъден на 86 години затвор, от които трябва излежи ефективно 50 години и 6 месеца; Пола Рупа, 87 години затвор, 50 години и 6 месеца ефективно; Костас Гурнас, 87 години затвор, 50 години и 6 месеца ефективно.

Костас Гурнас, Вангелис Статополус и Христофорос Кортезис са посрещнали произнасянето на присъдите с високо вдигнати юмруци и революционни възгласи, след което незабавно са били отведени в затвора.

През април 2010г, Мазиотис, Рупа и Гурнас поеха политическата, не конкретна отговорност за действията на „Революционна борба“, а по време на процеса, обвинението не представи нито едно доказателство за това, че някой от осъдените е конкретен извършител на даден атентат.

Въпреки мащабните акции на Организацията, в които беше използвано и тежко въоръжение (гранатомети) и изключително мощни експлозиви (чийто детонации бяха регистрирани от сеизмолозите в Атина като слаби земетресения), при атентатите извършени от „Революционна борба“ няма НИТО ЕДНА жертва, нито един пострадал случаен гражданин и не само това – няма пострадали и от страна неслучайните и неневинните... Като изключим политическия ефект от акциите и изключително стойностните комюникета с които беше поемана отговорност за тях, реалните поражения от действията на „Революционна борба“ за които трябва да се плати със стотици години затвор, са счупените прозорци и изкъртена мазилка на „невинни жертви на терора“ като американското посолство в Атина, ШЕЛ, банкерски кърлежи като Сити Банк, Юро Банк и подобни на тях…

Но именно „политическото“ в действията на Организацията е това, което истински плаши Системата и затова, твърдо можем да заявим, че процеса срещу „Революционна борба“ не е  криминален, а политически, присъдите са на „общо основание“, произнесени от една класова правосъдна система.

Солидарност с анархистките борци Костас Гурнас, Вангелис Статополус и Христофорос Кортезис!

Успех по Пътя на Пола Рупа и Никос Мазиотис!

„Желанието за Свобода е по-силно от всичките затвори на властта!“