Какво представлява детската трудовата експлоатация?
Участието на децата в икономическите дейности може да бъде благоприятно само при условие, че не вреди на здравето им, на развитието им и на образованието им. В противен случай детският труд трябва да бъде спрян.
УНИЦЕФ смята, че детският труд е експлоатиран в следните случаи:
* Когато работното време е прекалено дълго;
* Когато децата започват да работят от ранна възраст;
* Когато са подложени на огромен физически и психически стрес;
* Когато работят при опасни и / или нездравословни условия;
* Когато получават прекалено ниско (или никакво) заплащане, с което не могат да се прехранват;
* Когато натоварването им е прекалено голямо за възрастта им;
* Когато работят в условия, които нарушават тяхното достойнство и самоуважение – например в условията на заплахи и насилие;
* Когато са лишени от образование, от игри и от възможности за обществена изява.
Изчислено е, че 5 % от децата, които работят, са експлоатирани в производството на стоки за износ. Останалите работят като улични продавачи, работници в селското стопанство и домашни прислужници, далече от контрола инспекторите по труда.
„Детският труд е не само нарушение на Международната конвенция за правата на детето; детският труд е престъпление против човечеството.“ (Бруно Рикато, президент на френската секция на УНИЦЕФ)
Историята на Икбал – Маши
Икбал – Маши е роден в Пакистан през 1983 година. На 4 – годишна възраст родителите му го продават на един търговец на килими, за да покрият своите дългове, които вече са натрупали към търговеца. Така, Икбал – Маши е принуден да работи за търговеца на килими, за да изплати дълговете на родителите си. В продължение на 6 години (от 4 – годишна до 10 – годишна възраст) той е принуден да работи всеки ден по 10 – 12 часа дневно.
През това време той е гладувал, бил е малтретиран и лишаван от всякакви грижи.
След 6 – годишна експлоатация, Икбал – Маши е освободен след намесата на една международна организация. Той е натрупал в себе си много гняв и ярост, но и жажда за живот. Осмелява се да говори и да разобличи публично робските условия на труд при децата. Постоянно повтаря: „Не купувайте килими, които са произведени от деца!“.
Икбал – Маши е поканен в различни страни, за да сподели своята история и за да свидетелства за всички деца, които са преживели същите страдания като него. Така, той става техен говорител. След това, под международния натиск на много организации, пакистанското правителство затваря десетки фабрики за килими и печалбите от продажбите на килими в Пакистан спадат с десетки милиони долари. Икбал – Маши прекарва само две години на свобода. След като се завръща в Пакистан, той е убит жестоко на 16 април 1995 г., на 12 – годишна възраст.
Превод от френски език за „Без Лого“:
Ирис Ким