През последните три години турската държава даде разрешение на работническите съюзи да „отпразнуват“ 1 май на Таксим, един символичен площад за революционно настроените хора, поради ролята му в „Кървавия 1 май“ през 1977. Турската държава забрани Таксим на 1 май тази година, точно както беше допреди три години.

По време на последните три  „законни“ първомайски години, държавата се опита да накара хората да забравят истинското значение на 1 май. Ние знаем, че 1 май е бунтовен ден за потиснатите, работниците и революционерите. В този ден ние демонстрираме гнева си срещу държавата и капиталистите. Тази година държавата промени стратегията си за 1 май. Губернаторът на Истанбул спря целия транспорт в града, сложи контролни постове за да бъдат спрени тези, които искат да протестират срещу ситуацията.

Палачите на държавата и капиталистите мислят, че ще успеят да оградят нашата свобода. Ние бяхме на улиците, не само заради забранения площад „Таксим“ и „незаконния“ 1 май. Ние бяхме на улиците срещу властите, които крадат живота ни, срещу шефовете, които ни налагат робство, срещу държавата, която е несправедливост сама по себе си. Ние бяхме на улиците с нашия девиз „Към революция чрез анархистко действие“ както и предните години.

Губернаторът на Истанбул, държавният секретар и министър-председателят оправдаха забраната на 1 май със защитата на „градското облагородяване“ на площад „Таксим“. Автобусите, метрото, фериботите бяха спрени. Въпреки тези забрани, хиляди бяха на „Сисли“ пред сградата на централния офис на DİSK (най-големият профсъюз в Турция), за да се подготвят да пристъпят към „Таксим“.

С лозунги на турски и кюрдски „Ние сме на първомайският площад на 1 май“, „Да живее 1 май“, акцията започна. Полицаите атакуваха синдикатите, другите организации, политическите партии и  всички хора, които се опитаха да стигнат до „Таксим“. Много бяха ранени от полицията, която използва сълзотворни бомби, водни струи и гумени  куршуми. След като полицията атакува, всички отново се събраха пред сградата на DISK.

Полицията попречи на линейките да стигнат до сградата. Блокираха я и я атакуваха като хвърлиха сълзотворни гранати вътре в нея. Полицейският терор не беше само в „Сисли“ и в сградата на DİSK. Полицията атакува брутално хора и в Бешикташ  и в други райони на Истанбул.

Десетки хора станаха жертви в този ден на  полицейския терор. Двама от тях са с опасност за живота . 72 души бяха арестувани.

Анархистите бяха на улиците и в други градове на Турция за 1 май.

Въпреки държавния терор, огънят, който нашите другари запалиха през 1886, ще гори по улиците на всеки 1 май и Гневът на потиснатите ще надделее над газовите бомби, пластмасовите куршуми, арестите и затворите.

DAF-Devrimci Anarşist Faaliyet (Революционно анархистично действие)

http://anarsistfaaliyet.org/