Бел.ред. В нашия сайт сме качвали множество материали от и за Анонимните, но това не пречи да публикуваме и тази критична статия, която получихме във формата за контакт. Авторът е защитил обосновано тезата си, а самата статия повдига доста въпроси и със сигурност ще предизвика дискусии.
Ще ви спестя дългия пролог, но нека дадем малко въведение. Анонимните са тенденция вече от известно време, известни със своите директни и често популистки съобщения, доста публицизираните им хакерски атаки (предимно дистрибутирани атаки за отказ на услуга / distributed denial of service attacks (DDoS)), участието им в протестни шествия и тяхната вездесъща мистериозност (те са легион, те не забравят, те не прощават, а и желаят да бъдат очаквани). Анонимните са на практика рок звездите на съвременната Web 2.0 епоха и тяхното съобщение е изключително благоприятно за средния работещ човек, тъй като дава едно чувство за подсилване. Особено в държавите от т.нар. „Втори свят“, каквато е и България (спорно, ама хайде да не я пишем за трети), като че ли имат голяма група от почитатели, уважават се и са хвалени за борци за свобода. Доста хора, обаче, не са запознати или просто избират удобно да игнорират историята на Анонимните и да се замислят всъщност кои са, колко са ефективни, каква им е идеологията и дали всъщност са енигматичните и свирепи борци за свобода, за които много хора ги имат? Сега ще разгледаме.
Първо да проучим техните корени.
Етимологията на Анонимните идва от имиджбордовете като 4chan, където за потребителите не е нужно регистрация и всяка нова публикация може да е от произволен псевдоним. Повечето хора не попълват това поле, и следователно им се записва тага по подразбиране „Anonymous“. Още от ранните дни (2003 и насам) е била популярна мемата да се третира „Anonymous“ като един мислещ индивид с много раздвоени личности. Оригинално е бил представян като формално облечен, зеленокож човек без лице, а вече по-късно се адаптира съвременната емблема. Така, Анонимните произлизат от 4chan, Something Awful (известен хумористичен сайт основан през 1999, откъдето произлиза голяма част от днешните интернет меми. Потребителите там се наричат „goоns“, но сайта вече е изгубил някогашната си популярност, въпреки че още действа сравнително силно) и други имиджбордове. Анонимните не са имали нищо общо с днешната представа за тях до 2008, а вече изключително масовите атаки, многото популистките изявления и огромния им добив на популярност става през 2010.
До ден днешен може да се спори дали въобще има движение „Anonymous“, особено преди протестите срещу сциентологията през 2008 (Проект Чанология), но за това ще дуоточним по-нататък. Действията на Анонимните първоначално са били изцяло за забавление и лично удовлетворение без никаква политическа или популистка идеология. Предимно са били тролове, организирали се в рейдове срещу различни интернет пространства и общо са създавали хаос в нета, „for the lulz“. Никаква реална адженда, просто смешки. Никому не му е пукало за човешки права, свобода в интернет, отворена информация и правителствена прозрачност, или за моралност. Напротив, Анонимните тогава са били понятието на неморалността и мръсотията, като самите те си го признавали отворено с гордост. Encyclopaedia Dramatica се основава през Декември 2004 и дълго време е сред основните и любими сайтове на Анонимните и всякакви тролове, но в последни дни все повече хора се дистанцираха от сайта и вече останаха носталгични тролове, архивисти и разни Анонимни от старото поколение на безразборния тролинг. В Dramatica е можело да се намери всичко за всеки. Копрофилско садомазо и още безброй шокиращи изображения (предполагам, че малко българи са виждали статията „Offended“), расизъм и хомофобия до дупка, хейт статии за безброй личности, пълни с лични данни и заплахи срещу тях, вулгарна употреба на Фотошоп и въобще всички форми на декаденция, които можете да си представяте.
В това число и детска порнография, правейки всички тези анти-педофилски атаки на съвременните Анонимни изключително иронични, но също идва да покаже колко са се отдалечили от корените си, и то огромна причина за това са всичките надзиратели, които криворазбрали целия оплетен буламач, се присъединяват към инициативата, мислейки го за великото дигитално-освободително движение. Анонимните никога не са искали да проникнат в мейнстрийма. Цялото това нещо се случва съвсем случайно. „Anonymous“, чисто и ясно, е просто бил псевдоним, под който се унифицирали тролове от определени краища на интернета.
Сред първите атаки на Анонимните са: вандализиране на гроба на самоубил се тийнейджър, спамване на неговото MySpace възпоменание, фотошопване на лицето му върху порнография и тормоз на родителите му предимно по телефона в продължение на година (оттам произлиза интернет мемата „an hero“, a тийнейджъра се казва Мичел Хендърсън). Спамване на интернет възпоменания е тенденция от преди това, но това е най-известния пример и оттогава популярността на това явление продължава. Също обичали да тролват в онлайн игрите Habbo и Second Life. Дори съществува група посветена специално върху рейдове на тези игри, наречена Patriotic Nigras (вече почти измряла). Има още много примери, но причината винаги една: lulz. Трябва да се спомене, че всичките действия на Анонимните някъде до 2009 са били предимно организирани в 4chan и особено подфорума /b/ (random), но дотогава те са били синонимни с 4chan и /b/. Dramatica е била платформа за архивиране, документиране и подпомагане на тролинга.
От друга страна, тъй като повечето интернет меми произлизат от 4chan, Something Awful, Reddit и подобни сайтове, всичките тези image macros (любезните снимки с някакъв „хумористичен“ коментар написан в шрифт Impact), комиксите с Rageguy/Trollface/F*ck Yea Guy/Forever Alone и др. са благодарение на тях. Следващият път като гледате 9gag, запомнете това. Лично за мен, тези меми представляват смъртта на интернет културата и дегенерирането и в плява. Колко от вас са чели стари BBS текст файлове от 80-те и 90-те? Да сте чували за артсцената и демосцената? Смятам са малко. Не, повечето хора биха гледали снимки с котки, отколкото да се насладят на труда и уменията (компютърни и музикални) положени в направата на едно 64-килобайтово демо. Под демо нямам предвид демо на игра, а следното: https://en.wikipedia.org/wiki/Demoscene
Не съм против тролинга. Според мен си е естествено явление и проява на човешка природа, но когато ескалира в екстремности става извратено. Става ми смешно и досадно да гледам това „ново поколение“ Анонимни, които се самоопределят за гласа на хората и се държат като всевъзможна енигматична сила, готова да срути всички врагове на свободата, които не са били там да гледат израстването и корените на своя „група“ и са заплеснати от историята (или просто я игнорират) им. Именно, повечето ветерани на Анонимните отдавна са тръгнали по своите пътища, и вече Анонимните са една огромна пародия на самите себе си. Което ги прави пародия на пародия.
Там е работата, че Анонимните никога не са били сериозни и никога не е трябвало да бъдат. Има Анонимни, които още осъзнават това и са вътре предимно за забавление, както по старите дни, но има огромна част, която легитимно вярва в някакъв Анонимен идеал за свобода. От това невежество или просто желателно мислене се създадоха голяма шепа подгрупи и „клонове“ на Анонимните (включително в България). Всички механично, почти като овце повтарят едни съобщения, опитват се да репликират атаки и дори да създават свои операции, повечето пъти неуспешно, като след известно време отшумяват и на мястото им идва друг колектив. Когато човек направи някакво действие, което повечето взимат за неправилно (напр. расистко или вулгарно) под псевдонима „Anonymous“, някой „представител“ веднага ще скочи да обяви, че това не са истински Анонимни. Това е логическа грешка, тъй като не съществува такова понятие „истински Анонимен“. Оксиморон е. Всеки може да е Анонимен, независимо от целите си. Самите Анонимни си го казват. Анонимните не са реална група, просто различни хора използващ един псевдоним за цели, които им се струват важни за изпълняване. Общата догма е „свобода на информация, Интернет и човешки права“, затова повечето (се опитват да) работят по това, но има и много други. Ако аз утре взривя болница и кажа, че съм го направил в името на Анонимните, то аз ще съм напълно легитимен член на Анонимните, и който разбира за какво става въпрос не може да отрече това.
Добре, откъде произлиза този огромен, противоречащ контраст?
Проект Чанология. Това може да се определи като момента, когато Анонимните влизат в мейнстрийма и се получава разединението между безагендните тролове и моралните активисти. Това бяха действията срещу Църквата на Сциентологията в продължение на година, в протест на цензурирането на интервю с Том Круз, където споделя вярата си в сциентологията. Сциентолозите имат много дълга история на цензура, включително и шпиониране срещу правителството на САЩ (вижте Operation Snow White), и дори са имали конфликти в интернет 13 години преди Чанология, но в крайна сметка това се оказва най-публицизирания им конфликт. На 21 януари 2008г. се публикува първото видео на Анонимните като колектив, обясняващ Проект Чанология с вече известния синтезиран глас. От това събитие произлизат типичните им методи на действия – DDoS атаки, черни факсове и шеговити обаждания.
Ето, че тук вече Анонимните стъпват в реалния живот. Във видео от 28 януари 2008г. се призовава за масивни протести срещу сциентолозите на 10 февруари. Разбира се, мнозинството бяха скептични, че ще се появят повече от тясна групичка изключително отдали се. Оказаха се грешни, тъй като протестите стигнаха своето бурно начало и най-висока точка на същия ден с над 7000 протестиращи в около 100 града из света. Анонимните вече се трансформираха от тролска шега в киберактивисти. Точно тук започва конфликта между старите Анонимни, желаещи предишния ред и новото поколение (т.нар. „moralfags“ – морални педали. Наставката „-fag“ се използва за всякакви думи като саркастичен пейоратив). В крайна сметка, моралните педали триумфирали и ставали все по-морални, водейки до днешната ситуация с Анонимните. Тези на страната на хаотичните тролове, обаче, също координираха една своя последна (голяма) атака. 28 март 2008г. те нападат форума на Американската фондация за епилепсия с рязко светещи анимирани GIFове и JavaScript код с цел да причинят фотосенситивна епилепсия на страдащите от заболяването. Въпреки че тролинг винаги ще си има, масовите рейдове вече почти изчезнаха и псевдонима „Anonymous“ е изцяло неофициално резервиран за киберактивизъм.
Този род киберактивизъм е по-точно наречен хактивизъм. Анонимните не са първите хактивисти в никакъв случай. Думата хактивизъм за пръв път се разпространява през 1996г. от член на легендарния хакерски колектив/направи-си-сам медийна организация/сатанинска конспирация за завладяване на света на име Cult of the Dead Cow (cDc) – Култ към мъртвата крава. Думата хактивизъм няма характерно понятие. Оригиналното й значение не било свързано с политическо мотивирани DDoS атаки и дефейсване/вандализиране на уебсайтове, а с комбиниране на програмиране на софтуерен код заедно с политическа идеология, и общо за използване на информационни технологии в борба за свобода. Хактивизмът граничи с културното заглушаване, друг трудно-определим концепт, който в най-общи линии използва консуматорското общество срещу себе си, за да обърни внимание на социален проблем или на кауза. Това включва обикновено остроумие, шеговитост, пародия, преправяне на реклами и много други тактики. Нещо като тясна герила контрамедия. Хактивистки атаки датират още от 1989 с компютърния червей WANK, протестиращ ядрените оръжия. Първата масова хактивистка кампания се състои през 1994 и е осъществена от група, наричаща се Зипитата (Zippies). Зипитата са доста неизвестна субкултура, почитащи свободния софтуер, рейв музиката, езичеството и технологиите. Кръстосай хипита с технология и рейв клубове. Така или иначе, те бомбардирали имейл кутиите на британски политици и пуснали атаки за отказ на услуга срещу правителствени сайтове, в протест на Акта за криминално правосъдие и обществен ред от 1994, криминализиращ рейвове и други шумни денсове навън в една от точките си. Това била доста ъндърграунд събитие и няма голям брой информация за него. Знае се, че е било излъчвано по една радио станция.
По-късно през 1998г. възниква арт/хактивисткия колектив Electronic Disturbance Theater (Електронно-смутителния театър) или EDT. Създадоха Java приложение наречено FloodNet (примитивно DoS устройство) за пренатоварване на уеб сървъри, което използваха срещу сайтове на мексиканското и американско правителство в поддръжка на Сапатистите. През годините са останали активни, коалирайки се с други групи в атаки, правейки нови разработки, но никога не са имали същото мейнстрийм влияние. А и да не забравяме епонимната Хактивизмо, създадена през 1999 като клон на Cult of the Dead Cow от известния хактивист за човешките прави Оксблъд Ръфин. Хактивизмо представлява писането на софтуер с цел либериране, като групата е написала няколко програми за криптиран трансфер на данни из интернет, въпреки че в последно време не са активни.
Няма смисъл да ви обяснявам за всичките операции на Анонимните, като Payback, когато натовариха сайтовете на множество анти-пиратски организации и по-късно се насочиха към Amazon и сайтове на финансови фирми, поради откъсването им банковите преводи на Уикилийкс, действията им в подкрепа на арабските въстания и т.н. Тук, обаче, трябва да се подчертае един важен момент: Възникването на LulzSec (ЛулзСек) и АнтиСек движението. Това може да се определи като падането на Анонимните. Въпреки че са били обречени доста преди, някъде тогава започва рязкото изгниване и обърквация на съвременната ситуация.
LulzSec бяха медийната сензация на 2011, в това няма спор. Сформираха се през Май, като независима групировка, и въпреки че похода им се състоя само 50 дни, натрупаха такава огромна база от почитатели, врагове и вълна от преса каквато никога преди. Официално се разгрупират на 26 юни, връщащи се за един път на 18 юли в атака срещу „новинарски“ сайтове на News Corporation. През това време, нападнаха Fox News, като лийкнаха пароли, профили и имена на 73,000 души, записали се за X Factor. Също проникнали в сайта на PBS, като откраднали потребителски данни и публикували фалшива статия, твърдяща че Tupac Shakur и Notorious B.I.G. са живи в Нова Зеландия. Откраднали данни от сървърите на Sony, след атаката върху PlayStation Network от април същата година, както и от сайта на Сената на САЩ. Освен тези, нападали и още много други малки и големи сайтове, включително и с DDoS атаки (Minecraft, League of Legends, ЦРУ, EVE Online и т.н.) Поддържали своя уеб страница, където пускали новини и информация от пробиванията им като релийзове. Важното в този случай за LulzSec не са техническите им умения (които всъщност не са били високи, както и на Анонимните, просто експлоатират факта, че сигурността в Интернет е слаба и от много време е така. Нещо за което секюрити консултанти постоянно обсъждат и се опитват да оправят). Важното е да се подчертае, че LulzSec не са имали никаква политическа мотивация, а са действали изцяло за забавление. Оттам и името им. Лидерът на LulzSec – Sabu после се оказва осведомител за ФБР и издава повечето от съучастниците си, с изключение на няколко, които са били по-интелигентни да не разкриват нищо за себе си и са напуснали, когато са усетили нещо гнило. Има вероятност целия LulzSec да е бил проект на ФБР от самото начало.
LulzSec бяха логическа стъпка в развитието на Анонимните: връщане към корените на хаотични тролове. Обаче това, заедно с AntiSec движението за безразборна информационна война (напоследък замряло), доведоха до абсолютна конфузия на Анонимните. Докато Анонимните винаги се състоили от временни нестабилни обединения под един псевдоним, ранните операция имали някаква дирекция, някаква целенасоченост и координация. Сега са изключителни разчленени, операциите са станали все по-невежи и неефективни и цялото движение почна да мяза на панаир. Отново подчертавам, че от самото начало си беше обречено да се стигне дотук, тъй като модела на Анонимните не е подходящ за устойчив и силен активизъм. Анонимните са шега. Не го казвам като обида, но като факт: Анонимните са си шега. Започват като такава, после след Чанология „моралните педали“ я превръщат в шега с някаква кауза и после „ракът“ (европейци, ислямисти и всички дечурлиги, които се присъединяват, свалят LOIC и повтарят някаква суха мантра като папагали, защото разбрали за Анонимните от медийния тираж или социални мрежи и им се вижда за новата гореща тема) съвсем я прави на цирк и, доста иронически, стадо от овце.
Като споменахме LOIC, нека разгледаме Анонимните от техническа гледна точка: методи на операция, техники на хактивизъм и кибервигилантизъм и програми. Най-легендарната
и използвана до ден днешен оттях е туко-що споменатата LOIC (Low Orbit Ion Cannon). LOIC е популярна програма за устройване на атаки на отказ на услуга (DoS и DDoS) срещу уеб сървъри с графичен интерфейс и е писана в C# с отворен изходен код. Оригинално разработен от скандинавец под псевдоним Praetox, вече има много голям брой варианти и форкове в най-различни езици и платформи. Култовата популярност на LOIC си остава силна, въпреки че пакетите генерирани и изпращани от програмата се филтрират лесно с правила в сървър конфигурацията и още по-лесно ако има инсталиран IDS или IPS като Snort. Действието на LOIC е елементарно. Създава TCP сокет и изпраща пакети с фиксиран размер (около 1448 байта при TCP атака) към даден сървър. Тъй като напада слой 4 от OSI модела (транспортния слой), за да бъде ефективна донякъде атаката е нужно голям брой участници, за разлика от DoS атаки нападащи слой 7 (приложния слой), като Slowloris и др. Освен това поддържа и атака с малформирани HTTP GET заявки и с UDP flooding, но тъй като са грубо-имплементирани и предсказуеми, отново лесно се филтрират, но поради култовия статус от употребата в Проект Чанология, масовата пропаганда и от общо незнание си остава най-използван. Появили са се и много други програми, като HOIC и още хиляди слаби SYN flooders, които Анонимните използват, отново със спорна ефективност.
Анонимните по принцип се събират в IRC канали за различни операции, както повечето хакерски групиворки. Това донякъде е свързано и с LOIC, тъй като има опция за hivemind, където потребителя доброволно става временно бот в IRC мрежа за администратора да употребява в атаки. Създават видео клипове с някое „бурно“ слово, разнасят пропаганда за свои операции, публично обявяват всичко предварително и на дадения ден (обикновено) нападат. Както всеки знае, най-ефективната бойна тактика е да уведомиш врага си предварително (за предпочитане със седмици), че ще го атакуваш. Разбира се, Анонимните живеят за сензацията. Цялото им днешно съществуване е базирано предимно върху сензацията на тяхното „въздесъщие“, кампаниите им прокрай своите операции и цялата какафония, че евала, Анонимните действат!
Също в арсенала си, Анонимните използват изключителнo известни методи за атакуване на сайтове (SQL инжекция, XSS, експлоатация на лоши сървър конфигурации, разбивания на пароли и т.н.). Абсолютно нищо интересно. Повечето имат повърхностно понятие върху действията си и използват наготово различни популярни секюрити програми (Havij, sqlmap, Cain & Abel, Metasploit, Nessus, nmap и т.н.) Дали доста въобще се занимават да скенират за отворени портове и да армират експлойт с Metasploit вече. Заключителната линия е една: Анонимните не са експертни хакери. Напротив, огромното мнозинство представляват най-долната класа хакери, и то с навдигнато самочувствие от този „идеал за свобода“.
Разбира се, винаги има и по-опитни. В по-ранните дни особено, но те са изключението. Експертните хакери обикновено не участват в хактивистки смешки като Анонимните, а или работят за секюрити индустрията или са хобиисти, и то винаги програмисти със засилен интерес в това как компютърните системи, протоколи и хардуер оперират на най-ниското ниво. Има и такива, които са членове на групировки и се занимават с борба за свобода, да, но със сигурност не под псевдонима „Anonymous“. Класическите хакери и старата хакерска култура са толкова раздалечени от Анонимните. Историите на cDc, L0pht, Legion of Doom, Masters of Deception, Genocide2600 и др. са и много по-вълнуващи. Анонимните са макдоналдса на хакерския свят. Често се гордеят и изумяват хората с това как „доксват“ (пускат лични данни за) личности. Всъщност в днешно време за доксинг ти трябва нищо повече от Google, тъй като информацията е препълнена и хората доброволно си публикуват всички лични данни (добър ден, социални мрежи!)
Повечето Анонимни дори не си и правят труда да използват Линукс или друга свободна *nix система, а си търпят Windows. Windows – една умишлено дефективна консуматорска операционна система, която енфорсира долнопробни лицензирани стандарти над потребителя и не ти дава друг избор (доста днешен хардуер не поддържа Линукс, поради монопола на Microsoft, а и новата „функция“ в Windows 8 – Secure Boot, директно забранява инсталацията на операционни системи, които не са на Microsoft). Windows e най-просто казано, рак. Доста хора го осъзнават подсъзнателно и се шегуват колко е бъгав Windows, но въобще не си правят правят труда да излезнат от комфортния си павловски паноптикум, а го търпят. Или просто си сменят поробителя на Apple за OS X, още една измама. Ерик Реймънд е казал: „Да се опитваш да хакваш на машина, действаща под Microsoft Windows или каквато и да е друга система със затворен код, е все едно да се учиш да танцуваш с гипсирано тяло.“ (http://www.catb.org/esr/faqs/hacker-howto.html)
Кои тогава са борците за свобода в информационната епоха? Ще назова две организации: Electronic Frontier Foundation и Free Software Foundation. EFF са в играта от 1990 и през това време са финансирали дела, писали софтуер (Switzerland и HTTPS-Everywhere), организирали политически действия и протести, наблюдавали потенциални закони опровергаващи електронни права, както и други действия в полза на каузата си. FSF са основани през 1985 от създателя на проекта ГНУ и активиста Ричърд Столмън с цел финансиране на свободен софтуер с отворен изходен код. Те също, обаче, са хакери. Но не в модерния, опетнен смисъл на думата за злонамерени разбивачи на компютърна сигурност, а оригиналното поколение на хакери – изобретателни програмисти и технически специалисти, често игриви, предлагащи импровизирани, но ефективни решения („хакове“).
Анонимните са вредни в борбата за свобода, в крайна сметка. Добра аналогия за тях е „honeypot“ – компютърен сървър, който изглежда че е част от мрежа и съдържа данни от интерес на нападателя, но в действителност е изолирана машина с цел клопка против хакери и спамъри. Анонимните не предлагат нищо, което някак да развива каузата им, но продължават да действат в пълна сила като бясна, сляпа, зле-приготвена тълпа. Въпреки че са крайно неефективни, мейнстрийм популярността им и иконичните им символи гарантират още и още хора да скачат на вагона, без да разбират какво правят и без да постигат нищо, освен временна сензация след временна сензация.
Анонимните отдавна са си разиграли картите, и вече се превърнали в пародия и неподчиним фарс. Всеки човек скача на вагона, създава своя портал или сайт под банера на Анонимните, измисля някаква величествена операция, вкарва текста през гласов синтезатор, качва го на видео, армира LOIC и е готов за борба. Толкова се е разединило всичко, толкова е отишло извън контрол, че Анонимна операция може да е всичко. Самоубило се е момиче? Нападай! Политик изказва поредната реплика? Нападай! Някой във Фейсбук те ядосва? Нападай! Унищожи Фейсбук! (Кой още помни смешната заплаха за „Operation Facebook“?) Анонимните могат перфектно да бъдат сравнени с разгневена селска тълпа – некомпетентни, глупави, целите им наясни… единствената им сила е силата чрез количество.
В заключение, един много стар пример за простотията на този велик „легион“, който ще ви развесели и може би накара да се замислите:
http://www.infosecisland.com/blogview/10723-Anonymous-Fallacies-To-LOIC-or-Not-To-LOIC.html
2011, и са станали само по-зле оттогава.
За тези, които ви мързи да четат, ето историята на Анонимните представена накратко от техен ветеран:
http://www.imdb.com/title/tt2177843/board/thread/205759714