Тези дни беше направо опасно да включваш телевизор или радио – отвсякъде облъчване с религиозна пропаганда. Някой е казал, че религиозното обяснение на света е “запушалка за любознаенето” – затапва стремежа на ума да търси отговори на вълнуващите го въпроси. А тъй като любопитството е присъщо на практически всички живи същества, значи става дума за един от първичните инстинкти, при това като сумма градивен, полезен за индивида и обществото.

Защо тогава разумът, рожба на животинското любопитство, се стреми сам да се кастрира? И дали говорим за разума изобщо или за шепата хора сред многото, които имат пряк интерес да воюват с разума на околните?
Казано е, че религията и утеха за слабите и оправдание за силните.
Днес сутринта имах непредпазливостта да включа телевизора. На екрана изникна един превъзнасян като “покръстител на Родопите” персонаж, свещеник родом от МВР – една съвсем очаквана и недобра за обществото комбинация. Три негови изказвания ме накараха да напиша този коментар.

Господинът спомена “свободна воля”, която според него ни е “дадена от Господа”.
Тази “воля” била изразена в избора да се покориш на волята божия – или “да се поддадеш на сатаната”. В първия случай печелиш “вечен живот”, във втория – следва вечното наказание. И с какво толкова се различава този “избор” от всекидневното “работи за колкото ти дадат пари, или умри от глад”? “Спазвай измислените от нас закони, или ще те тикнем в затвора”? “Плащай или се махай”? Що за господ е това, моля?

Господинът заяви, че “човек е създаден със стремеж към власт, да манипулира и да използва другите хора като оръдия на своите желания”. И малко след това: “ние сме създадени по образ и подобие на бога”.
Какво следва от това – преценете сами.
И последното от изказванията: “Всяка власт е от бога”.

Според мен това е самопризнание за какво е нужна религията и кому е изгодно да ампутира разумното в човека.
Съвсем отделно стои въпросът за съществуването на бога: религиозните твърдят, че го има – значи тяхно задължение е да докажат с факти твърдението си. Докато атеистите, които не се нуждаят от хипотезата “бог”, не са длъжни да доказват несъществуване, понеже то е логически абсурд.

Няма нищо лошо в това всеки човек да си обяснява света с метафори – въпрос на личен вкус. Лошото е, когато тези метафори се издигат в ранг на абсолютни истини, с които трябва да се съобразяват всички по един и същ начин, при това без да ги подлагат на съмнение. Това вече е робство. И който не може да си представи собственото съществуване извън робството, няма никакво право да принуждава другите да живеят като роби, колкото и да повтаря, че това било “духовност”.

Не, благодаря, не се нуждаем от балсам върху рани от окови, защото не искаме да носим тези окови.
“Ни бог, ни господар!” – пример за една различна духовност, етиката на свободния човек.

Шаркан