Измина още една година и Призив отбеляза поредния рожден ден. Годишнините са важно нещо – време за голям купон, получаване на подаръци и много радост, но също и време за равносметка на постигнатите успехи и допуснатите грешки.

Много ли са 6 години?

Ако тръгна да разказвам за всичко, случило се за това време, ще изглеждат като цял век. Толкова протести, срещи, дискусии, плакати, листовки, разходки, усмивки, караници, спорове с приятели и неприятели. Толкова спомени!

Спомням си в началото с каква наивност и колко хъс раздавахме листовки и вярвахме, че само да убедим колегите си в необходимостта от студентска организация, в правотата на идеите си и тя ще се роди. Но най-често чувахме „браво, продължавайте” и твърде рядко някой казваше „да, трябва да се съберем повече хора”. Това се промени когато се захванахме със Студентски град, а и с всяка една друга конкретна кауза, която зачопляхме. Идваха студенти и питаха как да се включат, проявяваха активност, но не и постоянство. Обикновено се задържаха от няколко седмици до няколко месеца и после им омръзваше. Все пак ние бяхме активисти 24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата. Това означава, че когато има събитие, което считаме за важно, зарязваме всичките си други задължения и се втурваме да вършим работа. Така беше в Студентски град през 2008 г., така е и сега.

Имало е седмици, в които от сутрин до вечер тичахме, разпечатвайки материали, разлепвайки плакати, раздавайки листовки, правейки трансперанти. Седмици, в които почти живеем заедно – само дето не спим в един дом. Не е случайно, че сме толкова задружни. Не може да прекарваш с един човек толкова много време и да не сте приятели, да си нямате доверие, да не се подкрепяте. Колко нощи сме редактирали някой от 22-та броя на бюлетина – първи, втори, трети вариант… Докато не научиш текстовете наизуст. Дори страдаме от общи проблеми – хронично недоспиване, постоянни закъснения, ядеш на крак когато ти падне…

Не е било и никога няма да е лесно да си от Призив. Първо, трябва да си много убеден в това, което правиш. Защото много неща ще ти пречат – от апатията и снизходителните усмивки в стил „ абе то е ясно, че нищо не може да се оправи, жалко за усилията ви” до тоталното неразбиране и опитите да сме смачка всеки порив за дейност. Да видиш печатното издание, в което са вложени толкова труд и време, смачкано и изхвърлено не е приятно. Да видиш как някой върви след теб и къса плакатите ти е вбесяващо. Но да си дадеш сметка за цялата енергия, която се хвърля срещу идеята за организация, бореща се за правата на студентите, е окуражително. Значи си на прав път. За съжаление враговете ни много по-бързо си дават сметка за потенциала на студентите ако са организирани, отколкото самите студенти. И затова се нагледахме на какви ли не жалки и жестоки опити да прекратят съществуването на групата ни. Но всички те бяха неуспешни. Ние пак сме тук и няма да отстъпим. Защото знаем, че сме прави. И последната година го доказа.

През 2013 се случиха цели три протеста срещу увеличението на таксите. В Софийския университет 500 студента заявиха категорично, че няма да се примирят с поредното оскъпяване. Тяхната убеденост застави ръководството на университета да се съобрази с искането. В УНСС за пръв път студенти организираха протести срещу безумно високото увеличение – с цели 33%! Макар в УНСС колегите да не успяха да се преборят, те доказаха, че независимо от предателския си казионен студентски съвет могат да се организират и да поставят искания. Въпрос на време е да добият силата да ги отстояват до край.

Защото без постоянство не става. Първата ни самостоятелна акция срещу увеличението на таксите се проведе от 5 човека. Няколко месеца по-късно 100 колеги излязоха на протест, а тази година 500 студенти викаха като един „НЕ НА ТАКСИТЕ”. Да му мисли ръководството, ако догодина реши отново да прехвърля тежестта на финансовите проблеми на университета върху студентите.

Затова ние няма да се откажем. Борбата продължава – всеки ден и всяка година. Защото безплатното образование е възможно само ако се борим за него. Организирано. Ежедневно.

Честит рожден ден, Призив! Борбата продължава!