Наскоро партията на „Зелените” разруши всички илюзии за себе си. В очите на обществото и на много от избирателите си, „Зелените” едва ли вече са едни симпатични хора, чиято основна грижа е природата и са някак „надполитични” поради липсата на принадлежност към лявото или дясното. След обединението си с други десни партии в Реформаторски блок, (който Меглена Кунева от „България на гражданите” нарича директно и открито “реформистки”) претенцията им за „различна политика” умря. Заставайки в дясно, те се отрекоха от това, което биха могли да бъдат, и което никога досега не бяха – движение със социални искания и каузи. Един поглед върху програмата им е достатъчен – в нея няма адресирани проблеми, нито реални решения, а единствено предложения за козметични реформи и повторения на мантрата „гражданско общество”. Може би мястото им в Реформисткия блок е неслучайно.

Връщайки лентата назад можем да си спомним тяхната активност и идеи по време на екологичните протести – „Зелените” говореха за неприемане на закона за горите, премахване на спорната точка 54 от него, спиране на законното изсичане на гори до 2 хектара, спирането на строежа на втора кабинка в Банско… Отворете което и да е интервю на техен член – обикновено Андрей Ралев ще ви обясни много подробно и грамотно как и защо съотвеният закон или поправка трябва да се приеме или отхвърли. „Зелените” се ограничаваха до местния контекст и така и не се обявиха против глобалното убийството на природата от настоящата доминираща политическа система (капитализъм), която стимулира безкраен икономически растеж и изчерпване на всякакви ресурси в името на печалбата. За тях ELF (Фронтът за освобождение на Земята) са просто група екотерористи, а „Монсанто” не е огромна корпорация, разчитаща на властта на капитала, а… не спазва закона. Уроците в училище за корпоративната държава на Мусолини очевидно са били проспани, а неотминаващата мода на корпоративизма и фашизма в съвременния свят – игнорирана като проблем.

Глобално се наблюдава появата на десни зелени партии, в противовес на социално ориентираните и леви такива. Така неолиберализмът осигурява господството на елитите.
Преди няколко седмици се появи видео от предване на bTV, в което режисьорът с очевидно десни политически възгледи Стоян Радев се изказва по повод протестите против кабинета „Орешарски”. Много мои антиавторитарни приятели го споделяха из социалните мрежи, въпреки притеснителното съдържание на казаното в него:

„Това (протестите да спрат и правителството на БСП да не падне) означава икономистите и юристите, които се погрижиха за монопола над хазарта и за закони, които облагодетелстват олигархията, да победят икономическите и юридическите експерти на неправителствените организации.”

Идеята за „експертност” е форма на авторитарност и механизъм, по който да направиш апатични и пасивни хората и да ги накараш да оставят правата и властта си в определени ръце. Мозъчните тръстове, фондациите като „Отворено общество”, „Америка за България” и някои неправителствени организации като БХК добре режисират прехода към безмилостен капитализъм в страната. А хората, стоящи зад тези организации са същите, които режисират „дублажа” на левите зелени партии с десни зелени партии в световен мащаб.
За члена на ръководството на „Зелените” и виден домашен любимец на Сорос, Асен Генов, беше изписано достатъчно. Пък и той говори сам за себе си от профилната си снимка във фейсбук:

Предполагам заради зачестилите атаки към Генов, той мистериозно изчезна от ръководството на „Зелените”, че току-виж се окажат финансирани по тази линия от някое чуждестранно лоби…

Едва ли действията на партията са продиктувани единствено от политическа неграмотност. Ръководството ѝ винаги е знаело много добре накъде върви още от самото начало. Десните залитания не са случайни. Все пак 23 годишният преход в България е от репресивен социализъм към свободна пазарна икономика на „богатите, умни, красиви и образовани, млади и предприемчиви” бизнесмени едва ли е бил непланиран.