Протестът, човече! Колко любима тема за писане. Тази енергия, тази вяра, тази любов и поглед с надежда! Наистина няма място за сравнение. Всички там сме заедно, не се делим, усмихваме се, защото от това се чувстваме още по-добре. Не реагираме на провокации и шмекерски изпълнения, игнорираме всичко, което се опитва да промени красивата идея, която ни движи. А именно – търпението, то просто свърши.
Писна ни от лъжи, манипулации, бедност, разделение и интригантство. Прекалено щедри дози ни сипваха на всички от тях. Но търпението за протести го имаме, то си е силно като виковете на хората. И когато се прибираме, сме по-заредени от всякога, защото енергията се запазва до другия ден, до часът на новия протест. До началото на нашето време.
Не се нуждаем от почивни дни, защото всеки ден след 18:30 ние всички релаксираме и то доста качествено. Опитват се да ни изкарат лумпени или платени, но на протеста има майки с малки дечица, възрастни хора, ученици, лекари, студенти, дори полицаи, които не са на работа. А аз продължавам да се питам, къде са ми парите? Защо никой не дойде на мен да ми ги даде? Ама няма, стискат се, мамка им! Така че протестирам безплатно и с любов, а не с омраза.
Съгласен съм, че имаме доста път да извървим, доста стереотипи да счупим и да се научим да се обединяваме, но хубавите и градивните неща стават бавно! Имаше хора, които сравняваха февруарските протести със сегашния… Между бедни и средна класа, между умни и лумпени, между стари и млади, между смотани и готини… Това са глупости! Каква е тази мания за сравняване на всичко, кое е по-добро и кое по-лошо? Това е напълно излишно, защото когато изникне проблем, той се нуждае от решение, а не от сравнение. Мисли ли въобще някой, че може да се покрие една измислена сметка от 1200 лева? Едва ли. В такъв случай какъвто и да си, от която и да е прослойка на обществото, сигурен съм, че ще излезеш на протест! Когато изберат една мутра-шеф на ключова държавна длъжност – мутра, която нито има акъла, нито опита, нито способностите за такава позиция и на всичкото отгоре е корумпирано поставено лице – получило поста защото е синче на една аномалия, то тогава всеки, който е наясно с тази глупост ще излезе на протест! И все по-често ще се излиза на протест, все по-често хората ще се интересуват живо от случващото се, защото вече разбраха, че не са сами, че заедно могат да се справят и взимат решения. Протестът е за всеки, който има срещу какво да протестира! Той е борба за нормален живот и протестиращите не искат да доразвиват системата, а да я сменят! Не искат да сменят хората в нея, защото това е все едно да сложиш очила на сляп човек и да мислиш, че с тях ще вижда!
Борим се за промяна, а не за подмяна.
Но както казах, всичко става бавно, с малки, но сигурни стъпки. Рано или късно това, което искаме, ще се случи, стига да имаме търпението, постоянството и вярата да го постигнем.
ДАНСwithme ден 6 имаше доста интересни случки. Една лекарка от движеща се линейка махаше на протестиращите в знак на съпричастност и солидарност. Един дядо разказваше, че българския преход тече в момента и за всички години на протести в които е участвал сега на този се чувста най-млад и жизнен. Хората показват съпричастност към протестиращите в Турция, Бразилия и Гърция. Защото навсякъде проблемите са едни, защото светът стана като разбунен кошер и търпението на хората свърши, защото заедно сме по-силни. Атмосферата е толкова поглъщаща, че дори случайните минувачи се усмихват, а някои дори се присъединяват. Показателен е фактът, че с всеки изминал ден хората стават все повече и повече, въпреки че е средата на седмицата. Имаше и други, които ни наричат “хора които не знаят за какво протестират”, аз пък казвам, че сме се събудили. Че искаме пряко да поемем щафетата, защото не се нуждаем от хора, които само ни предават и по никакъв начин не допринасят за нормалния начин на живот в родината ни.
Асамблеите
Едно от доказателствата, че хората искат да действат, са асамблеите. Те започнаха още на втория ден на протеста, когато група млади хора седнаха на средата на платното на Орлов мост, разхвърляха си плакатите по земята и започнаха да викат “АСЕМБЛЕЯ”, “ЕЛАТЕ ПРИ НАС” и “ИСКАМЕ ДУМАТА”. Познати и непознати се събраха, въведе се модератор, който да следи за спазването на реда, за да не се получи говорилня и да могат всички да се изслушват. Въведе се жестикулярен метод на изразяване, за да се вземе думата или за да се изрази съгласие. Решение, което се вземе на асамблеята се осъществява ако не веднага, то на следващия ден. Така се осъществи свободната или безплатната книжарница с надпис “ОСТАВИ ИЛИ ВЗЕМИ”, и това става всеки ден откакто е взето решението. В един момент хората станаха толкова много, че когато някой говореше, голяма част не могат да го чуят. Затова се взе решение да се купи мегафон, всеки на асамблеята даде лев или два, според възможностите и мегафонът е налице. Осъществиха се и прожекции на филмите Occupy Love и The Wall. И идеята на всичко това не е да се говори, а да се действа, защото от приказки няма смисъл, когато проблемите и належащите въпроси са ясни. Когато някой на асамблеята предложи нещо, препоръчително е той самият да се заеме с него и да събере съмишленици. Когато човек стане пряк участник и поеме отговорност за нещо, тогава вече може да е сигурен, че има смисъл. По този начин той се чувства значим и независим, а това чувство е страхотно и той иска да продължава по същия начин, иска да е полезен на себе си и на хората около него.
Защо мислим, че трябва да зависим от някого, когато и сами се справяме прекрасно?
Хората действат и нищо не ги спира. Лека полека всяко нещо си идва на мястото и все повече хора се присъединяват. Така че, сигурен съм, че спокойно можем да каже – българската пролет настъпи. Каква ще бъде реколтата, обаче, зависи само и единствено от нас. :)
СИМБА