Бел ред. Получихме този кратък текст на формата ни за контакт. Верни на принципите на които се базира този сайт, а именно да бъде трибуна на радикалните, неудобните или просто различни мнения, го публикуваме. Само една молба – оставяйте контакт за обратна връзка и подписвайте поне с псевдоним материалите. :)

В днешно време няма точна дефиниция за нищо. Модата е достатъчно извратена, че да създаде миксове от стилове и да унищожи смисъла вложен от създателите им. Това, за съжаление е факт. По зрелите хора го разбират и остават верни на своето (поне повечето),но има и някои по-млади, недоказали се индивиди, смятащи че е достатъчно да се правиш на разбирач за да си част от \“готините\“. Мислих дълго над този въпрос докато не попаднах на един хубав филм, който ми отвори очите – SLC: PUNK! Фабулата на филма се върти около две пънкарчета пропиляващи живота си в един гаден град. Това хич не ме докосна, докато не дойде сцената в която едното от тях описва позьорството и анархизма и как първото може да ходи по всеки. Примера беше с масовото носене на значки \“Анархия в Обединеното Кралство\“ в САЩ.

Досега не се бях замислял как в самия анархизъм може да има позьори. Знам, винаги някой иска да се прави на лошо момче, но да се бориш против системата в общество работещо за нея, само за да си различен не е истинско, чисто опълченство.

Но тогава не е ли самия протест следван от младо поколение неразбиращи овце? Какво виждат и учат от нас? Кой ще им покаже как ги засяга това, срещу което се борим ние?
Много подобни въпроси нахлуха в главата ми и блуждаеха в търсене на отговор в продължение на часове.

Отговора- Ние. Ние, който знаем това и се борим да осветлим незнанието в кратуните на младите. Ние, който виждаме деградацията на младото поколение.
Трябва да поощряваме всякакви индивидуалисти, а не щрауси непукисти. Така гласи топ песента на миналото лято. Нещо подобно.