Известна с желязната си дисциплина, Германия е страна със стабилна икономика и силна индустрия. Въпреки икономическата криза, германците сякаш нямат много сериозни поводи за притеснение. Тази статия, в две части, ще разгледа какви са реалностите за германското население в контекста на реформите от началото на миналото десетилетие, екпортният бум, започнал през 1998г. и икономическия климат в страната.
Експортен бум, магнит за инвеститори, стабилна икономика – Германия изглежда се справя страхотно в контекста на икономическата криза в Европа. Въпреки поводите за оптимизъм, истинските оптимисти в страната все повече намаляват. За голяма част от германците, заплащането и стандартът на живот през последните 20 години не са се повишили.
Германия преодоля огромния си проблем с безработицата от 90те години на ХХв. (днес – 5,5 процента обща безработицата), наранявайки облика си на социална държава. Все повече работници се трудят за все по-ниско заплащане, повече от 12,5 млн. души (~81млн. население) са под прага на бедността, социалното неравенство се изостря. Сигурна икономика, но несигурно съществуване – как е възможно?
„Дневен ред 2010“
„Трябва да ограничим държавните помощи, да промотираме социална отговорност и да изискваме повече инициативност от всеки индивид“. С тези думи, на 14 март 2003 бившият канцлер Герхард Шрьодер полага пътя за голяма реформа на социалната система и пазара на труда в Германия.
Възрастта за пенсиониране се вдига на 67 години, изискват се по-високи здравноосигурителни вноски, а социалните и помощите за безработни се обединяват в една категория под името Hartz IV.
За много безработни, това означава по-малко държавна подкрепа. Освен чести посещения в работническите офиси, приели условията на помощта, подпомаганите са задължени да приемат слугински работи. Последното неминуемо предизвиква недоволство сред опитните работници, изправени пред дългосрочна незаетост. Някои хора избягват програмата, сравнявайки я разпит, нежелаещи да разкриват всякакви детайли от живота си.
Специалисти като Улрих Шнайдер (Асоциация за социално равенство) вярват, че „Дневен ред 2010“ всъщност засилва пазара на евтина работна ръка. Защитниците на реформата твърдят, че без нея днес Германия е щяла да страда икономически редом с Италия, Франция и Испания.
От 18,7 процента през 2006, получаващите ниско заплащане нарастват до 20,6 процента през 2010. По-късно, Родерих Егелер – президент на Федералния статистически институт – заявява, че „с увеличаването, продължава една по-скоро дългосрочна тенденция“.
Липсата на минимална работна заплата
За разлика от много други европейски страни, в Германия няма минимална работна заплата. Изключение правят определени индустрии, където синдикалните организации договарят подобно възнаграждение. Истинските трудности обаче са най-чести за хората в сектора на услугите – най-голям в Германия (~71 процента), където възнагражденията са най-ниски. Немското „чудо“ в увеличаването на заетостта често се проявява и под формата на мини-работа, чието заплащане може да бъде дори под 1 евро на час.
Държавата поема върху себе си задължението да осигурява оцеляването на най-закъсалите, но вече чрез по-слаба социална програма. Под предлога, че така се осигурява по-голяма гъвкавост на работодателите, всъщност пазара на евтина работна ръка се увеличава.
Това не би звучало толкова потресаващо, ако не бъде поставено на фона на 115-процентния експортен бум, постигнат между 1998 и 2011. Както е известно, Германия е производителка на много висококачествени и луксозни стоки. Именно последните се котират все по-добре в днешната икономическа криза.
В Германия се намират едни от градовете с най-висок БВП на глава от населението в Европа. Печалбите на главните администратори в най-големите немски компании са нарастнали с няколкостотин процента от 1998. Въпреки това, страната се е превърнала в икономика на евтиния труд, налице е бързо нарастващо неравенство и катастрофална демографска ситуация.
Внос на работници
Германия има силно застаряващо население. Средната възраст е 46 години, а средната продължителност на живота – 80 години. По раждаемост страната е нарежда на 200-о място в света, но с положителни миграционни показатели (0,89 на 1000 души – 59-о място).
Сред имигрантите са множество висококвалифицирани, опитни работници от страни като Испания и Италия, което още повече затруднява излизането на последните от кризата, но е от огромна полза за немската икономика. Канцлерът Меркел проявява голяма „щедрост“, помагайки на нуждаещите се от работа, охотно предлагайки на мнозина решение на проблема с безработицата в Европа. Съседна Полша също губи ценни кадри, за чието обучение е платила, и за които пътуването за работа през границата не е препятствие. Огромен фактор тук е разликата в заплащането.
Заемането на все повече работни места от имигранти и цялостното им увеличавание като процент от населението може да доведе до вътрешни конфликти. Обикновеният германец едва ли се чувства щастлив от факта, че държавата му лесно се решава да внася добри кадри, вместо да създава такива от собственото си население. Демографският проблем в известна степен задължава вносът на работници, но не оправдава напълно подобна политика.
По отношение на експортния бум
Както вече споменахме, Германия изживява експортен бум в периода 1998-2011 – общият износ се равнява на 43 процента от БВП. Факт е също, че това не води до значим икономически растеж. Икономиката бележи среден ръст от 1,4 процента в периода в сравнение с 1,7 процента за ЕС като цяло. И докато индустрията процъфтява, статистически, обикновеният германец не съпреживява момента. Приходите на глава от населението нарастват с малко повече от 7 процента, в същото време в Испания и Великобритания този показател е +13 процента и +18 процента. Още по-неочаквано – броят на бедните расте на фона на стабилната икономика, както установихме по-рано.
Важно е да признаем обаче, че не всички приходи от износ са налице. Около 37 процента от общия износ, или приблизително 15 процента от БВП, идват от търговията в еврозоната. Всъщност много от членките на валутния съюз не плащат за много от внасяните стоки от Германия. Централната банка е тази, която финансира по-голяма част от излишъка по настоящите сметки. Всичко това се случва вследствие на Таргет системата. Вносителят си получава стоката, износителят си получава парите, а Централната банка получава Таргет иск срещу банката на страната-вносител – т.е. парите не влизат в Германия. В края на 2012г., размерът на неразплатените средства възлиза на 715 млрд. евро. Страните-вносителки от Южна Европа всъщност не са разполагали със средствата за покупки в подобни размери, което прави Таргет2 кредитите на Централната банка напълно несигурни. На практика, еврото е благоприятно за немската индустрия, но пък точно обратното за немския спестител и данъкоплатец.
Коментар на икономическата реалност
На фона на цялостната картина, изглежда логично заключението за несправедливо разпределение на благата в Германия. Както на много места, така и там, просперитетът е ограничен в малцинството, бедността е орис за мнозинството. Германия е прекасен пример за един от основните неписани закони на нашето съвремие: не икономиката е подчинена на хората, а хората на икономиката.
Всичко обаче си идва на мястото веднъж щом погледнем по-глобално на нещата. Капиталистическият дух, намерил своите силни представители в Германия, неизбежно изсмуква силите на обикновения работник. Още Маркс, съвсем на място, е установил, че целта на капитализма е от пари да прави повече пари. Интегриран в обществото, този принцип може да се спазва единствено за сметка на работника.
Тази икономическа система благоприятства появата на неолиберазмът – система от политики, които водят до отчуждаване на общите блага от обществото, целят намаляване на социалните грижи за гражданите и така добавят една непосилна тежест към вече несправедливата действителност, в която стойността на труда не е реално заплатена. Капитализмът и неолиберазмът са най-силни именно в Западна Европа и САЩ. От тази гледна точка, немските проблеми далеч не са уникални, но по-неизвестни за мен причини, съществуването им често е неглижирано от политици и анализатори у нас. Германия не е само бляскава икономика. Единствено, пример за нас и вдъхновение може да потърсим в чувството за ред на обикновения германец, което е добило международна известност.