Габриел Валенсуела Монтоя е 17 – годишен младеж, представител на малцинствената народност Мапуче, която живее в Чили. В момента той се намира в затвора за малолетни в Чол Чол, на повече от 120 километра от родното си място. Задържан е на 3 септември 2012 г. по фалшиви обвинения в нападението и убийството на местния фермер Ектор Гаярдо Аяпан. В средата на месец май 2013 г. Габриел предприема гладна стачка.

По същите обвинения са арестувани и други двама младежи, представители на народността Мапуче: Леонардо Кихон и Луис Марилео, които се намират в центъра за превантивно задържане към затвора в Аргол.
Представяме на Вашето внимание интервю с Габриел Валенсуела Монтоя, което той дава за чуждестранната организация „Аниде“. Интервюто е от 3 юни 2013 г. и по това време вече е започнала третата седмица от неговата гладна стачка.

– Как си попаднал в полицията след като не си извършил престъплението, за което те обвиняват?

– Обадили са се на моя адвокат и на ръководителя на нашата общност Даниел Мелинао и са им казали, че ме търсят във връзка с това престъпление. За да не идват и да претърсват къщата ни и общността ни, предпочетох да се явя доброволно; още повече, след като знам, че нямам никаква вина.

– Имаш ли свидетели, които могат да потвърдят и да докажат твоята невинност?

– Има свидетели, които знаят, че през този ден съм си бил вкъщи и че не съм излизал никъде. Те вече потвърдиха това, но от прокуратурата не обърнаха никакво внимание на техните показания.

– Прокуратурата държи на нейната собствена версия, че Леонардо Кихон, Луис Марилео и ти сте виновни за това престъпление?

– Това означава, че прокуратурата не е разследвала нищо. Вече се навършиха девет месеца откакто съм задържан и прокуратурата имаше достатъчно време да разследва случая.

– Твоят адвокат поиска ли замяна на мярката „задържане под стража“?

– Да, два пъти.

– Значи и двата пъти е получил отказ. Защо?

– Защото съдията предпочита да вярва на прокурора, който постоянно повтаря едно и също нещо: че съм опасен за обществото и за това трябва да остана в затвора.

– За първи път ли те задържат?

– Да, никога преди не съм бил задържан.

– Но не участваш за първи път в съдебен процес?

– Не. Миналата година трябваше да свидетелствам, но този път като жертва.

– Жертва на какво?

– Бях прострелян от полицаи. Това беше през месец юни 2012 г. Тогава отново претърсваха цялата местност, където живеем. Търсеха моя братовчед Ерик Монтоя; срещу него имаше фалшиви обвинения за убийство, което всъщност беше извършено от полицаи.

– А защо са стреляли по тебе, след като ти не си бил човекът, когото полицаите са търсели?

– Ние излязохме, за да видим какво става навън. Видяхме, че насам, към местността, идват много полицейски коли. Дойдоха много полицаи, които започнаха да влизат по къщите и да чупят всичко. Нямаха нито заповед за обиск, нито нищо. Нсе опитахме да ги отблъснем навън. Тогава те започнаха да стрелят с гумени куршуми и да хвърлят сълзотворен газ. И така ме простреляха с гумени куршуми в гърба и в ребрата.

– Тогава полицаите задържаха ли те?

– Не, не ме задържаха, защото успях да се скрия в една ниска част от местността и останах там, докато те си тръгнат. Гърбът ме болеше, но изчаках около двадесетина минути, докато полицаите си тръгнат и тогава излязох. След това Организацията за Защита на Мапуче подаде жалба в съда в Темуко заради насилието и бруталността, с която са действали полицаите, както и заради това, че са ранили тежко седем души, измежду които дядо ми и трима малолетни младежи. Тогава ме извикаха да свидетелствам и аз се изказах против прокурора Луис Чаморро, защото той е виновен за това, че полицаите си разрешават безнаказано да стрелят с гумени куршуми по всеки един от нас.

– Мислиш ли, че тогавашните ти показания имат някаква връзка със сегашното ти положение?

– Да, мисля, че прокурорът остана много засегнат от това, което казах тогава и после се възползва от случая с фермера Гаярдо, за да ме обвини за това убийство.

– На колко си години?

– Когато ме задържаха, бях на 17. Тук, в затвора, навърших 18 години, на 17 януари тази година.

– Къде живееш и с кого?

– Живея в местността Уенте Уинкул Мапу с майка ми, с втория ми баща и с петимата ми братя. Аз съм най – големият.

– Ходеше ли на училище в момента, в който те задържаха?

– Не, работех. Ходил съм на училище само до седми клас в основното училище, защото не можех да продължа да уча. Но сега, в затвора, завърших седми и осми клас. Сега уча първа и втора година (средно образование).

– Какво си работил?

– Работил съм много неща. Работих в селското стопанство в Курико, на север. Сега работех при Ектор Гаярдо в дървообработването. Бях започнал да работя при Ектор Гаярдо от около десетина дни и точно тази събота, на 1 септември, когато се е случил този инцидент с него, аз бях на работа. Точно в този ден трябваше да ни платят, но аз не бързах да си получа заплатата; предпочетох да изчакам и да понатрупам още малко пари. Останах почти до 12 ч. на обяд и направо от работа се прибрах вкъщи.

– Познаваше ли Ектор Гаярдо и семейството му?

– Да, познавахме го, защото той също живее в нашата местност. Моето семейство беше в добри отношения с неговото; никога не сме имали проблеми.

– Какво си спомняш от това, което се случи после?

– Прибрах се вкъщи, изкъпах се и спах целия следобяд. Чаках да се приберат родителите ми, които продаваха зеленчуци в Койипуйи. Те се прибраха към 6 ч. вечерта. Помогнах им да смъкнем нещата от камиона и пихме кафе; след това отидох да събера дърва и около 7 ч. започнах да мия целината, зелките и марулите за салатата, която майка ми трябваше да продава на пазара в неделя. Точно когато берях целина, чухме изстрели отдолу, от към пътя. Беше около 8 ч. вечерта. Помислихме, че стрелят полицаи, но не искахме да излизаме от къщата. Извикахме съседите. После дойде дядо ми и каза, че по радиото са съобщили, че въпросният фермер е мъртъв. Ние останахме като вцепенени; не можехме да повярваме.

– Ако ти не си бил на местопрестъплението, както и Леонардо Кихон и Луис Марилео, как тогава се оказа обвиняем за това престъпление?

– Това си го обяснявам като нагласен монтаж. По начало казваха, че нападателите са били трима, но не казваха никакви имена. След това смениха версията и се получи така, че обвиниха мене, Леонардо Кихон и Луис Марилео.

– Как се чувстваш в момента?

– Добре, горе – долу. Трудно ми е; далече съм от моя дом и от моето семейство.

– Имал ли си конфликти с полицаите от жандармерията?

– Не, не съм имал конфликти, но когато полицаите идват, за да ме изведат на разпит, се чувствам много зле. Те винаги са въоръжени и ме извеждат с белезници на ръцете и с вериги на краката; това ми причинява болка. Освен това, престъплението, в което ме обвиняват, е много сериозно; всички ме гледат подозрително; това е много тъжно и унизително. От друга страна, целият персонал на жандармерията ни мрази и ни дискриминира; когато моите близки ми идват на свиждане, полицаите затрудняват достъпа им до мене; заплашват ги и ги дискриминират само заради това, че са Мапуче; държат се с тях без никакво уважение.

– В момента си предприел гладна стачка? Каква е целта на тази толкова крайна мярка?

– Да, започнах гладна стачка на 13 май и предприех тази мярка след като видях пълната незаинтересованост от страна на чилийската държава, както и отказа на чилийското правосъдие да се ускори разглеждането на делото ми. Като политически затворник аз имам правото да поискам незабавно разглеждане на моя случай. Вече започва десетият месец, откакто съм затворен. Решението да започна гладна стачка беше много трудно както за мене, така и за моето семейство. Искам да заявя, че се отнасям към това решение с пълна отговорност и съм готов да продължавам гладната стачка, докато се изпълнят исканията ми.

– Защо се смяташ за политически затворник от народността Мапуче?

– Защото принадлежа на една общност, която винаги е била преследвана заради това, че се бори за независимост на земите си. Водачът на нашата общност Даниел Мелинао също е политически затворник и в момента се намира в затвора; семейството ми е преследвано; братовчед ми Ерик е в нелегалност. А и ситуацията, в която аз се намирам в момента, съвсем не е нова; още от 2009 година започнаха да арестуват деца от общността Мапуче и да ги малтретират, като в много от случаите са им оставили белези за цял живот. Такъв е случаят с Леонардо Кихон, който беше оправдан за всички престъпления, по които беше обвинен. Той беше затворен в продължение на почти една година и системно беше бит и малтретиран от жандармерията. Полицаите въобще не се съобразяваха с неговото здравословно състояние. Те бяха стреляли по него и му бяха оставили повече от 200 сачми в единия крак.

После, арестите на деца от Мапуче продължи с Кристиан Каюпан и Луис Марилео. След като бяха лишени от свобода в продължение на няколко месеца, те бяха напълно оправдани. Има и още много други арестувани и затворени представители на Мапуче, които са лишени от свобода без никакви доказателства за тяхната вина. Всичко това ясно и красноречиво говори за нагласения и фалшифициран монтаж, който чилийската държава е предприела срещу нас.

Превод от испански език за „Без Лого“:
Ирис Ким