През 2009-2011г, размишлявахме върху това как да се създаде едно по-добро общество. Тогава никой не ни възприемаше сериозно, но оттогава много неща се промениха. Сега на малцина им е до смях.
В 2009 г. Мартин Форд публикува своята книга „Светлина в края на тунела“, в която описва една икономика с твърде развита автоматизация. Много работи се извършват от машините и се създават съвсем малко нови работни места. През 2011 г. двама видни икономисти от Масачузетския технологичен институт издигат същата теза.
Нека разгледаме сега фактите.
Кодак – някога безспорен гигант във фотоиндустрията – през 1976 г. той държи 90% от пазара на САЩ. През 1984 г. в компанията работят 145 хиляди души, а през 2012 г. Кодак фалира с отрицателен баланс от 1 милиард долара. Защо? Затова, че не можа да предвиди важността на експоненциално растящата тенденция в областта на роботронната революция (РР).
От друга страна Инстаграм – компания, занимаваща се с цифрова фотография, през същата 2012 г. има 13 служители и е продадена на Фейсбук за 1 милиард долара.
Тук надзърта иронията, защото точно Кодак е първооткривателят на цифровата фотография. Те създават през 1975 г. първата цифрова камера, но считат, че това е по-скоро играчка, която не заслужава особено внимание.
Ето какво става при експоненциалния ръст, на който не отдаваме дължимото значение: какво би станало, ако направим 30 крачки по права линия – едно, две, три…, къде бих се оказал на тридесетата? Недалече. Ако обаче направя 30 крачки по експоненциалната крива – 2, 4, 8, 16… – къде ще се озова? Ще се окажа на Луната, след това ще се завърна и ще ми стигнат крачки за още 8 обиколки на земята. Ето какво значи експоненциален ръст.
Фокскон е най-крупният производител на електронно оборудване в света. Те правят практически всичко, за което можете да си помислите. Ако нещо лежи на колената ви или в джоба издава звуци, мига и свети, то навярно е произведено от тях. Тази мултинационална корпорация се оценява на 100 милиарда долара и в нея работят 1,2 милиона души. Какво правят? Автоматизират и възнамеряват да въведат в експлоатация милиони роботи за „съкращаване на растящите разходи за персонал и повишаване на ефективността“.
Канон е зает понастоящем със същото: готвят се за пълна автоматизация в най-скоро време. Много други компании следват техния пример. Представете си сега какво ще стане, ако Уолмарт поеме по същия път. Това е най-голямата мултинационална компания, в която работят 2,1 милиона души. Какво ще стане с тях, ако и тя се автоматизира? Мислите, че няма да може? Че няма подходяща технология за това? В действителност, тя е налице – Амазон знае отлично това.
Ендрю Макафи от Масачузетския технологичен институт е установил, че за последното десетилетие печалбите и инвестициите растат за корпоративните инвеститори и мултинационалните корпорации, но заетостта на населението пада стремително (което е следствие от автоматизацията на производствените процеси) и ние сме съгласни с него, че по повод на автоматизацията, всичко тепърва предстои. В колите от висок клас има различни сензори, GPS, автопилот. Тези машини са къде по-безопасни и по-добри от всеки шофьор: те никога не се уморяват, съблюдават всички правила на пътното движение и много по-рядко претърпяват аварии – просто работят и то много по-добре от хората. Проблемът е в това, че само в САЩ на кормилото работят 3,6 милиона души – това е източникът на техните доходи и те са 2,6% от цялото население. Австралия и Европа се намират в същото положение. Струва ми се, че подобни технологии ще повлияят на живота на тези хора. Не мислите ли?
Счетоводството, търговията на дребно, производството, преводите – никой не е застрахован. Според журналистите от в. Уол Стрийт Джърнъл, „софтуерът поглъща света“. Какво да се прави? Да се отчаяме? Да се въведе данък върху РР? Или още по-голямо регулиране? Тези автори предлагат да се обезпечи за всеки някаква синекурна работа! За това е и тяхната президентска програма и това звучи някак приемливо. В края на краищата, както е казал Волтер още през 1759 г.: „работата ни избавя от три големи злини: скуката, порока и нуждата“.
Така ли стоят нещата в днешното общество? Струва ми се, че изтърваме отлична възможност. Конфуций е казал: „Изберете си работа по сърце и тогава не ще ви се наложи да работите нито ден в живота си“. Гениално е, и аз съм съгласен с него. Проблемът е в това, че да се намери такава интересна работа е… дяволски трудно.
Съгласно Deloitte Shift Index, около 80% от хората ненавиждат работата си. Това означава, че четирима от всеки пет прекарват по-голямата част от живота си, занимавайки се с това, което съвсем не ги радва. През 2012 г., с достъпните днес технологии, това не ви ли вбесява поне малко?
Ние изпитваме своего рода парадокс: трепем се в работа, която ненавиждаме, за да си купим вещи, които не са ни нужни, за да впечатлим тези, които не ни се нравят. Ние сме длъжни да се настроим за това, което икономиката ни позволява да правим и за съжаление, болшинството дейности не ни удовлетворяват, нито създават някаква полза за обществото. Освен това, те също скоро ще бъдат автоматизирани – това ще стане през нашия век. Ние сме в капан, но мисля, че в тунела има светлина.
Ще изрека радикална мисъл. Смисълът на бъдещето е в пълната безработица, за да имаме време да играем. И затова, ние сме длъжни да унищожим днешната социална и политико-икономическа система. Това твърдение не е просто хвърлено във въздуха – то е изречено от легендарния писател, изобретател и футуролог Артър Кларк. Считам, че е необходимо да се избавим от заблудата, че всеки е длъжен да работи, за да живее.
Днес 1 човек от 10 000 може да направи откритие, което може да изхрани останалите 9999. Затова днешната младеж е абсолютно права, когато намира понятията пазар, печалба, заплата/доход за абсурдни.
Ние продължаваме да създаваме нови работни места заради лъжливото понятие, че всеки трябва да бъде устроен на някаква скучна работа, защото съгласно дарвинистко-малтусианската теория сме длъжни да заработваме правото си на съществуване. Затова имаме инспектори, следящи работата на инспекторите и хора, създаващи инструменти,… за да се инспектират инспекторите. Всъщност, хората трябва да се върнат в училище, за да помислят за това, за което са мислили, преди да им кажат, че са длъжни да печелят, за да живеят. Зная за какво си мислите сега: това са наивни слова. Слова на незрял ум, който не отчита сложността на обществената и икономическа система. Възможно е да е така. За щастие, това не са мои слова, а на гениалния футуролог Бакминстър Фулър.
Миналата година посетихме 20 страни. Бяхме в НАСА, учихме в Университета за сингулярност, беседвахме с едни от най-великите умове на планетата за решението на този проблем. И както се изясни, нужен ни е план – при това не обикновен, а дългосрочен план с привличането на огромна маса хора. Това е твърде сложно.
Възможни са два варианта на бъдещето:
Първи вариант: експоненциална технологизация и ограничени ресурси. Необходим е и ръст на работната сила, за да се получи доход. Това е основата на всяко от обществата на днешния ден. И както ни се струва, след няколко години, това ще доведе до мащабна безработица, неконтролируеми промени в климата, изтощение на ресурсите, глад, повсеместно насилие и граждански войни. Това радва ли ви?
Втори вариант: също експоненциална технологизация и ограничени ресурси. Това не можем да променим, без да унищожим цялото човечество или да надхитрим физическите закони, но можем да променим нашите отношения, цели и ценности. Предполагаме, че достъпните за всички технологии, независимите новатори и самоуправляващото се население ще променят понятието работа.
„Вие вярвате, че технологиите ще решат всички проблеми?“ – ето какво ни казват. Обратно! Мислим, че технологиите са само посредник в нашите стремежи. Да се върнем към вариантите на бъдещето. Ако се подпишете под това, че безкрайните ни нужди изискват изпълнението на безкраен обем работа и безкраен ръст за задоволяване на тези потребности (което е невъзможно), то експоненциалното развитие на РР ще помогне по-скоро да се постигнат резултатите на първия сценарий. Да, но ние живеем така от хиляди години и сега да захвърлим всичко ли? Не е ли това в разрез с човешката природа?
Робството е продължавало хиляди години и сме го отрекли. Аз мисля, че се намираме в зората на нова цивилизация, но да еволюираме като общество ще ни се удаде само ако сме готови да се откажем от някои представи, които все още ни са толкова скъпи.
Технологиите никога не са били изобретявани, за да работим повече и по-дълго. Това е безумие! Те са били изобретени, за да подобрят живота ни. Тук като че ли няма нищо ново, за това се говори от векове. Аристотел още преди 2300 години е казвал същото. Тогава защо това не се е случило след толкова много години?
Мисля, че е необходимо да удовлетворим три изисквания, за да постигнем сериозни социални промени. Нужна е посока, наличие на ресурси и на технологии, за да въплътим в действителността нашите мечти. В миналото имаше направление и ресурси, но липсваха технологии. Днес са ни останали ресурсите, и определено има технологии, но ние изгубихме посоката.
Ние не можем да победим природата с нейните неизчерпаеми ресурси. Ние зависим от нея и еднозначно – няма да победим роботите и техните способности, растящи експоненциално, но, заедно с тях, можем да удържим победата.
Очакват ни още много изпитания, сред които неудържимата промяна на климата, ръстът на социалното неравенство и повсеместната безработица. Мисля, че сме в състояние да решим тези проблеми и други дори, ако променим своите възгледи, мироглед и посока на развитие.
Антон Петров