„За да разберете същността на Студената война, трябва да седнете зад кормилото на трабанта – треперещата, оригваща се източноевропейска кола, която беше за посмешище откъм нашата страна на Желязната завеса, но беше обект на обич и гордост от другата страна.”
Това съветва читателите на „Съндей Таймс” колумнистът Бен Макинтайър в статията си „How a Trabant can steer Putin the right way” („Как трабантът може да насочи Путин в правилния път”).
По-нататък авторът размишлява върху това, че днес „отново полъхна на Студена война” и че „САЩ и Русия форсират риториката заради редица разногласия”. Припомня как Обама казал в ефира на Джей Лено, имайки предвид Русия: „Понякога те се плъзгат назад в мисленето от Студената война.” А авторът коментира: „Думата „те” е именно от речника на Студената война…”
Макинтайър предполага, че съветските предшественици на Путин наистина биха се възхитили от неговото поведение, но че и на Запад са се плъзнали с лекота по привичния език от ония времена.
И че въобще зад руско-американските разногласия се крие „старомодният и крайно пагубен манталитет от Студената война, при който реалната дипломация е невъзможна”…
А пък най-добрият символ на неразбирателството от ония времена е възприемането на трабанта. Конструкторът Вернер Ланг се е стремил да създаде малка и евтина „народна кола” в условията на остър дефицит на суровини и е решил да направи каросерията от пластмаса, произвеждана от промишлени отпадъци. На Запад трабантът е бил смятан за ярко доказателство за несполуките в централизираната планова икономика, но в ГДР са виждали само плюсовете му: не ръждясва, лесен е за обслужване и кормуване, направо триумф на съобразителността…
И поантата в този прелюбопитен материал се състои в това, че Макинтайър съветва Обама да подкани Путин да се повози на трабант: това щяло да му напомни как политиката може да изкриви възприемането на най-баналните неща…
И у нас трабантът си беше кола. Не знам как е било в ГДР-то, но у нас имаше дори вицове за трабанти, и при това вицове не злостни, а такива едни добронамерени някак си. Един такъв виц направо обобщаваше всички останали анекдоти на тема „трабант”. Така и така, трамвайна спирка, привечер: дъжд, студ, трамваят, естествено, закъснява както винаги и тълпа столичани се свива в яките си… И на спирката спира трабант. Стъклото се спуска, едно лице наднича отвътре и пита ехидно премръзналите и смазани от чакане пътници: „Е? Някой да знае някой нов виц за трабант?!” И си вдига стъклото и отпрашва в дъждовната и студена вечер… – пък ония зъзнат на спирката.
Вицът си е виц и както винаги обяснява всичко.
Мисълта ми обаче е малко по-друга.

Някъде в началото на деветдесетте, май през деветдесет и първа, Соломон Паси, депутат във Великото народно събрание на България (все още Народна република по това време) качи на трабанта си самия шеф на НАТО Манфред Вьорнер, а Вьорнер отвътре се смееше, все едно че е в увеселителна количка в луна-парк. После повози с него и Хелмут Кол и лорд Джордж Робъртсън (също началник на НАТО). Паси доста нечинопочтително предложи подобен воайаж и на папата, но от антуража на Войтила деликатно му отказаха – уж здравословното състояние на върховния понтифик не позволявало…
После, вече като външен министър на България, Соломон Паси инсталира историческото си возило пред централата на външното ни министерство. И комай никой не допусна, че това е доста съмнителен „паметник” на българската дипломация. Напротив! Поклониците на атрактивния министър му ръкопляскаха и пишеха, че гедерейското возило се било превърнало в истински танк на българската атлантическа дипломация, трошало всякакви прегради и предразсъдъци по пътя си.
(Цитат от времето, когато Паси беше вече министър в кабинета на Сакскобургготски: „Соломон Паси промени това – и протоколното облекло, и протоколните автомобили.” Край на цитата.
Аз, разбира се, не съм забелязал някой да е отменил „протоколното облекло”, а за „протоколните автомобили” няма какво и да говорим. Нито английската кралица пътува с мини-купър, нито Обама с форд фокус, а дори родената в страната на трабантите Ангела Меркел не помисля да се сгъне в пластмасовото чудо на инженерната мисъл.)
И когато днес наблюдателите съветват Путин да се качи на трабант, (за да се вразуми, предполагам!), си викам: А НИЕ В БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ СЛИЗАЛИ ЛИ СМЕ НЯКОГА ОТ ТРАБАНТА НА СОЛОМОН ПАСИ?!

Послепис

Отсетне Соломон Паси си поплака на рамото на шефа си – величествения ни премиер Сакскобургготски – но не помня вече по какъв повод плака, после заедно със съпругата си се сбориха за правата на ползвателите на мобилните мрежи, но и за там не помня какво беше и какво стана накрая, а ето че сега изневиделица настоя България да се включи в интервенцията срещу Сирия. Това, според него, в никакъв случай нямало да застраши сигурността ни, а освен това военната намеса е необходима дори без разрешението на ООН. С една дума отново настоява страната ни пак да се включи в някоя поредна унизителна „коалиция на желаещите”, от което включване ще произлезе точно това, което произлезе от отиването ни в Ирак: човешки жертви и никакви връщания на дългове, според както ни убеждаваха тогава… Отделен е въпросът с какво според Паси ще се включи България в поредната игра с огъня – може би пак с полева баня и теляци, както в Афганистан.
Социалните мрежи, естествено, се взривиха от новите войнствени провиквания на Соломон Паси.
И се появиха призиви – той лично да се запише първи доброволец и да метне пушка на рамо…
Обаче няма начин това да се случи! Защото трабантът му не може да се преправи на БТР.
Дори и тачанка не може да стане от трабанта, защото няма къде да му монтираш картечница…
Тъй че пак други ще трябва да ходят и да изпълняват заповедите на нахални политици като Соломон Паси.

Христо Карастоянов