Навярно е време да зачеркнем масовите улични протести като форма на борба… Всеки опит за разделянето ни по несоциален признак, разбиването ни на електорални агитки и субкултурни „идентичности“ е сигнал, че провокаторите работят, а „интелектуалците“ им подпяват.
Някой извади ли поуки от организирания побой на протестиращите на жълтите павета вечерта на 23 юли?
Ни най-малко. Нито че „окървавяването“, ако го сравним с коя да е гръцка, турска, френска и германска мирна протестна акция, е направо смешно. Нито се сетиха, че „полицаите не са като нас“ – бият и плачат, плачат и бият. Нито проумяха ролята на „провокаторите“, станали удобно извинение за какво ли не, припев на традиционна мантра.
Днес, не само у нас, но и по света има реално позволение да протестираш против каквото ти хрумне. Разбира се, в рамките на „изисквания“ и „процедури“. Тъкмо тази регламентация кастрира протестите, насочва ги в удобните и безопасни за капиталистическата система канали. Изтръгва от тях живеца, който няма как да не е радикален, щом е насочен против системата на порочните отношения, против системата на властване – когато нещо „не работи както трябва“ (както се иска на протестиращите), логично е „нещото“ да се прати на боклука. Легалното протестиране обаче дава основания на „интелектуалците“ да говорят, че „не улицата е длъжна да дава предложения“, това било задължението (всъщност привилегията) на управляващите, на политическите „представители на народа“ – при това, без да питат народа. Но какво променя това? То и сега е същото: политиците вършат каквото им е драго, избирателите им сърбат надробената и задължителна за консумация попара. Затова пък личи мнението на „елита“, че гражданите, данъкоплатци и избиратели, не са нищо повече от тълпа малоумни. За съжаление, те послушно се вписват в това схващане. Шепа организирани конспиратори с един камък или бутане на полицай предизвикват нужната, програмирана реакция. Масата протестиращи е без значение. Спомнете си, срещу войната в Ирак протестираха близо 30 милиона души по цял свят. Над 3 милиона в Рим, милион и половина в Лондон – все градове символи на „цивилизацията“ и „демокрацията“. Протестираха „законосъобразно“ – и не постигнаха нищо. Намеците за антисистемни действия бяха лесно изчистени с помощта на „провокатори“ – а протестиращите не намериха сили да им се опълчат – викаха на помощ същата полиция, която е програмирала конспираторите по заповед отгоре.
Въпросът „какво да се прави?“ остава. Отговорът на „интелектуалците“ е: „контролирайте политиците“, което е къде неосъзнат, къде преднамерен цинизъм. Как гражданите да контролират политиците, след като механизмът за контрол се формулира от същите политици? Как да контролираш някого, който вече е контролиран от мутрите, че и добре заплатен от тях? Какво могат да му предложат недоволстващите? Нищо. А и не смеят да го заплашат дори, защото било „провокация“. Ха сега де! Параграф 22 на квадрат!
Навярно е време да зачеркнем масовите улични протести като форма на борба. Остават делата. Например: образуване на общи съвети по местоживеене и по месторабота с цел самостоятелно справяне с текущите проблеми, с цел взаимно споделяне на материални блага – алтернатива на конкурентните отношения, които, обратно на хвалбите, не „правят нещата по-добри и качествени“, а просто по-продаваеми – било по задължение (на това му викаме „пробутване“, както и „натрапване“), било поради липса на друго. Тези съвети нека се координират помежду си посредством преки постоянни връзки, така че да могат да защитават своите решения от посегателствата на „закона“, който винаги е поръчан от мутрите. В списъка „дела“ включваме и собствени конспиративни мероприятия, така че да се противопоставим на организираните слуги на системата със собствена организация на солидарност, взаимопомощ и справедливост. Тоест със структури на пряко гражданско самоуправление, коопериране на собствеността, съпротива срещу държавата, изконният враг на всяко едно общество. Нека не се водим по опитите на този ОБЩЕСТВЕН ВРАГ да подкупва обществото с дребни отстъпки, да ни пробутва „посредници“ като легалните профсъюзи, да ни залъгва с „опита на развитите държави“. Тъкмо последният „опит“ говори в полза на противосистемните действия, защото например изследователят на трудовия пазар Томас Райн бие тревога: в Германия расте делът на зле платените работници, при това и такива с добра професионална квалификация – четвърт от трудоустроените във ФРГ получават 9,54 евро в час. За сравнение: България – 1,08 евро, Дания – 15,8 евро.
Така че всеки опит за разделянето ни по несоциален признак, разбиването ни на електорални агитки и субкултурни „идентичности“ е сигнал, че провокаторите работят, а „интелектуалците“ им подпяват. И докато им се противопоставяме „законно“, под една или друга форма ни очаква съдбата на затрупаните миньори в рудник Ораново.
И ченгетата пак ще ни бият „със сълзи на очи“.
Шаркан