Разхождаме се вчера с жена ми около масите на един софийски пазар и търсим букет цветя за дъщеря ми, за откриването на учебната година в детската градина. Цветарката е опънала малка масичка, на която са произволно разхвърляни всякакви букети. Купуваме две цветя с целофан – не ни се дават пари за скъпи букети от по 5 – 10лв. Цветята изглеждат доста добре и аз споделям на глас:

– Ами да, красиви са. Няма смисъл от някакви специални букети.

Цветарката ме чува и казва нещо, което кара гърлото ми мигновено да пресъхне:

– Няма смисъл, да. Те и без това после отиват и ги продават в някой цветарски магазин. Толкова им е уважението – възмущава се тя.

В първия момент за малко да се поддам на емоцията и да заклеймя потресаващото поведение на учителките, но в следващия момент започвам да смятам. 5 – 6 големи букета по около 5 – 10 лева всеки… Брей, викам си, учителите работят по няколко дни за тези пари… и така тъжно и тягостно ми стана. Съжалих до някъде, че нашите простички цветя няма да се купят повторно от цветарите.

Сякаш за малко да остане в миналото и това неприятно преживяване, но по-късно прочитам следния абсурд: токът бил поевтинял, цената на пшеница паднала много, но Пазарът нямало да може да реагира и да свали цената на хляба. Пазарът е истински феодален владетел – изключително ленив и безскрупулен. Този имагинерен властелин отреди на Вас скъпи учители да работите една от най – отговорните професии и да продавате букетите си. Негово Величество прецени, че Вашата професия не се харчи, не изкарва пари, не е конкурентна и следователно Вие не заслужавате нормален живот, не заслужавате да се радвате и на цветята, които получавате.

Е, поне можете да се снимате с тях…

Честит Празник!