Шепа студенти организираха окупация на 272 аудитория в СУ, с напълно отвлечени от проблемите на Университета и образованието партийно-политически въпроси. Впоследствие, тази окупация обхвана целия Ректорат. По наши (и не само наши) наблюдения обаче протестната акция не среща подкрепата на останалите ни повече от 20 000 колеги, а подкрепата от страна на преподавателите е минимална. Затова, още в началото ще кажем – това не е студентски протест, това не е окупация, това е паразитиране на гърба на студенти и преподаватели, паразитиране за сметка на студентската автономия като идея.

Искаме да обърнем и специално внимание на заявеното от „окупаторите“ намерение за повторение на 1997-ма година. Дали те си дават сметка, че именно от тази 1997-ма година започна шоковата приватизация на образованието под формата на включването на страната ни в „Болонския процес“ и въвеждането на такси за следване, което е в разрез с Конституцията на Република България и Хартата за правата на човека? По този начин (а и канейки да им помагат такива видни привърженици на приватизацията и шоковата доктрина в образованието като Калин Янакиев, Иво Инджев, Евгени Дайнов) „окупаторите“ вкарват Софийския университет в нечии нечисти политико-партийни сметки, които ако се осъществят, убедени сме, че наред с всички останали социални бедствия, ще донесат и нови удари по образованието – и като достъпност, и като качество. Затова, ние от „Призив“ логично не приемаме и осъждаме тази псевдостудентска проява, като несъвместима с интересите на българското студентство, а също и с нашите принципи и цели (борба за безплатно, общодостъпно и качествено образование). Ако „окупаторите“ мислеха и действаха самостоятелно, и действително желаеха доброто на образованието и на нашия Университет, те можеха да концентрират силите си върху борбата срещу мафията в самия Университет, управляван от олигарси (http://priziv.org/studenti/koi-upravliava-sofiiskiia-universitet ). Фактът, че те не само не правят това, но и не предявяват каквито и да е искания, свързани с проблемите на образованието, поставя под въпрос искреността и добронамереността на техните цели и намерения.