Не можем да определяме чалгата като основна причина за културния упадък на определени общности, защото тя е само фрагмент от общата картина и същевременно инструмент за дооформянето й. Нагласите, които ни тласкат по пътя на посредствеността, цинизмът, девалвирането на традиционни, общочовешки ценности, тези нагласи не се формират в чалгата.
Критичността, от която нуждаем, за да оценяваме света около себе си, не подлежи на сериозен тренинг още от съвсем ранна възраст и вероятно е още по-сериозно барикадирана от силните конформни настроения в някои общности.
Най-уязвими са най-ниските икономически класи, които притиснати от ежедневната нужда да подсигурят оцеляването си, както и нуждата от разтоварване на напрежението, не разполагат с нужното спокойствие да наблюдават, откриват и подлагат под въпрос ръководните норми на цялата общност.
Същевременно, традиционните канали за информация, които могат да спестят много време на най-притиснатите слоеве, чрез възможностите си за предоставяне на бърза, всеобхватна и достоверна информация, не разпознават това като своя мисия – публичен дълг към населението в замяна на вниманието, което получават. Възможностите им се простират дори още по-далеч – те са способни не само да предоставят информация, но и да събират коментари от най-разнообразни източници, да организират дискусии, обединявайки различни сфери на обществения живот, въобще да осигуряват наготово на публиката едно многообразие, което да бъде отправна точка, начало на собствените разсъждения.
Вместо това, имаме канали за дезинформация, корпоративни медии, работещи за формирането на обществено мнение, в полза на крупни, индивидуални интереси, разминаващи се с общото благо.
Корпоративните медии, отделени от обществото и оказващи му пряко влияние, чрез богатите възможности на съвременната комуникация, се явяват бариера за развитието на обществото. Функционирането им засяга пряко стремежите към щастие, изкривявайки ценностната система, създавайки нагласи в частен интерес и формирайки обществено мнение, което уж „автономно“ ще заяви желанията си, моделирани от интензивно външно влияние.
Т.е., ако търсим причини за културния упадък на нацията, трябва да дълбаем по-дълбоко от чалгата, а вероятно и по-дълбоко от самите медии. Все пак такива, каквито са, те са плод на нашето общество. Трябва да стигнем до фундамента, върху който сме избрали да сеем, защото плодовете, които жънем са гнили.
https://www.facebook.com/niki.savov.1
А какъв е фундамента?
Здравей! Относно въпроса ти, оставих отворен край, но целта на коментара не е да се впускам в допълнителни разсъждения. Според мен, темата е много широка, но целта на самият коментар е да даде един нагледен пример за дълбочината на проблемите и да служи като критика на бързите заключения. Например това, че вид музика или поведение в определени среди за разпускане може да е причината за упадъка на нашата култура. И на свой ред изложих в примера за корпоративните медии един по-дълбок слой на проблема. На практика, целях едновременно да обърна внимание на нуждата от по-дълбочинен анализ, но също примера ми да повдигне още един проблем сам по себе си. В крайна сметка именно дефинирането на фундамента и търсенето на решения е нещо, което сам желая. Не виждам да се опитваме обаче.
Изключително интересна тема. Поздравление за автора! Разбира се, че упадъка и цинизма са в ежедневието на хората а не само в чалготеките и причината за това е в самата същност на социално-политическата и икономическа системата.