Хлебарницата се казва „Хляб и свобода“ и носи името на една от най – известните книги на анархисткия теоритик Пьотр Алексеевич Кропоткин. Тя функционира на принципите на работническото самоуправление; в нея няма нито шефове, нито мениджъри, а работниците организират общи събрания, на които вземат решения от най – различен характер. Хлебарницата се появява преди три години в бивш офис на комунистическата партия в Монрьой, близо до Париж. „Хляб и свобода“ представлява място за квартална търговия, където девет души са се посветили на приготвянето на хлебчета, кроасани и кифли с шоколад; това е помещение на ъгъла на една улица, което (поне на външен вид) не се различава от 35 – те хиляди хлебарници в цяла Франция.

Без съмнение това е единствената „анархистка“ хлебарница във Франция – страната, в която хлябът, сиренето и виното са въпрос на чест и на международен престиж за цялата френска нация.

„Нашата хлебарница работи на принципите на самоуправлението. Тук няма нито шефове, нито мениджъри; всички работим колективно и веднъж на всеки две седмици организираме общи събрания, на които обсъждаме вземането на решения. Всички имаме еднаква заплата от 1350 евро месечно (около 1780 щатски долара) и еднакво разпределение на печалбите“, обяснява Пиер Пауин, инициаторът на този интересен кооператив.

Хлебарницата се появява преди три години в бивш офис на комунистическата партия в Монрьой, близо до Париж. В момента в градчето Монрьой на власт е партията на еколозите. Идеята за създаването на хлебарницата се заражда след като няколко анархистки активисти просто решават да преминат от теорията към практиката и да дадат пример за работническо самоуправление.

Хлебарницата се казва „Хляб и свобода“ и носи името на една от най – известните книги на анархисткия теоритик  Пьотр Алексеевич Кропоткин. А логото на хлебарницата представлява мотив от картината „Свободата води народа“ (на френския художник Йожен Дьолакроа, живял през епохата на Романтизма), в който персонажът заменя пистолетите си за парче хляб.

„Аз бях специалист в областта на информатиката и нямах никаква представа за това как се прави хляб. Един ден Пиер ми се обади и ми каза: „От десет години говориш за алтернативи на системата. Аз смятам да открия хлебарница. Ела да работиш с нас“, обяснява Тома, който напуска работата си в едно училище за бизнес, за да се посвети на приготвянето на хляб.

Сега, три години по – късно, хлебарницата продължава да реализира печалби. Изразходват се по два тона брашно всяка седмица, а в хлебарницата работят седем хлебари и двама помощници. Тома не съжалява, че се е посветил на тази инициатива и ни разказва за „Братството“ – хлебарница (основана на принципите на работническото самоуправление), съществувала от началото на XX век до 90 – те години.

„Тук се чувствам много добре. Знам защо работя това, въпреки, че понякога физически ми се струва изключително трудно“, обяснява Тома, докато обучава един от помощниците как да приготвя шоколадов крем.

В хлебарницата се приготвят 35 различни изделия, като се използват екологично чисти био продукти. Освен това сандвичите носят имената на различни революционери – анархисти. Например: „Бакунин“ (с риба тон и лук), „Дурути“ (с пиле, сирене и къри), „Маркс“ (с варена шунка и сирене „Ементал“) и т. н.

В случай, че клиентът заяви, че има финансови затруднения, заплаща намалена цена.

По този повод Пиер обяснява: „Достатъчно е само да поиска карта, която му дава право на намаления. За продуктите от първа необходимост намалението е 25 %. За останалите продукти то е 10 %. Например, ако една франзела струва 1 евро, клиентът заплаща 75 цента с намалението; тоест 1 долар, а не 1,3 долара.“

„Хората знаят, че нашата хлебарница е „анархистка“. Те идват тук, защото хлябът е хубав, а и ние сме любезни“, казва още Пиер.

В момента работниците от хлебарницата не си разпределят печалбите помежду си, а ги използват, за да си върнат заемите, за да облекчат трудовото си ежедневие, както и за да финансират наемането на нови хора на работа.

Работниците от „Хляб и свобода“ се надяват, че съществуването на тяхната хлебарница ще продължи и занапред, че все така ще е основано на принципите за солидарност при разпределението на печалбите и че ще могат да открият още нови работни места.

„Дали смятам, че можем да променим обществото благодарение на работническото самоуправление? Много искам да вярвам, че това е така“, подчертава Пиер.

Превод от испански език за „Без Лого“:
Ирис Ким