Редица европейски институции потвърдиха: няма числени доказателства, че имигрантите „изяждат“ социалните фондове. „Хрантутниците“ се оказаха под 5% и консумират доста малък дял от помощите, даже напротив – повече внасят средства, отколкото теглят. Една социална помощ колко е голяма? Колко хора я ползват? Това е едната страна на баланса. Другата – консумираното от самите институции, ползите за чиновничеството и бизнеса, себестойността на политическата система. Там цифрите сочат, че политиката яде повече, отколкото произвежда условия, благоприятни за икономиката и всичко останало.

Те продължават да прииждат. Българските граждани недоволстват. Недоволството цъфти и връзва най-различни плодове. Отровните са: затваряне на границата, 5 милиона грешни пари за 30 км ограда между страната ни и Турция. Уж щяла да пази и от шап, прониквал оттам, макар че комшиите ваксинират добитъка си, а тук „отговорните институции“ не го правят. Нашенските животновъди пък не могат да си го позволят за своя сметка, умъртвяването на животни се оказва по-евтино – икономическа логика ли е това?

Паника: прииждат ислямисти, диваци, абе „чужди хора“. Изяждат ни социалните помощи! Но колко изяждат партийните субсидии, административните разходи, издръжката на полицията, далаверите с обръчи от фирми чрез „обществените поръчки“? Бежанците ще променят етническия състав на „нацията“! Интересна мисъл е последното, защото сирийците надали са във възторг от зимата, както са свикнали с друг климат. И що за нация е в опасност, щом тя разчита на социални помощи, а не на производство? Може би по-добре е да се промени, щом мързелът, правенето на пари от нищо и нулева съпротива срещу собствените мутри са станали нейни „ценности“? Или все още има някакво истинско достойнство у съотечествениците ни? Точно край Софийските хали припадна възрастен човек, възрастната му спътница и тя колабира от притеснение. Група младежи заобиколи мястото на инцидента отдалеч, шум вдигнаха неколцина чужденци с очевадни арабски физиономии – и към тях с мудна тежка стъпка се приближиха полицаи. Униформените отначало изобщо не обърнаха внимание на старците, взеха да се разправят с чужденците, които размахваха мобилни телефони, безсилни да уведомят на чужд им език „Бърза помощ“. По-малко от час след това групата младежи, които подминаха един български баща и дядо и една българска майка и баба, нуждаещи се от помощ, се натовариха на влака по Искърското дефиле и на висок глас се разприказваха с хора на по-средна възраст от вагона за патриотизъм, за „национални интереси“, за „мръсните цигани“ и „скапаните арабески“.

Дали „патриотите“ могат да смятат? Един бежанец се пада на повече от 1000 местни.

Сред малкото здравомислещи реакции по проблема с бежанците се чуха гласове от Казанлък – точно там, където предпочитат полицейска академия – за пустеещите села наоколо, където биха могли да се подслонят подгонените от войната сирийци. Немалко народ събраха дрехи, храни, хигиенични консумативи, пари, детски играчки, какво ли не. От сърце. И не от дебели портмонета.

Но тутакси: пълна нелепица с организацията на предаването на тези дарения, а и изобщо с настаняването на бежанците. Доставят им излишни неща, които се хвърлят и похабяват. Няма събрани хора, владеещи езика, няма дори табелки или дипляни на арабски. Няма диалог със самите бежанци, за да се знае точно какво им липсва. Та хем сме „бедна държава“, хем пилеем това, което „късаме от залъка си“. Бедна ли е държавата? Тогава защо храни толкова милионери и милиардери? Откъде в бедната държава се намират пари за заплати, екипиране и какво ли не за бездейни съдии, бездейни полицаи и военни, още толкова частни охранители? Защо министерствата и осигурителните каси са богати като заплати и обзавеждане на кабинетите, а училища и болници приличат на сгради от американско гето? И „услугите“ от тях са същите – като за гето? Водата от Омуртаг – пак ли бежанците я изпиха?

Еврокомисари обясняват, изричайки и съвсем верни думи тук-таме, че „трябва да се усвояват еврофондовете“. Моля?! Поне една трета от тези фондове се връща към европейската бюрокрация – така са нормирани тези фондове. После поне една трета служи като финансова помпа в полза на европейски фирми, прословутият „износ на капитали“. Остатъкът горе-долу се покрива с показателите за „усвоимост“. И нима може една страна да живее само от „усвояване на фондове“? Страна, която внася чушки и домати от чужбина, след като допреди 15-20 години е изнасяла същото. Инвестиции? С тях се строят магистрали – за туристите, курорти – за туристите, молове – за разтуха на обслужващия туристите местен персонал. Стоките в моловете са вносни. Храната в хотелите се приготвя от вносни продукти. На платежоспособния чужденец се молим като на икона, по неплатежоспособния, дори желаещия да работи, съскаме и плюем. И също ядем вносно. За да бъдат на достъпна цена местните продукти, според пазарния модел, трябва да се субсидират. Откъде? От фондове. Нормалното и здравословното е индустрията да субсидира. Но няма индустрия. Защо? Защото икономически се е оказало изгодно да я няма. Според модела на икономика, наречен капитализъм, за който дори и след 2008 г. продължават да ни пълнят ушите с внушения, че „по-добро не съществува“. И за пример сочат празните магазини на „социализЪма“, срамежливо премълчавайки, че истинското име на „социализъма“ е „държавен капитализъм“. И същият още буди носталгия у по-възрастното поколение, тази носталгия взе да заразява и част от младежта. Това води само до едно – до люшкане на махалото от трън та на глог, а истинската алтернатива остава далеч встрани, премълчавана „от ляво“ и „от дясно“ по една и съща причина: не е в полза на богаташите от всички партии.

И ако бяха наистина само чужденците и „лапачите на социални помощи“ проблем – представете си, че ги няма. Изчезнали. На Марс, на Сатурн – отлетели някъде. Ще ли се „оправят нещата“? С останалите по местата си мутри, ченгета, всякаква овластена и обогатена от труда на целия народ сган? Да забравим оптимизма. Колкото обичаме научна фантастика, толкова не обичаме антинаучна фантасмагорика, демагогията на т. нар. радетели за „националните интереси“.

Шаркан