Наскоро правителството пласира идеята да се връща данъка върху доходите на хора, получаващи минимална заплата. Това предизвика у либералната икономическа общественост у нас смут, в някои случаи по-голям от назначаването на Пеевски или милиардите за втора, трета и пета АЕЦ. Ако не беше завалял сняг, сигурно щяхме да сме свидетели и някой друг пърформънс в защита на сегашната данъчна система. Причина за недоволството не са 30-те лева месечно на човек, за които става въпрос, а това, че местните шамани на пазарния фундаментализъм съзряха косвена заплаха за своя най-голям фетиш и основно житейско постижение – плоския данък.

Срещу конкретната мярка се чуха аргументи, които не са съвсем нелогични – че е популистка и ще стимулира сивата икономика. Че е популистка, такава е, но не за друго, а защото най-вероятно ще си остане в сферите на пожеланията, дори и това правителство да се задържи на власт достатъчно дълго. Обясненията, че заради тази – забележете – „привилегия” на получаващите минимална заплата, повече работници ще се регистрират в тази категория, което щяло да ощети бюджета, обаче леко издишат. Истината е, че много отдавна всеки работещ, за когото е възможно, е регистриран на минимална работна заплата, а останалото, ако го има, му се плаща на ръка. Където това не е възможно, данъци и осигуровки се плащат върху съответния минимален осигурителен праг. Така че подобен ефект просто няма къде да дойде. Хора, получаващи 341 лева, поради което биха били ощетени, каквито примери се дават, просто няма. Тъжната истина е, че за работниците, които имат „привилегията” да получават минимално възнаграждение, тези 350 лв. годишно ще са нещо съществено. А тъй като тези хора хич не са малко,  мярката може да има ефект за цялата икономика, ако разбира се изобщо се изпълни.

Основният вой на либертарианците обаче бе насочен към повторение на старите мантри за това колко велико постижение е плоският данък, въпреки, че никъде по белия свят няма подобна практика. За пореден път се заповтаря, че „от въвеждането на единна ставка до 2013 г., приходите в бюджета от данък върху доходите на физическите лица растат всяка година, въпреки кризата”. Един бърз поглед върху статистиката на финансовото министерство показва, че това не е особено вярно – през 2010 г. има спад и при този данък. По-важното обаче е от кого основно се събира този данък – а именно от хората с ниски и средни доходи, за сметка на тези с високи. Данните обаче показват и по интересни неща – че корпоративният данък печалба още е близо до нивата си от 2006 г., а през миналата година даже е спаднал. Това най-малкото показва, че „плоското” облагане далеч не стимулира икономическата дейност толкова, колкото му се приписва. Един от основните ефекти на плоския данък е това, че повече от половината бюджетни приходи идват от косвените данъци – ДДС и акцизи. Това също не е нещо, което може да се види в която и да е от страните, считани за някакъв модел на подражание, поради простия факт, че тези данъци удрят потреблението, без което икономически растеж просто няма как да има.

В крайна сметка числата, които явно не са стихията на либертарианците, очертават следната картина – плоският данък прехвърля данъчната тежест първо от икономическите субекти към физическите лица, а после от богатите към бедните, и то най-вече чрез високо ДДС и акцизи на храни, лекарства, горива и прочее. Ако някой се чуди защо в западноевропейските магазини храната е по-евтина, отколкото тук, то отговорът е в тази структура на данъците, която прави невъзможни диференцираните ставки на ДДС за основни продукти. Тази система също никак не помага за повишаване на най-ниското заплащане в Европа, тъй като за един работодател, видял се с печалба, е много по-изгодно да си я прибере като дивидент, вместо да я раздаде за заплати.

Във възмущението си много от защитниците на плоската ставка забравиха, че тя бе въведена от същия този Орешарски, докато беше министър в правителство на същото това БСП в коалиция със същото това ДПС. Пък това само по себе си е нещо, което трябва да подскаже и на най-незапознатия, че няма как всичко да е цветя и рози. Плоският данък има две характеристики, които са специфични за почти всички действия на тази банда. Първата е, че обслужва едрите олигархични интереси за сметка на мнозинството – както на нормалните данъкоплатци, така и на всички, опитващи се да изхранват семействата си чрез дребен и среден бизнес. Втората е, че въвеждането на десятък представлява отказ от реформи. Защо да изграждат модерна и ефективна данъчна система, когато просто могат да направят най-лесното и да прехвърлят данъчното бреме на дребните риби? Всъщност единственото, за което НАП проявяват ефективност, е поръчковия натиск срещу някой, оказал се на мерника на управляващата групировка, която и да е тя в дадения момент.

Интересното е, че пазарните талибани изглежда не познават и собствените си теоретици, поради което се появиха и твърдения от сорта на „по принцип необлагаемият минимум си противоречи с философията на правопропорционалното облагане”. Дори и гуруто на монетаризма Милтън Фрийдман обаче предвижда необлагаем минимум. Върхът на простотията и невежеството очаквано бе достигнат от виртуалният палячо Владимир Каролев, който се впусна в патетични обяснения как прогресивното облагане наказва образованите и работливите. По логиката на господина едни от най-необразованите хора у нас са… преподавателите, чието заплащане често е по-ниско от това на простия хамалин. Също е интересно, че плосък данък има например в Русия – друг бастион на олигархията, но не и някъде на Запад, откъдето трябва да изгрява слънцето на свободната икономическа инициатива.

Най-жалката реакция обаче дойде от самодейната група ИПИ (Институт за платени инсинуации), които освен коментираните по-горе аргументи, излязоха със заявление, че е по-добре правителството да не връща данъци, а да субсидира „директно и откровено през бюджета посредством целеви социални помощи”. За който не е запознат с творчеството на въпросната команда – основното им занимание е да обясняват как държавата трябва да взема възможно най-малко данъци и да разпределя възможно най-малка част от БВП, както и в никакъв случай да не дава социални помощи, тъй като те стимулират мързела и готованството.

Колкото и да е иронично, подобно заплюване на собствените ти принципи е нормална практика за едни професионални пропагандатори. В крайна сметка се вписва в същността на идеологията, която проповядват – данъците трябва да се намаляват, но не и на бедните. Те не трябва да имат и гарантирана минимална заплата, защото видиш ли честните бизнесмени не можели да си я позволят – нищо, че е два пъти под средната месечна издръжка на човек. Бедните е най-добре да работят без пари, но все пак да им се удържат данъци! Важното е страната ни да продължи да е експериментална площадка за нелепи икономически теории, въпреки, че експеримента очевидно е неуспешен – нито плоския данък, нито утвърждаването ни като страната с най-ниски заплати в ЕС е довело до поток от чужди инвестиции или икономически бум. В крайна сметка обаче всеки аргумент е полезен, ако оправдава целта – в случая да се защити плоския данък, чието въвеждане под техния лобизъм вероятно е основен плюс при кандидатстването за поредната програма. Ако се окажат безполезни за спонсорите си, ще трябва да си намерят истинска работа, може би дори на минимална заплата – а никой не иска това, нали?