Ако човекът е богат, защо му е да променя света? Забогатял е именно защото в момента светът е такъв, а не друг. Ако забогателият не е проумял това, трупайки богатствата, значи междувременно е изкуфял и промяната надали ще е добра, ако изобщо я осъществи.

„Това е само теория“ – един от многото примери за сгрешени изрази, за подменени понятия, наред с измятането на понятия като държава, свобода и др.

Държавата не е едно и също с обществото (или „народа“, който пак не е някаква еднородна маса). Тя е онази прослойка богаташи и институции, които паразитират върху населението. Тя се стреми да се самопровъзгласи за „слуга на народа“, пуска измамни лозунги от рода на „Държавата – това сме ние“, имайки предвид всички граждани, но фактически си признава чия е в действителност.

Понятието „държава“ е най-силно изопаченото понятие.

Свободата, за която се натрапва разбирането, че е само „правото на населението да си избере управници“ (които да го доят, стрижат, дерат, яздят и колят, а то да чака следващите избори, за да „накаже“ уж „лошите политици“), е пример за подмяна на „свобода“ с овчедушие, с лоялност към паразитите. Това е опасен пример за манипулиране на мисленето, така че сакън да не бъде думата свобода свързана с такива думички (с целия заряд от значения в тях) като „революция“, „независимост“, „достойнство“ и те също са подложени на „генно модифициране“, за да не заплашват властта на имотните, безсъвестните и жестоките.

И стигаме до това какво е сбъркано в термина „теория“. Когато някой казва „това е САМО теория“, всъщност има предвид „хипотеза“. Теорията е система от знания, която дава резултати в практиката, достатъчно задоволителни, за да се смятат за истина. Теорията на гравитацията „работи“ – ябълките падат, космическите кораби летят, водата тече надолу. Само че в тези случаи лъжата се измъква, наричайки привличането „закон“ – уж тънко да намекне, че ЗАКОНЪТ е нещо, срещу което не се рита и не се протестира, нищо че е плод на приумици или внимателно претеглени интереси на едни групи хора как да държат в подчинение и бедност огромното мнозинство. Не, не и не! Тъкмо юридическите закони са по-скоро „хипотеза“ – твърдения, още не доказани, че дават верни, съвместими с наблюдаваните в практиката резултати. Теоретикът на анархизма Пьотр Кропоткин е предпочитал да говори не за „природен закон“ а за „природен факт“. В природата няма парламенти и диктатори, които да приемат законите на термодинамиката, електромагнетизма, ядрените реакции. Тези явления са просто факти, знанието на които дава на знаещите сила да ги използват и да променят условията си на живот.

Също така хипотеза е, че капитализмът е „най-доброто измислено“. Защото съществуват планини от доказателства, че благината му е силно ограничена, че представлява бедствие за по-голямата част от човечеството, че в крайна сметка съсипва даже облагодетелстваните.

Теория обаче е, че прогресът не може да спре, без обществото да загине. Така и капитализмът е един от етапите на развитието на човечеството, преди него е имало други, ще има и след него. Негласното внушение, че едва ли не „няма живот след капитализма“, съвсем не попада даже в категорията „хипотеза“, то е обикновена лъжа.

В редицата измами се нарежда и твърдението, че „екзархът е по-добре от Караджата“. Или с други думи: нека е еволюция, нека е задължение и право на елитите, но не да е революция, не да е инициатива на народа. Видите ли, „революциите са ни съсипали“. Но дали революции са били това? Не е ли по-точно да речем „преврати“? Революциите по определение преобръщат всичко, докато политическите преврати само преразпределят властта и собствеността – от един ограничен кръг хора към друг, при това тези кръгове нерядко се застъпват повече или по-малко.

Нима елитите наистина нещо правят за социалния прогрес? По своя воля? Без натиск отдолу чрез стачки, бунтове, отчаяни актове на насилие и самонараняване? Тутакси бива подхвърлена друга димна граната: променете себе си, за да промените света. Е, можем да променим мисленето си, убежденията си, но докато външната среда ни налага да ДЕЙСТВАМЕ по твърдо рамкиран и определен начин, противно на убежденията си – каква е ползата от „вътрешната“ ни промяна? Излиза, че за да промени човек света, трябва да бъде богат или известен, или и двете в една опаковка. А може ли реално?

Всички не могат да бъдат прочути, а не всяка слава ражда уважение. А и с какво да бъдещ известен? Че си измислил лекарство против рака? Хубаво, ама кой ще ти плаща да го създадеш? Кой ще те храни, докато се бъхтиш в лабораторията? Даже да успееш, какво от това? Здравната каса пак ще го направи недостъпно за повечето болни.

Ако човекът е богат, защо му е да променя света? Забогатял е именно защото в момента светът е такъв, а не друг. Ако забогателият не е проумял това, трупайки богатствата, значи междувременно е изкуфял и промяната надали ще е добра, ако изобщо я осъществи. По простата причина, че „достатъчно“ богатство не съществува – то иска повече и повече. Лакомията е тласнала човек да богатее, лакомията ще го води до гроба. Не че сам всичко ще излапва – без харчове не може се удържи на върха – харчовете намаляват богатството, иска се компенсиране, че и отгоре. Никога не настъпва моментът да рече „стига, от утре променям света към всеобщо добро“.

Да допуснем, че все може да се измисли нещо, при което все пак ставаш богат и прочут, без да те мразят и без да ти е минал меракът да правиш добро на света. Но какво ще е това добро, че да приляга на всички? Ще разпиташ хората и ще им дадеш каквото искат? Как се препитват 7 милиарда души? И най-важното – в света към 2012 г. официално има 1426 милиардери, с общо лично състояние от 5400 милиарда долара. Как пък на никой от тях не му хрумна да прави света приятен за всички?

Докато мислим, използвайки лъжи, вместо факти, няма да стигнем до верни изводи за нищо. Няма да виждаме света какъвто е, а само лъжите за това какъв някому се иска да бъде. Следователно, няма да знаем защо не живеем, а агонизираме. Губим шанс да променим нещата така, че да наречем съществуването си живот – и тази констатация да бъде истина, а не „само теория“, по-точно „хипотеза“.

Николай Теллалов