Може би си струва да извършим едно задочно или виртуално посещение на експозицията в Брюксел върху антиутопичното бъдеще на Европа. Откриването на музея, в който тя се помещава, е станало в… „Деня на Европа“ – в четвъртък, на 9 май 2013 г. Идеята не е от най-оптимистичните, но определено е сполучлива, защото крахът на ЕС би означавал години, които ще разтърсят света много по-силно, отколкото предишното слизане на СССР от сцената и ще накара посетителите – врагове и приятели на планираното изграждане на Съединени европейски щати – да се замислят върху възможните последици от тази „хегелианска шега на вероятната ни бъдеща история“.

Неин автор е Тома Белинк, младият директор на Фламандския кралски театър в Брюксел. Той и група негови приятели оповестяват откриването на Дома на европейската история в изгнание, който се помещава в една потънала в мрак, затворена и изоставена триетажна сграда на бивше училище-интернат, намиращо се на 10 минути пеша от централата на ЕС в Брюксел, в един лишен от всякакъв архитектурен интерес квартал, наречен, като за ирония, „Европейския“.

Плакатът съобщава, че „приятелите на Обединена Европа“ са организирали Първата интернационална изложба за живота в бившия Европейски съюз, който се е разпаднал под тежестта на собствените си противоречия през 2018 г.

Бавен, но постоянен поток от посетители изкачва с мъка двете разклатени стълбища, преди да проникне в зала, която прилича на чакалнята на бюро на данъчната инспекция в Полша от миналия век, преди подмяната на държавния капитализъм и неговата диктатура с… пазарната демокрация.

Намираме се в 2063 г. Сменящите се картини в залите приковават вниманието на зрителя върху последните десет години от Историята на Съюза и неговия Общ пазар, когато (според брошурата, която организаторите раздават на посетителите пред вратите на „Музея“) Европа е била приспана, ако не от своя просперитет и стабилност, от илюзията за вечния мир на Емануил Кант.

В тази епоха хората са се разплащали с една обща монета, наречена Евро, националните граници са били заличени и Брюксел, а не Варшава е бил биещото сърце на стария континент. По това време, той е затънал във Голямата рецесия, наченала в южноевропейските страни, залени от вълните на сепаратизъм, национализъм, неофашизъм и кризогенни самоубийства. Европа се е върнала към своето минало на национални държави, със стари вражди и нови спорове между тях, с войни и кръвопролития…

Входът, стените на стълбището и „залите“ – всъщност стаи на бившия интернат – са облицовани с шперплат, умивалнята е потънала в мръсотия, дрешниците от талашит са се полуразпаднали и един мигащ неон осветява всичко това.

Безразлична разпоредителка продава входни билети с номера и съобщава на чакащите посетители, че визитата ще започне след десет минути. Когато притежателят на съответния номер бъде извикан, той отива да получи един аудиогид от друга епоха, който се оказва… залепен за масата ѝ:

– Съжалявам, но техниката не функционира – се извинява разпоредителката с притеснителна, но очарователна усмивка.

В първата „зала“ зрителят се изправя пред петнайсетметрова купчина от канцеларски листа, наподобяваща коринтска колона. Тя пробива таваните, за да стигне до последния етаж. Това са скандалните постижения на Европейския парламент, сътворил Модерното законодателство на Съюза, който към своя край е нараснал до 33 страни-членки. Според изложбата, разпоредбите, правилниците и законите са достигнали през 2017 година до… 311 000 страници, с тегло от тон и половина.

Белинк и неговите съзаклятници Приятели на Обединена Европа са подиграли бюрократите от Брюксел и са осветлили цял куп реликви от руините на сградата на ЕС, с помощта на диаграми, с поставени в пластмасови рамки праз и домати, и със сложните и абсурдни европейски закони, които регламентират максималната кривина на бананите, размера на краставиците или позволените децибели шум на косачките за тревни площи…

Не са отминати и процедурите за вземане на жизнено важни решения за европейците, както и органиграми и графики, които приличат на сложни математически уравнения, показващи как работят институциите на ЕС в Брюксел…

Във втората стая, афиш съобщава за присъждането на Нобелова награда за мир на ЕС през 2012 г. Заслужената отплата за европейското миролюбие има вид на праисторическа реликва. Изложени са и задължителните снимки от остатъци на Берлинската стена, Чекпойнт Чарли и реклама за Макдоналдс.

Мъждукащата светлина отвежда посетителите към третата стая, наречена Завръщане в миналото – в един континент, разделен отново на градове, региони и конкуриращи се нации, всяка със собствена система за паспортен контрол, мита и своя екологична политика. Изложените предмети са зле поддържани и техните цветове наподобяват тези на следвоенния Брюксел. Наредени са и портретите на 17 европейски фашистки, нацистки и комунистически диктатори – предшественици на Съюза – от Хитлер и Мусолини до Хонекер и Чаушеску.

Стаята, както и целият музей смърдят на застояло и гибел. В края на втория период между двете войни (през ХХI век) – е изписано в рамки върху стените – девизът на Европа „Обединени в разнообразието“ звучеше леко преувеличено, що се отнася до единството, а разнообразието беше само един евфемизъм. Тези информации са на есперанто (главния език на изложбата), както и на френски, нидерландски (езика на фламандците) и английски. В течение на Голямата рецесия става скръбно и неоспоримо ясно, че хората са извлекли твърде малко поуки от миналото и са забравили значението на войните. В периодите на несигурност, омразата от миналото се оказва по-заразителна от мечтата за една Обединена Европа и взема връх.

Две карти на Европа описват графично как двамата „враждуващи близнаци“ – екстремизмът и сепаратизмът – са се комбинирали, за да разрушат европейската мечта в края на второто десетилетие на ХХI век. Първата показва неумолимия ръст на крайно десните партии в Гърция, Италия и Фландрия, а втората карта – разпокъсването на държавите-нации, от които, под влияние на сепаратистките движения, са се появили „независимите“ Шотландия, Корсика и Каталония.

Съобщават се резултатите от изборите през 2014 г. за Европейския Парламент, в които националистическите партии, защитаващи отнемането на властта от Брюксел, са регистрирали завиден успех и ЕС е изоставен на „свободно падане“ под собствената си тежест.

Крепостта Европа е илюстрирана от граничар със заплашителен вид и неговата немска овчарка, които прогонват емигрантите от Европа, но европейците вече са престанали да се размножават, което ги е довело до една „демографска булимия“…

Накрая, Голямата рецесия и крушението на еврото обявяват началото на края на европейската интеграция.

В друга от „залите“ на изложбата се вижда самотен германски канцлер, който гледа глупаво през нещо, наподобяващо тоалетна чиния, но която, както се подразбира, се оказва всъщност сокоизстисквачка.

В следваща стая, чрез умален макет, са представени главните герои в драмата на еврозоната, включително с участието на качулати манифестанти в една историческа схватка, която прилича на сцена от гръцки театър. Това определено е трагедия.

Когато бившите държави-членки се вторачиха в пъпа си, Европейският проект премина от състояние на реално осезаемо ежедневие в спомен за един интригуващ експеримент, обясняват уредниците на музея.

Последната стая е потънала в мрак и само един лъч се промъква през затворен прозорец, за да освети едно автентично, поетично и прочувствено писмо от две страници, което Тома Белинк е писал за своя близък приятел Лукас, който междувременно се е самоубил, след като бизнесът му е фалирал през кризата с еврото…

Направено е шеговито предложение да се закрие официалният Дом на Европейската история, който е предстояло да бъде открит след няколко години пак в Брюксел, а колекциите му да бъдат прехвърлени в „Дома на Европейската история в изгнание“… след сгромолясването на ЕС.

След посещението на изложбата, в импровизиран и обзаведен с безвкусица бар, Белинк сервира на посетителите, излизащи от музея, румънско бренди от боровинки, унгарски вина и чешка бира.

Това не е научна фантастика – обяснява фламандският театрал, – а възможност. Мисля, че се намираме в повратна точка на историята и е императивно необходимо да предвидим и най-ужасния възможен сценарий, който с всеки изминал ден става все по-вероятен. – И завършва: За тази изложба бях вдъхновен от съвременните музеи, които се интересуват от живота в бившия съветски блок, както и от статии и книги отпреди избухването на Първата световна война, преди един век. Хората тогава са мислили, че войната е останала завинаги в историята поради новите унищожителни оръжия, икономическите връзки, интересите и роднинството, което е обединявало аристокрацията. Струва ми се, че би било ужасно, ако отново си въобразим, че сме достигнали точката, в която войните в Европа са станали вече невъзможни…

Навън, щастливите и безгрижни брюкселчани се разхождат, пазаруват и се готвят за „светлите Христови празници“, а евро-дупетатите и бюрократите, с чувство на изпълнен дълг и подаръци, очакват своя заслужен и добре платен отдих около новата 2014 година. •

 От нашия Брюкселски кореспондент