На 14 януари 2014г, миналия в нелегалност член на „17 ноември“ Христодулос Ксирос изпрати до „Индимедия – Атина“ писмо със заглавие ,,По-добре един час на свобода, отколкото 40 години робство и затвор’’. В писмото Ксирос заявява, че се включва отново в борбата и завършва текста с послание до противниците си: „В никакъв случай не съм такъв, какъвто  казвате, че съм, но със сигурност съм това, от което най-много се страхувате“

Ето текста на писмото:

 ,,По- добре един час на свобода, отколкото четиридесет години робство и затвор’’

Понеже известните крокодили от средствата за масова информация ще започнат да плачат за „демокрацията“  и ще  искат както винаги „кръв на арената“ , имам да кажа следното: По принцип вашата демокрация е мъртва отдавна и това,което е останало от нея е само един крещящ фашизъм,от който стърчат лъчите на свастиката.

Не се преструвайте сега на пазители на доброто и покровители, вие, които с острите си нокти убивате деца заради 1,40 евро . Не на нас тия, измамници от медиите, слуги на международните кредитори, вие, продаващи родината ни на новия Четвърти райх.

Естествено е, моята свобода да предизвика паника и страх у вас и в тези, на които служите!

Но не и в обществото и в народа.

Вие сте против народа, вие ни унищожавате и това го осъзнават всички.

Няма да ни измамите пак.

Няма да ви спаси нищо, нито концлагерите, които сте запланували да отворите, нито армиите на наемниците ви. Каквото и да правите, много скоро реката на гнева ще прелее и ще ви удави!

И ви предупреждавам:

Не смейте да тормозите семейството ми и близките ми, тези, които обичам, не си мислете, че ще повторите отново оргията от насилие от 2002г, когато ни взехте всички за заложници.

Сега ще получите отговора, който заслужавате.

Засега ви посвещавам един стих от песента на В.Папаконстантину ,,Караискакис”- ,,Като се върна ще ви го начукам“…

Това, че успях да убедя тези, които ме държаха, да ме пуснат за момент, определям като свой личен успех. На тези, които ще задават въпроси, как е станало това, отговарям с думите на Цавелас, след като убедил Али Паша да го освободи: ,,Радвам се,че измамих един мошеник’’. За това обаче, той плати с живота на детето си, което беше заложник на Али Паша.

Сега в настоящия час, вместо да крещите истерично, можете да гласувате още по-строги закони и да наложите по-сурови репресии, показвайки колко струва демокрацията ви, но по-добре ще е да се приготвите за срамното си бягство.

Защото с вашето царство е свършено, нищо, че още си нямате хабер!

Можех да лежа на лаврите от предишните ми действия и да повтарям предъвквайки ,,Някой най-накрая трябва да стори нещо”. Но не го направих.

Изборът ми да наруша съдебната си гаранция, е  удар първо срещу мен самия.

Обаче какъв избор може да има някой, който вижда обществото да се разпада, страната да се унищожава и народа да се води към робство. Докога ще стоим и ще гледаме, през 2014 година , хората да умират в мъки, а ние да оставаме безчувствени?  Аз във всеки случай, няма да го направя.

Взех, още веднъж, решението да вдигна оръжие срещу тези, които ограбиха животите ни и предадоха мечтите ни, заради печалбите си.

Не искаме награди от вас, задръжте ги , за да наградите някой свой доносник.

Искаме права и ще ги извоюваме с оръжие в ръка.

Не искаме подкрепа от никого и най-вече от тези, които са се пречупили.

И ще направите най-добре, ако ме заловите отново, което не искам, да ме убиете, защото ако ме затворите, пак ще избягам, за да се боря с вас до самия край…

Ще завърша с част от политическото ми обръщение, което прочетох вместо защита пред Апелативния съд от ноември 2006 година : „В никакъв случай не съм такъв, какъвто  казвате, че съм, но със сигурност съм това, от което най-много се страхувате“

И ще цитирам нещо от ,,Прикования Прометей”.

,,Удряйте, оковете тялото на роба по волята на Зевс – душата остава свободна”

14 януари 2014г.

Христодулос Ксирос

Организация „17-ти ноември“

Превод от гръцки: К.Д.