През последните месеци, разноцветна клика от политически активисти и проститутки, депутати, журналисти и актьори подеха медийна кампания за реставрация на задължителното гласуване в България. Създават се инициативни групи и граждански комитети, а в последните дни официално обявиха, че ще събират подписка за референдум по този въпрос.  Може да се достетим, че зад  тези инициативи стоят вездесъщите медийно – олигархични кръгове, политически партии, коалиции и блокове които целят чрез манипулации и открити лъжи да внушат   на общественото мнение, че връщането на принудителният  вот е „панацея“ за куцащата демокрация у нас. Нека примомним, че през изминалите десетилетия  управниците от всички цветове предлагаха различни „панацеи“ : „светло комунистическо бъдеще“,“ плавен и мирен преход към демокрация“, „ шокова терапия“, валутен борд,  приватизация, реституция,“оздравяване на икономиката“, 800 дена, членство в НАТО и ЕС, еврофинансиране и т.н и т.н. Нито една от тези „лекарства“ не заработиха в полза на обществото,  а само  в интереса на организираната от държавата престъпност.

Задължителното гласуване (подобно на задължителната военна служба) е принуда наложена чрез закон от държавата над нейните поданици (граждани).  Всяка една принуда е съпроводена със санкции (глоби, наказания, затвор).  Подобна принуда е присъща на тоталитарните идеологии и държави. В НРБ гласувалите бяха 99,99 % от задължените да  покажат верноподаничеството си към партията – майка.

В мнозина (демократични или не) държави е съществувало задължително гласуване до краят на 60-те или средата на 70-те години на ХХ век.  В страните от бившия Варшавски пакт този инструмент на властта бе премахнат  веднага след падането на режимите на комунистическите партии. Една от първите промени след 10.Х. 1989 г беше именно премахване на тази принуда, тъй-като се счита за несправедливост нарушаваща правата на човека. В началото на прехода от тоталитаризъм към парламентарна демокрация управляващите разбраха, че подобно задължение е недемократично и сравнимо с чл. 1 от Конституцията на Народна Република България, за водещата роля на Партията ( с главно П).

Разбира се има изключения на  държави с принудителен вот.   Една от тях е Кралство Белгия, задължителното гласуване е наложено от социалистите през 1949 г. (ако не греша) . Наказанията за негласувалите белгийци са от 150, евро глоба  до … загуба на всички граждански права, вкл. правото на работа, здравеопазване, пенсия и т.н. От 2004 г. съм белгийски гражданин и не съм участвал в задължителното гласуване, както и не участвам в изборите в България. Негласуването ми не е резултат на мързел или незаинтересованост, а напълно съзнателно.

И тук следва да изложа своите  аргументи защо съм против задължителното гласуване на избори и защо не гласувам…

–           Гласувах веднъж в живота си, на 10.06.1990 г. на първите демократично-манипулирани избори у нас. Два дена по-късно съжалявах, тъй-като хората за които гласувах (Ж. Желев, П. Берон, П. Симеонов…) викнаха народната милиция да  разпръсне блокадата на ул. ‚Раковска“ , която бяхме барикадирали с приятели протестирайки срещу тази изборна манипулация.

–          Бих искал да дам кратко обяснение относно същноста на държавната политическа система (било в тоталитарна България, демократична Белгия и т.н.). Бях свидетел на разпадането на „реалния социализъм“,  преживях годините на „прехода“ , живях близо 12 г. на „запад“, в момента изкарвам хляба си в държава „пълноправен член“на Европейския Съюз. Без да изключим очевидните разлики между „изтока“ и „запада“ събирайки жизнен опит и тук и там, установих че същността на системата е една и съща. Наглостта на управляващите, тяхната безкруполност, тоталната корупция обхванали държавите са идентични. Неслучайно родните ни политици се научиха да „усвояват“ еврофондове от  „западни“ си колеги…

–          Както ни е известно тези политици биват избирани по-време на  избори: президентски, парламентарни, провинциални,  общински и т.н. По-време на предизборните кампании  обучени (и не до там) политически мародери, мамят чрез обещанията си масите. След като се настанят в удобните кресла  от тези обещания не остава и помен. (Може би нагледен пример е предизборната кампания от 2013. Една от основните пропагандни точки на БСП беше АЕЦ Белене. От както БСП е на власт тази тема не съществува…(Лично аз съм противник и на ядрената енергетика!)).

–          Самите избори по същество не променят нищо, а само някои от играчите на политическата сцена сменят креслата. Всеизвестен е фактът, че  съществуващите вмомента политически партии в Европа (вкл. РБ), нямат идеологически разлики ( с изк. на крайни нацистки или сталинистки формации). Отново ще  дам пример с Белгия, в момента разликите в  партийните програми между партиите на фламандските зелени и националисти е нищожна. Подобно е положението и в България. Лично аз не намирам почти никакви идеологически или принципни разлики в програмите на БСП, ГЕРБ, ДПС или Реформаторски (наричам го Реаниматорски) Блок.  Всички са idem…

–          Изборите легитимират кражбите и престъпленията извършвани от властниците. Известно е, че между тях има споразумение за съдебен имунитет при промяна на правителството.

–          Неслучайно един от лозунгите на протестиращите от изминалата година беше „Ако изборите можеха да променят нещо – щяха да ги забранят“.  Именно изборите в съществуващата парламентарно – представителна система по абсолютно никакъв начин не променят битието на масите, а напротив.

–          Избраните управници имат имунитет и привилегии, те са недосегаеми (и лапат кюфтета по 40 ст. в депутатския стол).

–          И не на последно място, не гласувам от чисто морални съображения. За мен гласуването е съучастие в миналите, настоящите и бъдещи престъпления на „богоизбраните“. А престъпленията им са безбройни и когато говорим за нашата Родина могат  да бъдат обобщени с една дума ГЕНОЦИД. Абсолютно съм убеден, че чист и неопетнен политик все още не се е родил, а и няма да се роди никога, тъй-като системата не допуска морал в политиката.

–          Със сигурност мога да изложа и още половин дузина аргументи защо не гласувам, а и няма да гласувам на изборите (ако щат да ме вкарат в пандиза или да ме  набият на кол).

Защо съм против задължителното гласуване?

–          Като обясних по-горе не гласувам на никакви изборни напълно съзнателно и по убеждение. Гласуването за мен е престъпление.

–          Задължителното гласуване е инструмент на предимно тоталитарни идеологии (и Мая Манолова).

–          Задължителното гласуване ще бъде придружено с репресии и  наказания над негласувалите.

–          Задължителното гласуване нарушава моето демократично право на избор  дали да участвам в избори.

–          Няма да промени същността на управляващите в частност и цялата система като цяло.

–          Задължителното гласуване е в интерес  на (печелившите) политически партии, за всеки глас получават субсидия.

–          Също и в интерес на олигарсите, банкерите, ‚честните“ бизнесмени, мутинационалните и интеркомунални компании свързани с властта и партиите.

–          Искането за задължително гласуване е чист популизъм зад който стои политическата върхушка  в т.ч.  Реаниматорския Блок, целящи чрез  принудителен вот да увековечат агонията на народа.

–          Задължението не е право, както и правото не може да се превърне в задължение. Странно е как в България искрени привърженици на демокрацията и гражданското общество се опитват да наложат едни тоталитарни инструменти на управление?

–          Задължителното гласуване е отменено в повечето държави през последните десетилетия. В Белгия от години има дебат за отмяна на задължителното гласуване, а съдилищата масово касират административните наказания наложени над негласувалите. (Белгийските социалисти и фламандските нацисти са най-активни  в борбата за запазване на задължителното гласуване).

Моят избор е да не гласувам, аз съм привърженик на съзнателният бойкот на изборите.  Страхът на държавата, политическата върхушка и  олигархично – мутренската класа е именно този БОЙКОТ.

Алтернативата която застъпвам е ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ  при която членове на една общност взимат решенията на базата на консенсус в интерес на тази общност.  Избраните „представители“ могат да бъдат отзовани във всеки един момент. Структурата на функциониране на такива общности е хоризонтална. Управляващ орган е Общо събрание на цялата общност.

Реставрацията на задължителното гласуване е крачка към реставрация на диктатурата. И ти читателю на тези редове ще реши чия страна да вземеш,  на СВОБОДАТА  или тиранията?

Любен Ханджиев

Гр. София

Бел. на автора: На 13.02  изпратих сходен текст до Фейсбук групата Национален референдум за изборна реформа. По-късно бях премахнат от групата, а един от инициаторите и (известен актьор и искрен демократ) призова съмишлениците си просто да ме трият след като ме  заплаши със съд от името на актьорската гилдия. По такива действия можем да оценим реалната демокрация у нас, а за домораслите демократи, сталинските приоми са начин да затворят устите и мозъците на другомислещите.

Приканвам журналистическата, депутатска, проститутска  и прочие гилдии на обидените също да ми изпратят призовки за съд. Няма да си наемам адвокат…