Стоманеното токче на госпожа Президентската цензорша

1609853_596622137083709_1327451742_n
Четете задълбочено и познайте кой е казал това:
„Това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като ти служител на една компания, в случая медия“.
Диктаторът Орешарски ли го е казал? Или кървавият сатрап Станишев? А може би Лютви Местан, който се опитва с ритник да избие свободното слово от зъбите на медиите?
Нее, нито един от тези отговори не е верен. Горното твърдение принадлежи на членът на СЕМ Мария Стоянова. Този проблясък на мисълта (все едно светкавица в полунощно фентъзи небе) може да бъде открит на сайта на СЕМ, в протокола от заседанието от 28.01.2014 година, когато членовете на регулатора привикват шефа на БНР Радослав Янкулов, а същата тази Стоянова започва челна атака срещу Петър Волгин, обявен буквално дни преди това за най-популярния журналист в анкета сред слушатели на „Хоризонт“. Няколко дребни подробности. Мария Стоянова е в СЕМ от квотата на президента Росен Плевнелиев и се прочу в края на юни с изречението си, че да се говори за „гладните и босите е толкова популистко, толкова соц“. За да не остане неразбрана тя реши да допълни тогава: „Това е толкова остаряло, че просто е срамно да го говорим – кой е гладен, кой е жаден, кой е гол, кой е бос…“
Тази реплика е важна, за да можем да разберем защо досега никога не сме чували Стоянова да прихлипва, че медиите са пристрастни, когато отразяваха протестите все едно група от ангели са тръгнали по земята, а в стъпките им никнат рози, а сега изведнъж е решила, че един журналист с ярка, запомняща се, но алтернативна позиция изведнъж се превръща в чудовищен проблем за медийната регулация. В името на тази атака Стоянова не пести реторичен бяс, а речта й е многословна като модерен американски чиклит роман.
И вероятно този поток на съзнанието я води до това политическо откровение. Журналистите, най-вече тези в обществените медии, нямат право на мнение. Това ни казва тя. Особено, когато мнението стои в такава интелектуална опозиция на господстващото мнение, че умните и красивите са създадени едва ли не от въдзишката на някое реещо из облаците божество. В името на това да запуши правото на мнение на Волгин, личната цензорша на президента е готова да произведе такава сатанинска формула, а пък тези, които обикновено са така кресливи за всичко, никакви ги няма да вземат отношение.
Нали си представяте какво щеше да се случи, ако някой управляващите партии бе казал: „Това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка“. Мога да ви опиша:
– „Протестна мрежа“ щеше да излезе с разтърсваща декларация, че кървавото чудовище Путин, което остри ноктите си, говори чрез устите на своите марионетки тук, за да потъпче със стоманения си ботуш и зъбите си от олово искрицата на свобода, запазена в сърцата на отдадените фенове на Реформаторския блок, които дори и в най-тежките години и в най-големия студ, не са спирали да мечтаят за тръбопровод Маями – Ихтиман, където да тече правоверна и демократична газ.
– Асоциацията на европейските журналисти, която си е свърталище на прокопиевци, щеше да напише официална позиция, че след чуването на тези скверни тоталитарни думи, три журналистки от старото поколение са получили инфаркт, но са напуснали този свят с думите: „Считайте антикомунистом!“ и са завещали на демократичните поколения да се борят с тази прииждаща орда на новия ленинизъм, която има коварна цел да вкарва водка без акциз от Русия с цел – посегателство над свободнаа съвест на журналистиката.
– Асен Генов щеше да боядиса в розово половината „Александър Невски“ в знак на протест срещу кървавата саморазправа със свободата, а останалата половина в синьо и жълто, за да покаже на братския украински народ, че сме единни в тяхната борба да короноват газовата олигархкиня Тимошенко за демократичен лидер на постмайдановския махмурлук.
– Калин Янакиев щеше да обяви, че е имал пророчески сън как сам Бог му се е явил с огнен камшик в ръката и му е казал, че е време да разгони сганта юродива цензурска, която иска да потъпче свободното право на журналистите да изразяват безкрайното си възхищение от ЕС, да са в хармонично съзвучие с европейските ценности и да получават покана за коктейла на 4 юли на американското посолство.
– Група десни интелектуалци щеше да щурмува с призив „Тук не е Москва“ някоя кръчма в центъра на София и щеше да каже, че започват окупация в знак на яростен протест срещу змеят на цензурата, който се опитва да ограничи свободното слово и да им спре хонорарите от западните фондации.
– Знайни и незнайни журналистки щяха да ореват света, че вече всичко е черно, камшикът на тоталитаризма идва, Костов хвали Орешарски, а сега кабинетът отговаря с черно подтисническо иго върху съзнанията на доблестните журналисти и спира техните интелектуални търсения за абсолютната истина и небесна хармония.
– Едвин Сугарев щеше да обяви, че започва нова гладна стачка и няма да погледне любовно кренвирш повече поне докато свободата отново не дойде или кръвното на Путин не падне с две единици.
Когато обаче тези думи идват от висотата на стоманеното токче на госпожа президентската цензорша изведнъж тези думи потъват в нищото, все едно е обичайно пожелание за лека нощ. А бисерите на Стоянова тепърва предстоят. Изведнъж госпожата, оказва се е притеснена от това, че коментарните монолози на Волгин са „патетични и емоционални“. Интересна тема за медийна регулаторка – тя вече оценява не само обективност, ами и степен на емоционалност и патетика. По същата логика цензоршата утре ще реши, че има право да се занимава и с това защо Волгин е използвал сложно-съставни изречения, а не се е ограничил в обективния рай на простите синтактични форми. И, разбира се, за да подкрепи своето новооткрито мракобесие Стоянова веднага прибягва до изпитана формула на старите цензори – редакционните правила на БиБиСи.
В разговора тук се намесва един неочакван глас на разума – шефът на СЕМ Георги Лозанов, който казва: „Мнението не може да го забраним“. Дали това спира Стоянова? О, не, тя загрява все още край тъч-линията, за да може да изпълни докрай сатанинския си план в удрянето на свободата на словото между очите.
На цензоршата й се струвало, че в предаването „Деконструкция“ мнението и факта били свързани и слушателят имал проблем с тяхното разграничаване. Да не би „Деконструкция“ да е новинарско предаване? Това е предаване за анализи, за един по-задълбочен поглед върху фактите от седмицата. И заради това е много чудно как Стоянова си представя това разграничаване? Сигурно Волгин трябва първоначално да казва – днес ще коментирам тези и тези събития, да ги опише, а след това да ги коментира? И понеже металното токче на цензоршата добре съзнава, че този неин аргумент е лековат като манекенка в тежка анорексия, тя прибягва до друг страхотен аргумент – някои журналисти много се звездеели. Това не било свързано директно с Волгин, но очевидно е велика тема за заседание по медийна регулация.
А най-накрая Янкулов и Стоянова провеждат един диалог, който ще пусна целия, защото си струва да чуете съскането. Регулаторите вече обсъждат позициите на Волгин за Украйна.
Мария Стоянова: Това е субективна гледна точка, ето в това е проблемът.
Радослав Янкулов: Как ще е субективна? Та той говори с факти. Това не е някакво лично мнение, това са исторически факти.
Мария Стоянова: Ние знаем, че всички исторически факти имат различен прочит.
Горе цензоршата казва, че няма факти, сега се оказва, че проблемът е, че фактите имали различен прочит. Схващате ли? Проблемът на Стоянова е изцяло и само в това, че прочитът на тези факти от страна на Волгин не съвпада с нейния прочит и тя иска да му затвори устата.
Още от кипежа на юнските протести стана ясно, че това, което минава за протестърска мисъл у нас има огромен проблем със свободата на словото. Когато някой лигаво се разтопи в невъздържани възторзи от тяхното движение – това е връх на обективната журналистика. Когато някой аргументирано се изкаже срещу тях – това не било свобода на словота, а манипулация. Ето за това говорим. Точно това тоталитарно разбиране е изкопирано във всички драматични многословия на Стоянова. Заради това тя дори настоява и изисква списъкът с гостите за предаването на Волгин да бъде преглеждан предварително, защото това било част от редакционната политика.
Описвам целият този кафкиански бълвоч, защото той е изключително показателен за психологическото ниво на тези, които на дума са велики стожери на демокрацията. Те искат едноизмерен свят, сведен само до тяхното тълкуване на фактите. Единствено и само до тяхното. Всичко останало им изглежда манипуалация, изкривяване и те са готови да родят сталинистки формулировки само и само да прекъснат правото на свободна мисъл. Вижте какво се опитва да постигне цензоршата с металното токче на президента. Да спре един независим и алтернативен глас, да спре един човек, обявен за най-добрия журналист на „Хоризонт“ само, защото той не се вписва в бонбонено-розовата атмосфера на нейния либерален чиклит, който така ужасно прилича на сталинизъм.
Положението тук наистина напомня малко на Украйна. В Украйна, нека да ви припомня, втората работа на Олег Тягнибок беше да вкара закон, който да закрие и забрани медии, които не отразявали „правилно“ протестите…
Адрес на статията
Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Pingback: Александър Минков

  2. Pingback: Велики

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40