На днешната дата, точно преди четири години, дъхът на един голям боец секна, отиде си завинаги моят другар от “Революционна борба”, Ламброс Фундас. Той бе убит по време на престрелка на членове на Организацията с полицията, в квартала Дафни, Атина.

Ламброс се включи в политическата борба в годините на късният преход след Военната Хунта и се присъедини към антиавторитарното движение. Той взе участие в социално-политическите сблъсъци по онова време, които носеха характерните особености и специфичният дух на този исторически период.

Той дойде сред нас в зората на новия век, в момент, в който радикалното движение се задъхваше в търсене на приемственост с миналото, сред развалините от ерата след Хунтата, във време на промени в гръцкото общество, белязани от идолопоклонството пред приватизацията и консуматорството.  По-късно Ламброс се включи в “Революционна борба”, където и проведе последната битка на живота си.

Ламброс си отиде заедно с епохата в която живя. В  четирите години откакто го загубихме, страната преживя двоен фалит, политически и икономически. Двупартийната система, която бе стълб на държавата след падането на Хунтата, се срина заедно със стария  политически елит. Едновременно с това колабира и цялата икономическа система, създадена с влизането на страната в Европейския съюз. В момента нашата страна е обект на колонизация от финансово – кредитния елит на европейския Север, а богатствата на Гърция се разграбват от местните слуги на този елит.

Днес, фашизмът не е пред портите ни, той вече е наша ежедневна реалност. Виждаме го в гладуващите деца, в безработните, в отчаянието, в ескадроните на смъртта, в държавния тероризъм.

Днес, четири години след смъртта на Ламброс Фундас, битката на “Революционна борба”, битката на радикалното движение за свобода и социална справедливост е по-актуална отвсякога, защото ние сме уверени в нашата правота и ще бъдем винаги на първата линия на борбата срещу неолибералния фашизъм.

Наша последна задача, Ламброс, е да отговорим на вечния въпрос пред който стоят революционерите, твоите последни думи, “Какво да се прави?“ Пред нас няма  друг път, освен този на съпротивата. Пътят на Ламброс, пътят на живота.

Костас Гурнас

10 март 2014 г.

Затвора „Коридалос“, Атина

Превод: Миро