Бомбеният атентат пред сградата на Банката на Гърция прилича много на нападенията на терористичната групировка „Революционна борба” в миналото, е становището на гръцката служба за борба с тероризма. Символиката на целта, начина на действие на терористите и видът на използваните експлозиви показват директна връзка с действия на членове на организацията, в която имаха водеща роля Никос Мазиотис и партньорката му Пола Рупа. Двамата се намират в нелегалност и властите ги издирват. Преди няколко месеца те престанаха да се явяват в полицейския участък в изпълнение на мерките за ограничение, които им бяха наложени след освобождаването им от предварителния арест Поради изтичането на законно установения срок от 18 месеца.
Групировката „Революционна борба” бе поела отговорността за неуспешния опит за атентат със зареден с експлозиви автомобил пред централните офиси на банка Citibank в Атина през февруари 2009. Това беше първото проведено по този начин нападение след разбиването на терористичната организация „17 ноември” през 2002. За целта нападателите бяха превърнали в движеща бомба една открадната кола, марка Mazda 323. Използваният експлозив бил AMFO, също както във вчерашния атентат пред Банката на Гърция.
Членовете на „Революционна борба” са използвали бомби, направени от напоен с нафта амониев нитрат (AMFO) и в други свои нападения: срещу филиал на банка Eurobank през месец май 2009 и срещу гръцката фондова борба през септември 2009.
Според офицер от Службата за борба с тероризма Банката на Гърция и офисът на Международния валутен фонд в Атина, които се намират на улица Америкис, където бе паркиран избухналият вчера автомобил са сред постоянните цели на двойката терористи. Те сами са показали това чрез манифестите на „Революционна борба”, които бяха разпространени в периода 2003 – 2009.
Сред детайлите, които показват методи на групировката е и фактът, че нападателите не са изоставили моторите, с които са избягали от мястото на нападението. Камерите за сигурност от околните сгради са засекли наличието на двама мотористи близо до мястото на взрива. Смята се, че това са шофьорът на заредената с експлозиви кола и други двама души, които са се намирали там, за да му окажат съдействие.
Но освен начина на действие, не може да бъде пренебрегната и символичната връзка на Мазиотис и Рупа с нападението. А тя е, че вчера – 10 април се навършиха четири години от тяхното залавяне и разбиването на „Революционна борба”.
През януари тази година гръцкото правителство обяви възнаграждение за всеки, който даде сведения за това къде могат да бъдат открити двойката терористи. Гръцката полиция имаше съмнения, че те са участвали в атентата срещу централата на Нова демокрация и срещу резиденцията на германския посланик в атинското предградие Халандри. По-късно отговорността за нападенията пое неизвестната доскоро групировка „Група на народните борци – ОЛА”. Самият Мазиотис отрече, че е участвал в нападенията с писмо, което публикува известният за връзките си с анархистките среди сайт Indymedia.
В същото време полицията смята за по-несъстоятелна теорията, че автор на атентата е бившият член на „17 ноември” Христодулос Ксирос, който също е издирван от властите след като не се върна в затвора от отпуск.
„Когато не създаваме, а рушим, когато ни движи не любов, а омраза, тогава няма алтернатива., а когато няма реална алтернатива, „алтернатива” става национализмът . Механизъм за запазване на статуквото, който спекулира със социалните противоречия и цели пренареждане на големите капитали във все същите властови кръгове. Цената я плащаме всички ние, обикновените хора, с много жертви. Нека кажем – не!“
Струва ми се, че последният параграф на предишната статия е интересен коментар за горната статия, особено защото такива липсват. Статиите се пускат в без лого сухи и, наистина, важно е да се знае какво става в южната страна-съседка, обаче това в никакъв случай не изчерпва всичко ставащо, всички съществуващи инициативи и алтернативи, както и разбирането на общия контекст и оставя впечатление за известна симпатия с подобни методи на действие, въпреки повече от съмнителната им ефиктност в крайна сметка, което, ако е така, говори за чувство за безсилие и безидейност, както и за идеологизирано тесногледство, но тези качества не се дължат на системата извън нас, а преди всичко на системата в самите нас и в този смисъл са израз на сътрудничество. Да се разруши системата не може да е смислена цел, дори и в самите нас; системата може само да се надрасне. Съпротива – хубаво, но чрез съзидание. Негативното и вредното е важно да се познава и изобличава, но полезното и градивното е съществено да се изкарва на преден план, както в действието, така и в информацията. При това преди всичко става дума за конкретни, обекнивени и злободневни неща. Не става дума само да се говори за взаимопомощ и колективен гений, а да се гради конкретно и ежедневно с тях. Поздрави сърдечни и осмислени.