От няколко години насам, чувам от различни места противоречива информация за някакъв квартал в Атина, където местните жители били изгонили полицейските власти. На места пишеше, че полицията е изгонена от хората заради връзките и с организираната престъпност и в опита си да  изгонят наркодилърите от квартала, местните хора се сблъскали със съпротивата на официалните власти които директно застанали на страната на мафията. Други източници пък описват квартала като “свърталище на артисти, наркомани и анархисти”. Попаднах и на официално изявление на Американската служба за сигурност в което се призовават гостите на града да стоят далеч от Екзархия. Името на квартала можем да чуем доста често и в кратките брифинги, излизащи в българското медийно пространство относно масовите протести и сблъсъци с полицията в Гърция през последните няколко години.

При наличието на толкова интересна и разнопосочна информация и при пълната липса на такава на български език, за мен беше много интересно да отида в Екзархия и да разбера директно от хората какво наистина се случва там .
Ето резюме на историята на квартала която ще ни помогне да си обясним по-добре настоящите събития там:

Екзархия се намира в централната част на Атина в непосредствена близост до двата големи Атински университета. Поради локацията си, още от началото на 20ти век тя става средище на артисти, политически активисти, анархисти, социалисти и инкубатор за прогресивни идеи. Квартала е арена на едно от най-драматичните събития в историята на Гърция когато през 1973 година гръцки студенти въстават срещу управляващата военна хунта и се барикадират в Политехническия университет. Окупацията подпалва вълна от масови протести из цяла Гърция срещу които временното правителство изпраща полиция и армия. Срещу университета е изпратен танк АМХ 30 и редовна армия. Резултатите са десетки убити студенти и стотици тежко  ранени.

В наши дни, квартала отново влезе в световните новини когато на 6 декември 2008г, полицията застреля 15 годишният ученик  Александрос Григорополус в центъра на Екзархия. Убийството подпали масови протести из цяла Гърция, които тресоха страната в продължение на седмици и обхванаха още 70 града в Европа.

Още с влизането в Атина, човек забелязва някой огромни разлики с големите български градове като съвсем не говоря за архитектурата или средиземноморския климат. Всяка главна и малка уличка, всяка стена и обществена сграда са налепени с хиляди плакати и транспаранти, призоваващи за социална борба, обявяващи предстоящ протест, анти-фашистко събитие или концерт на модерна група в окупирана от анархисти сграда.

Графитите по стените също са политически като само малка част от тях са свързани с местните футболни отбори ( както в България) но дори и те се пълни с политически смисъл като “Да изритаме фашизма от стадионите” и т.н. Навлизайки в Екзархия, всичко това се умножава по десет като по стените буквално можеш да разбереш за всички минали, настоящи и бъдещи протести, акции и музикални събития . Стените на квартала са като самоорганизиран facebook. В центъра на Екзархия има малък красив парк, около който има множество клубове и заведения от които най-внушителни и като размер и като посещаемост са окупираните сгради ВОКС и Носотрос – превзети от анархисти преди 6-7 години и превърнати в социални центрове. Там намерих десетки анархисти обсъждащи политическата обстановка в Гърция и света, възрастни хора от квартала играещи табла, сирийски бежанци играещи джага, две момичета-анархистки които водеха безплатни уроци по чужди езици и най-евтината бира в Атина. За касова бележка изобщо не може да се мисли. Малката уличка минаваща покрай Носотрос води до мястото където полицай застрелва 15 годишния ученик през 2008г. Там има нещо като мемориал със снимки на момчето, свещи, най-различни вещи и най-красивите графити които съм виждал. Сградите около мястото са превзети от най-различни революционни групировки и приличат на бункери – със залостени прозорци и барикадирани врати като единственото по което може да се съди, че има живот в тях са революционните знамена стърчащи от прозорците и камерите които ограничават входа до сградите за непознати лица. Въпреки че имах уговорка с хора помещаващи се вътре, в крайна сметка не можах да вляза. Хора от квартала ми казаха че по-принцип полицията не влиза в Екзархия, но точно на това място, присъствието на полиция е абсолютно недопустимо.

От разговорите ми с различни хора живели цял живот в Екзархия си сглобих следната картинка за ситуацията там:

Квартала винаги е бил избягван от служителите на реда поради съображения за собствената им сигурност, но едва преди десетина години за изгонени напълно. Въпреки това, поради разположението на квартала и поради факта, че заради близостта на университетите и множеството музикални клубове се събират изключително много млади хора, Екзархия е привлекателна мишена за наркодилърите и организираната престъпност.  Интересното в случая е явната подкрепа и съучастие на полицията в наркоразпределението в квартала. Не това, че полицията участва в разпространението на наркотици (което е факт и в България а може би и навсякъде), а факта че го прави явно. Това “разкриване” на полицията се дължи на директния сблъсък на жителите на квартала с наркокартелите. Когато хората от квартала се организират и прогонват със сила, дилърите извън Екзархия, на помощ се притичват моторизираните полицейски части (Делта, като нашите Сигми), които принуждават хората да отстъпят и дори охраняват явките на дилърите докато напрежението утихне. Може би ако и в България хората опитат да изчистят квартала си от наркотици ще се сблъскат със същата полицейска агресия и ще изкарат на повърхността връзките на полицията с организираната престъпност, които сега са само слухове и “обществена тайна”.

Борбата между живущите в Екзархия от една страна и организираната престъпност и полицията от друга, съвсем не е приключила. След окончателното прогонване на полицията, Екзархия става известен като квартала с най-ниско ниво на престъпност в цяла Атина. Това естествено е трън в очите на властите, които не спират с опитите си да “си върнат квартала” но до момента успяват да разположат свои сили само по периферията му. Там ги заварих и аз когато пристигнах. Освен това през последните години, албанската мафия е укрепила позициите си в Атина и постоянно прави опити да пренесе бизнеса си в Екзархия. Тя е затруднена от местните жители, които са успели да изтикат дилърите към периферията (при ченгетата които ги пазят) но въпреки това, ми разказаха за много случаи на нападения и изнудване на собственици на заведения от организирани престъпни групи. Опитите на албанската мафия да възроди продажбата на наркотици в Екзархия привлича много наркомани, които пък водят след себе си дребни кражби и грабежи, изнасилвания и т.н.  Естествено жителите на квартала не гледат безучастно. Два дни преди да пристигна в Атина, в центъра на Екзархия, анархисти въоръжени с автомати „Калашников“ са нападнали показно членове на албанската мафия разпространяващи наркотици в центъра на квартала. От хората там научих че подобни респектиращи акции не са рядкост.

Освен към полицаи, хората от квартала изпитват непоносимост и към хора в униформи изобщо – разказаха ми че в квартала не могат да влизат данъчни инспектори  и ред други длъжностни лица.
Екзархия също така е и убежище за хора преследвани от фашистките банди на “Златна Зора” – Гръцка крайно дясна партия, забранена заради участието и в нападения и убийства срещу чужденци и връзки с висши полицейски началници . Запознах се с млада полякиня която е била нападната от членове на “Златна Зора” и тя ми каза, че единственото място на което се чувства сигурна е Екзархия.

Друг интересен елемент от Екзархия, а и от Атина като цяло представлява кооперативния бизнес. Посетих десетки кооперативни ресторантчета, кръчми и клубове из цяла Атина управлявани от колективи. Всички те са възприели начин на работа изключващ експлоатацията на работници – те не използват наемен труд, всички работници са и съсобственици. Печалбата се разпределя солидарно между всички членове. Особено впечатление правят и самите кръчми – преобладаващата част от тях ( не само управляваните от колективи а и по принцип) разполагат със собствена библиотека с радикална литература и организират множество културни и политически прожекции и събития.

Накрая, но не на последно място трябва да спомена и културния живот с който Екзархия е толкова известна. Думите на Рудолф Рокер – “Всяка власт задушава културата и ограничава свободата на човешкия дух без която изкуството не може да съществува” се доказват в практиката. В Екзархия културата и изкуството буквално избуяват от всяко кътче на квартала. Улиците са осеяни с музикални магазини, студия, художествени галерии, улични артисти. Там се  твори новата музика, новото изкуство, новите идеи.На всеки ъгъл има малки дюкянчета за стари касетки и плочи, магазинчета за комикси, музикални студия. Всяка вечер има концерти, изложби. Самобитни артисти правят безплатни представления на улицата или в окупираните сгради. Най-новите пънк, рок , ска и метъл банди чувстват Екзархия като роден дом. Хора от цял свят пристигат за да усетят нощния живот на квартала и остават там със седмици. Всякакви субкултурни течения се смесват в едно цяло и нищо не изглежда странно или не на място. Всичко е нещо ново и оригинално. Няма пошлост, няма правила и рамки.

Та мисълта ми е, че спокойно можете да пренебрегнете апела на американското правителство и да отидете в Екзархия. Определено има какво да се види и научи.

Евгени

П.П. На долната снимка се вижда как полицията запечатва Социалния център ВОКС. Няколко дни по-късно анархистите го „разпечатват“, ламарините са върнати за старо желязо и взетите за тях пари на стойност около 300 долара са дарени на кампанията за солидарност с политическите затворници.