В началото на март тази година, в Гърция беше издадена писаната в затвора „Коридалос“ в Атина, автобиография на Димитрис Куфудинас, оперативният командир на революционната организация „17 ноември“ .
Името на книгата е „Роден на 17 ноември“, а отпечатването и предизвика скандал и нападки срещу издателство „Ливанис“, за това, че е „дало трибуна на убиец“, подкрепя „тероризма“ и пр. На обвиненията на близки на жертви на Организацията и на разни буржоазни благородни девици от медиите, издателите отговориха така: „Ние смятаме, че всички аспекти на гръцката история в критичните и спорни исторически периоди, трябва да бъдат осветени“.
Димитрис Куфудинас е роден през 1958г, в село Терфи, близо да Серес. Завършва гимназия и записва право в юридическия факултет на Университета по икономика в Атина, което не успява да завърши. Ръководената от него организация извършва повече от 100 атентата в периода между 1975 и 2002г. През 2002г, Куфудинас и основните дейци на „17 ноември“ бяха арестувани и осъдени на доживотен затвор.
За книгата, Куфудинас казва следното: „От моята гледна точка, поемам отговорност за всичко което се случи. От първо лице, разказвам за житейския си път, политическата и идеологическа идентичност и за събитията, които ме превърнаха в „Антонис“ (нелегалното име на Куфудинас).
Кратък откъс от книгата:
„Оттеглихме се към улица „Авлонос“. Взех една ръчна граната от моя другар и я хвърлих срещу укрепените позиции на полицията. Точно навреме, защото си бяха върнали куража и започнаха да се показват зад прикритията си. Един от тях беше излязъл по средата на улицата с автомат, готов да стреля . Гранатата ги уплаши, отново се скриха, имаше ранени от тях. От „Авлонос“ излязохме на булевард „Атина“. Спряхме едно такси, изкарахме пътника и шофьора от автомобила. „Един момент, моля, ето пари в брой за колата“, подавайки му ги, „Добре, вземи я“, отговори таксиметровия шофьор.“
Добре, че има кой да плаши гаргите, че иначе едва ли щяхме да се оправиме. Жалкото също е че целият този гений и сила, които са вложени в тези действия, ако бяха вложени в нещо конструктивно и действително субверсивно, можеше и да дадат някакъв ефект, обаче така, както се е случило, освен да наливат масло в огъня, надали са направили така, че нещата да помръднат дори и с милиметър в посока отвъд логиката на системата. Тъпо е революцията да се свежда само до разрушителната фаза, защото ако не си развил алтернативи, то „разруши системата“ е част от системата. Казват понякога, че тероризмът е оръжието на слабия, но за щастие или за нещастие то е обречено на неуспех. Тероризмът има сила, когато се използва от силните, както може да се види във вече дългата традиция на държавния тероризъм, примерно от страна на САЩ. И за щастие, добре че слабите имат и други оръжия. А едно от тях е демокрацията. Впрочем тя за това е била измислена и за това е служила, но в истинската си форма, а не представителното управление, което фалшифицира и узурпира думата демокрация. Но явно някой предпочитат да плашат гаргите, а не да лекуват проблема в корена.
Гаргите в случая са си направо птеродактили…