За първи път истинската левица на светло в Европа!

Миналата седмица видяхме истинската левица – без вратовръзка! Различна. Каквато трябва да е – с остра критика срещу системата на големите интереси, която слага парите и банките над човешките ценности.

Видяхме я в сърцето на Европа, по време на дебата между кандидатите за председател на Европейската комисия, в лицето на Алексис Ципрас – председател на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) – гръцката партия, която стана причина за безсънието на европейския елит през последните години.  И като съдим по жестоките атаки, на които все още е обект от системните медии, стигаме до заключението, че  продължава да е опасна за финансовия и политическия елит на Европа, въпреки гласовете които ни убеждават, че се използва като „отдушник“ на системата.

„Аз съм Алексис Ципрас – кандидат на Европейската левица, и съм от Гърция – страната, която беше избрана да бъде опитното зайче с наложени най-строги икономически мерки, което пожелавам никой друг да не изпита“. Така започна А. Ципрас. И призова останалите кандидати, особено кандидатите на партиите, които подкрепят тази политика, да отговорят дали това, което се извърши в Гърция, е успешна история, която трябва да се повтори, или е история на социална трагедия, която не трябва да се повтори никъде другаде в Европа.

Като отговор за безработицата Алексис Ципрас заяви, че е неотложна нуждата от европейски „New Deal“ (нов набор програми и политики за икономическо възстановяване), за да се спре с параноята, наречена „дълг“, и да се излезе от  разрушителните за народите политики на строги икономии, прилагани в Европа.

За евроскептицизма „вина имат трите политически „семейства”, които управляват Европа“, имайки предвид  партиите на Юнкер, Шулц и Верхофстад.

„Явлението корупция е структурен проблем, особено в Юга, трябва да признаем това. А справянето с корупцията не е само проблем на страните-членки, а на ЕС като цяло. Вярваме, че трябва да има ефективно европейско законодателство за прозрачност и за справяне с корупцията. А наред с това и срещу укриването на данъци, офшорните фирми, които също са престъпни явления. За това  се иска политическа воля от правителствата и от ЕС, но да се има предвид, че зад всичко това се крият конфликти с много големи интереси“.

На въпроса за Украйна, Ципрас заяви, че „Европа експериментира отново с материалите от Студената война. Отваряте една голяма рана в сърцето на Европа. Ние вярваме, че тази рана не може да се затвори нито със заплахи, нито със санкции, нужни са диалог и дипломация. На първо място, не трябва да приемаме влизането на неонацисти в едно европейско правителство и не трябва да признаваме украинско правителство с неонацисти във властта, това е петно за европейската цивилизация. Трябва да дадем възможност на украинския народ да е единственият господар, който ще реши бъдещето си чрез предвидените конституционни процедури. Необходимо е да изискаме диалог в рамките на ОССЕ  и да няма военна намеса нито на НАТО, нито на руската армия, за да се даде шанс на мира“, „Украйна би трябвало да е мост между Европа и Русия, а не разделителна линия и ако пожелае, защо не, с една федеративна структура, която ще спомага за мир и приятелство.“

За бежанците:

„Най-напред да кажем, че е оксиморон, че е странно, да говорим за справяне с един световен проблем, като този с бежанската вълна, когато едновременно, държавите на ЕС финансират или участват във военни действия – например в Либия, Афганистан или други райони на планетата, като с това се създават огнища на бежанска вълна, тъй като тези хора нямат друг избор, освен да нахлуят в страните от Европа, за да си осигурят един по-нормален живот за тяхното бъдеще. Не е ефективна политиката на репресиите. Неприемлив е за културата ни, за хуманизма ни, фактът, че Средиземно море се превърна в една голяма гробница. Трябва да се промени европейската политика за бежанците. Да се преразгледа конвенцията Дъблин ІІ и да се субсидират страните-приемници, но и да има едно справедливо разпределение на отговорностите, за това как европейските страни ще посрещат тези хора. Тъй като Европа означава солидарност“

За религията:

„Всеки гражданин, който живее в една държава-членка на ЕС, трябва да уважава законите на тази държава. От друга страна и всяка държава е длъжна да уважава културните традиции на всеки гражданин. Смятаме за неотменимо право на всички граждани, които живеят в ЕС, да имат възможността да вярват в който Бог искат и да упражняват поклоненията си. В този смисъл, смятаме за много опасна една вълна на анахронизъм и консерватизъм, каквато виждаме през последните години в Европа. И най-вече е много опасно, когато става въпрос за междурелигиозни конфликти. И по този повод ще кажа, че също анахронизъм и консерватизъм е това, което виждаме в Испания със закона, който забранява абортите, с което ни връщат много години назад, по време на най-консервативните времена на диктатор Франко в Испания.  Това е една тенденция, която трябва да предотвратим и трябва в това да бъде ангажирана цяла Европа.“

За ниското участие на гласоподавателите

„Най-големия дефицит днес в Европа е дефицитът на Демокрацията. А гражданите стоят настрани, защото не вярват, че техния глас може да допринесе значително в оформянето на политиките и стратегията на днешна Европа. Европейския парламент все повече губи компетентностите си. Срещата на върха на лидерите от ЕС,е едно съвещание на 28 лидери, които накрая решават това, което желае г-жа Меркел. И наистина, бих искал да питам г-н Юнгер, какво стана по време на задкулисния съвет в Кан, където вие и г-н Барозу участвахте в консултации, за да се заместят две избрани правителства в Гърция и Италия, с цел да дойдат технократи-банкери, за да продължат със строгите мерки. И откъде накъде вие сте тези, които можете да наложите на една страна какъв вид референдум трябва да се проведе, при положение че, както и преди казахте, уважавате конституцията, в която се предвиждат ясно тези процедури – в случая конституцията на Гърция.“

Този въпрос бе зададен от Ципрас към Юнкер два пъти, без обаче да получи отговор от политическия брат на Б. Борисов и подобните му – тези които защитават статуквото. Нали десните партии, от семейството на ЕНП (Европейска народна партия), уж са най-големите защитници на демокрацията и човешките права? Но за какво говорим? Историята го е доказала. Изявленията и фанфарите са според интересите, които обслужват. Когато интересите на елита диктуват, не зачитат ни народ, ни права. Това са баш десните, това са и „социалистите“ от  ПЕС (Партия на европейските социалисти), на Шулц, за които е прието да се наричат „леви“, което само може да предизвиква смях.

За истинските леви като Алексис Ципрас и ЕЛП (Партия на европейската  левица), човешките ценности са над интересите, парите и банките.

Надявам се и занапред!