Единствената практическа полза от българската политическа социология е, че показва кой в какво иска да те излъже. В зависимост от финансовата си лоялност, едни агенции ни убеждават, че БСП е отново лидер, а Бареков оглавява новата трета политическа сила. Други пък сочат първото място на ГЕРБ и предричат светло бъдеще на сборните дружинки на другарите Първанов и Пръмова. С наближаването на поредната разходка до урните обаче елементарното надуване на процентите на тази или онази партийно-бандитска групировка отстъпва на далеч по-сложни схеми.

Наскоро любимата социологическа агенция на автентичната и не толкова автентична десница – „Алфа Рисърч,” излезе с проучване, достигащо нови висоти на манипулативността. В контекста на изборите за Европарламент е било проучено общественото мнение по безспорно най-належащия въпрос – изборът между ЕС и още несъществуващия  Евразийски съюз! Оказва се, че на 25-ти май нямало да се решава кои 17 интересчии да пратим да блажат един мандат в Брюксел, ами ще определяме геополитическата си ориентация! Ти да видиш! Чудно как проучване по практически, а и теоретически несъществуващ казус, се вписва в професионалните принципи на социологията. Със същия успех биха могли да проверят каква част от населението подкрепя референдум за присъединяване към Монако – така де, нали има цяла фейсбук група за това!

Като първопроходци в теоретичната социология „Алфа Рисърч” са имали възможност да изберат и принципите на анализ. Вместо по възраст, социално положение или някакъв друг признак, анкетираните са разпределени по партийни пристрастия! Лошите и добрите партии са специално подчертани, за да не би някой да се обърка. Трябва да се признае, че схемата е идейна – даваш отговори на незададен въпрос, създаваш усещане за несъществуваща заплаха и представяш спасителната алтернатива. Интересното е, че цели 15% от електората на Реформаторския блок са изразили пристрастия към евразийската идея – но можем да сме сигурни, че въпросните трима души ще бъдат издирени и разжалвани пред другарски съд.

Целта на тази мистификация е очевидна – представяне на едни пропадащи политически субекти като единствен щит срещу настъпващата евразийска заплаха. След като не успяха да оправдаят политическото си оцеляване с миналогодишните протестърски експерименти и боядисването на паметници, са решили да развият иновативно другият си основен аргумент– анти-руската истерия. В активното мероприятие е включен целият потенциал на тази група по интереси – всички познати десни пенкилери и блогъро-интелигенти бълват истерични есета и псевдо анализи, разпространявани активно от съответните медии. Оказва се, че единствените, които активно вдигат шум в общественото пространство около кремълския геополитически проект не са неговите привърженици, а неговите яростни противници, отчаяно нуждаещи се от плашило, което да ги легитимира пред електората.

Така де – ако седнат да питат потенциалните си избиратели какво мислят по наистина належащите политически, икономически и социални проблеми, вероятно ще си проличи, че са също толкова неадекватни и самоцелни, колкото и всички останали мутри по предизборните плакати. Ироничното е, че след време истериите им могат да се превърнат в самосбъдващо се пророчество. А още по-ироничното е, че точно разни Евгени Дайновци, Иван Кръстевци, Огнян Минчевци и подобните им рицари на евроинтеграцията ще са сред първите, настанили се на пътя на новите финансови потоци при евентуална промяна на геополитическия ветропоказател. Точно както преди 25 години за един ден смениха амплоато си на обещаващи номенклатурчици с такова на борци за пазарна икономика и либерална демокрация.