Общи положения

Чл.1 Този кодекс урежда трудовите отношения между работника и работодателя, в случаите, когато работодателя не спазва трудовото законодателство на страната, погазва достойнството и чувството за чест на работника, както и в случаите когато подлага работника на системен тормоз и психологически стрес.

Чл.2 Работодателите упоменати в Чл.1 се считат за работодатели поставени извън закона и като такива попадат директно под силата на настоящия трудов кодекс на работника анархист.

Чл.3  Счита се, че работодателите упоменати в Чл.1 доброволно са се отказали от защитата на действащите в страната закони с акта на неспазването им и нямат право да се позовават на тях и тяхното действие.

Чл.4 Всеки работник, работещ за работодател от вида упоменат в Чл.1 има право да се смята за работник анархист и може да прилага настоящият кодекс в пълната му сила.

Чл.5 Всеки работник анархист, преди да пристъпи към прилагането на настоящият кодекс, трябва да се позове на правата си гарантирани му от законодателството на страната освен в случаите, когато прецени, че това не би имало смисъл.

Същинска част

Чл.1 Ако работодателят не ви осигурява на пълното трудово възнаграждение което получавате, работникът анархист има пълното право да го краде, по начини и в количества съобразени със собствената му преценка и чувство за справедливост.

Чл.2 Ако работодателят злоупотребява с продължителността на работното време, работникът анархист е длъжен да полага минимум усилия и знания, и да произвежда максимум некачествена продукция.

Чл.3 Ако работодателят ви подлага на системен психически тормоз, работникът анархист е длъжен:

  (1) Да го псува  до девето коляно по съребрена линия, като изиска от работодателя актуален списък на роднините.

  (2) Да го заплюе директно в лицето, с най-мазната храчка, която слюнчените му жлези са способни да отделят.

  (3) Да го кълне в присъствието на целият трудов колектив и на самият работодател.

  (4) Да състави некролог на работодателя в свободен текст и го разлепи из работните  и офис помещения, така че информацията да бъде достъпна за всички, включително и за работодателя.

Чл.4 Ако работодателят, вместо да говори нормално с вас, ви крещи, работникът анархист е длъжен:

 (1) Да му запуши устата с подръчни средства, а при липсата на такива се позволява употребата на физическа сила.

 (2) Да се обърне към държавните институции с молба за освидетелстване на работодателя, както и да са свърже с най-близкият психо-диспансер за оказване на бърза помощ. Ако такъв няма в непосредствена близост, тогава е длъжен да отскочи до най-близката аптека, откъдето да закупи някакви успокоителни медикаменти, които по доброволен или насилствен път да бъдат приети от въпросният работодател. Сумата за закупуване на медикаментите се възстановява от работодателя в троен размер.

Чл.5 Ако работодателят забавя или отказва да заплати възнаграждения за положения от вас труд, работникът анархист е длъжен:

 (1) Да събере сумата, чрез самостоятелна продажба на продукция, а ако продукцията е невеществена или трудно продаваема, чрез продажба на оборудване принадлежащо на работодателя.

(2) В знак на подсещане, да запали колата на работодателя, а ако това не помогне и дома му.

(3) В случай, че събирането на дължимите заплати се окаже невъзможно по алинеи 1-ва и 2-ра, работникът анархист може да отвлече работодателя и да поиска откуп в размер десет пъти по-голям от дължимата за заплати сума или да го продаде за органи.

Чл.6 В случай на упражняване на физическо насилие върху работника от страна на самият работодател, на неговата охрана или други негови приближени лица действащи по негова поръчка, работникът анархист е длъжен:

(1) Да пази своето физическо здраве с цената на живота на работодателя или на приближените му действащи по негова поръчка.

(2) При възможност да използва в своя защита всички инструменти и приспособления с подходяща тежест и форма, или взривни, пожароопасни и отровни смеси до които има достъп.

(3) При достатъчно умения да пребие работодателят си възможно най-брутално и да го остави в безпомощно състояние до пълното изтичане на кръвта му, като след това уведоми най-близката погребална агенция.

(4) Ако работникът анархист не е в състояние да се защити съобразно, алинеи 1,2 и 3, то тогава е длъжен:

  а) Да унищожи възможно най-голяма част от продукцията и, или оборудването принадлежащо на работодателя.

  б) Да унищожи всички енергозахранващи работното му място (фабрика, офис и др.) съоръжения

  в) Да унищожи всички водоснабдяващи работното му място съоръжения

  г) Да унищожи всяко лично, движимо или недвижимо имущество на работодателя, до което успее да се добере.

Заключителни разпоредби

Чл.1 Във всички останали случаи на злоупотреба с работодателско положение, неспазване на трудовото законодателство и уронване честта и достойнството на работника от страна на работодателя, на работника анархист се дава правото да постъпи както намери за целесъобразно.

Чл.2 Работникът анархист не е длъжен да спазва съвестно, каквито и да е разпоредби идващи от работодател, упоменат в Чл.1 от Общите положения.

Чл.3 Работникът анархист е длъжен да осведомява обществото за работодатели, упоменати в Чл.1 от Общите положения, чрез всякакви информационни канали, така че информацията да стигне до най-широк кръг от обществото.

Чл.4 Работниците анархисти са длъжни да се съюзяват по-между си, с цел прилагането Същинската част на трудовия кодекс.