Всеизвестен факт е, че под дебелата сянка на българските политически идиоти нищо друго не може да процъфтява освен бедността, оскотяването, корупцията, произвола и медийното скодоумие. И всичко това се дължи на страшната онази наглост с която е пропита до мозъка на костите българската новобуржоазна класа …*

Навлезлият в 25-тата си година „Преход” и последиците от него – демографски, социално-икономически, културни  – са най-тежката Катастрофа в новата история на българския народ, сравнима с турското нашествие през 14 век и задминала двете национални катастрофи през 20 век. Но виновни за това престъпление няма, а престъпниците продължават „да поемат вината само с мезе”…

От членството в ЕС спечелиха единствено „усвояващите еврофондове” корумпирани държавни чиновници, стоящите зад тях политици и фирмите на „нашите момчета”. За мнозинството от хората на труда, еврочленството на България донесе  единствено повече бедност и всекидневие характеризиращо се като „живот в несигурност”.

Основните проблеми на обикновените хора  у нас (работници, безработни, пенсионери, дребни производители), освен политическото и медийно зомбиране  и липсата, до този момент, на истински синдикални организации и солидарни инициативи, са:

Ниските доходи – по официална статистика, най-ниски в ЕС

Липсата на здравеопазване – само по себе си това е Геноцид

Кредитното робство – тук включваме целия престъпен конгломерат от банки, фирми за кредити, ЕРП-та, в-и ката, Топлофикации, мобилни оператори, частни съдебни изпълнители, колекторски фирми, които са затворили кръга на грабежа и също съществено спомагат за увеличаващите се обороти на погребалните агенции…

Пенсионната реформа – за правото на пенсия, както и за ред  други придобивки, работническата класа е ляла кръвта си по барикадите. Много хора в момента изобщо не си дават сметка, че всъщност, тези, които ще се пенсионират в следващите няколко години, може да са последните „пенсионери” …Увеличаването на възрастта за пенсиониране и „здравната реформа” ще свършат останалото…

За да променим това статукво трябва да си дадем сметка за две неща

–  Първо, изброените по-горе и други проблеми на обществото, нямат решение в рамките днешната социално-икономическа формация, която се нарича Капитализъм.

–  Второ, капитализмът не може да бъде победен с празни приказки, самозалъгване, удряне по масите на механи или с интернет заклинания – срещу него се води класова борба.

Класовата борба не е архаично словосъчетание, както си мислят или им се иска на разни буржоазни подлизурковци. Класовата борба е на дневен ред !

1 май не е празник на бира – скарата, а ден-символ, в който си спомняме миналото, стъпваме твърдо в настоящето, за да завоюваме бъдещето…

Преди 128 години, работниците в Чикаго, издигат „утопичното”, според тогавашните вестници, искане за 8 часов работен ден.

Днес,  ние издигаме следните искания:

ЗА:

– Неколкократно увеличение на размера на работните заплати, пенсиите, детските надбавки, майчинските

– 30 часова работна седмица, 6 часов работен ден

– Намаляване на възрастта за пенсиониране на 60 години за мъжете и 55 години за жените

– Безплатно здравеопазване

– Безплатно образование

– Социализация на основните сектори в икономиката и преминаването им под работнически контрол

– Социализация на обществените услуги – ток,вода, парно,  транспорт и комуникации.

Днешните млади хора и такива на средна възраст, сигурно много пъти са си казвали „Ех, ние сме най-прецаканото поколение, в най-лошите времена ни се падна да живеем” и сигурно са имали основание за такива мисли. Но всъщност не е така. Нашето поколение живее в може би най-интересните времена в цялата човешка история. Времена, в които най-накрая, след толкова страдания и жертви в социалните борби, пирамидалната обществена система, основана на политическа доминация и икономическа експлоатация, ще бъде изхвърлена там където и е мястото – в боклукчийската кофа на историята.

Да я изхвърлим…

1 май 2014 година

Автономен работнически синдикат, секция София

*В първия абзац малко назаем от Х.Б.