Кметицата на Мадрид Ана Ботела, разпореди всеки бездомник дръзнал да остане без подслон да бъде наказван с глоба от 750 евро. Глобата, която скоро ще влезе в сила, ще бъде налагана както на бездомници спящи по пейките, така и на бедняци, продаващи носни кърпички, на просещи близо до обществени сгради, училища, болници и входовете на големите търговски центрове.
Глобата може да достигне и 3000 евро, ако в просията участват и малолетни деца.И всичко това, след като в испанската столица съвсем наскоро бяха изгонени от приюти и домове за социално слаби, стотици бездомници. Данните на Националната Статистическа Служба на Испания са повече от красноречиви: един от всеки пет граждани живее в условия на бедност, 2.2 милиона деца са недохранени, а 29% от домакинствата са ипотекирали жилищата си поради невъзможност да изплатят задълженията си към банките.
В Швеция ксенофобията присъства дори и чрез разделението на тези, които просят. Крайно дясната партия „Демократи на Швеция“ внесе предложение в Парламента с което изисква просията от страна на чужденците да бъде повод за тяхното екстрадиране от страната и забрана за повторно влизане в Швеция завинаги.
В Норвегия коалиционното правителство, начело на което е Партията на Напредъка, поиска да се позволи на общините да забранят просията. Председателят на партията С. Йенсен, заяви, че тази забрана ще позволи борбата с престъпността да бъде по-ефективна и най-вече ще бъде насочена срещу ромската престъпност. Въпреки, че просията в Норвегия все още е законна, в програмата на партията просията се забранява на територията на цялата страна.
Много държави се облагодетелстват от дупката, която съществува в законодателството на ЕС, което не регламентира тези въпроси, освен свободното пътуване на гражданите от страните членки. Наказанието,което може да се наложи за системна бездомност, може да бъде дори и лишаване от свобода. В случаят на Унгария, държава с над 30 000 бездомници, правителството начело с Виктор Орбан, заяви още от 2010 г, че ще вземе сериозни мерки срещу бедността, която отдавна е явна.Промените в законодателството забраняват просията, спането на улицата в градските и туристически райони.Обаче границите на тези райони не са строго регламентирани, а се определят всеки път от полицията. Унгарското правителство, въпреки всичко това, позволи на общините да създават „специални зони“ в околностите – един вид гето за бездомните.
Във Франция, просенето е незаконно още от деветдесетте години. Въпреки това, кметовете имат право да решават самостоятелно за областите си.В доста френски градове, някой от които са Кан и Бордо е забранена „агресивната” просия. По-точно, това е просия, която се осъществява по агресивен начин или в компанията на опасно животно.Тези „опасни” просяци биват наказвани с глоба от 38 евро.
От 2011 г. ксенофобската зараза е обхванала и Франция.Всички чужденци,които просят се смятат за „опасни“ и се екстрадират или подлежат на изгонване. Във Франция през 2012 г. има 141 500 бездомници, от които 30 000 са деца.
Германия, следва по-различна политика. От 1976г, насам общините са отговорни за оказване на помощ на лица,които имат сериозни социални проблеми. Общините са длъжни да създадат условия за пребиваването и изхранване на бездомниците. Същевременно е строго забранена просията в паркове и подтикването на деца към просия.Църквата се задължава да използва една част от парите, които получава от държавата за благотворителност в полза на бездомните.
В Италия просията не е забранена, стига това да бъде в рамките на човешката солидарност и да не застрашава обществения ред.Просякът задължително трябва да бъде в състояние на голяма бедност.Полицията може да се намеси в случай, че просякът използва средствата за алкохол, наркотици, и всичко останало, което не е пряко свързано с неговото оцеляване.Но тази еластичност на законодателството, позволява различни тълкувания. През 2008г, жена от ромски произход беше задържана за „търговия с деца“, защото просела с малолетното си дете. Върховният съд я оправда, тъй-като се позова на това, че просията е част от традицията при ромите.
Занимаващата се с проблема евродепутатка Сандра Петрович,заявява в Европарламента следното: „Съществува една нагласа в Европа, която се вижда в репресивните практики на отделни общини, които потъпкват основни права на хората в неравностойно и затруднено социално положение, каквито са бездомниците, имигрантите, бедните, излежалите присъдите си бивши затворници и т.н., които биват наказвани все по-често, единствено заради тяхното социално положение.В много от случаите те изобщо не биват включвани в социалните и обществени програми, които са създадени точно за тази цел.“
Общините взимат сериозни мерки за да пречат на ежедневната грижа на бездомниците за намиране на нощувка под открито небе. Тези мерки са забрана да се спи по скамейките и улиците, забрана за ровене из кошовете и контейнерите за боклук, а най-често и насилствено изгонване на бездомници от тяхното място за почивка или нощувка. За съжаление, за тези наши съграждани, които живеят като бездомници е много трудно или почти невъзможно да получат достъп до правосъдната система. Имайки предвид, че живеем в криза вече пет години, много е вероятно, броят на хората живеещи в крайна бедност в страните от ЕС да продължи да се увеличава все повече и повече. Какви ще са мерките и законите, които Европа ще предприеме за да осигури спазването на човешките права не е ясно. Но при всички положения е нужен строг регламент, който да не позволява на държавите членки на ЕС, да усложняват и затрудняват живота на бездомниците и хората в крайна бедност.
Ванеса Мара
http://interpressgr.blogspot.gr/2013/11/blog-post_22.html
Превод от гръцки: М. Зафирова
Бел.Прев. Само преди няколко дни малоумният кмет на италианския град Верона издаде заповед с която заплаши гражданите и гостите на града с глоба от 500 евро за всеки, който даде храна на бездомен. Само броени часове след публикуването на заповедта, журналистът Ган Лернер излезе с призив към към хората във Верона да игнорират тази заповед на кмета, призова в интернет пространството за протест в града и прикани към гражданско неподчинение. Лернер предложи на гражданите на Верона да нахранят всеки бездомник, срещнат по пътя си и да не спазват забраната на безумния кмет.