Безспорен факт е, че сянката на крайната нищета е паднала върху милиарди хора и че богаташите продължават да стават все по-богати. От 7,2-милиардното население на земята, повече от половината живеят под официалната граница на мизерията от 2 долара на ден, установена от Световната банка. По-голямата част от тях населяват бидонвилите, гетата или селата на Индия, Китай и страните от Черна Африка, чието население живее с по-малко от 1,25 долара дневно.
Чомски казва, че неравенството е достигнало историческия си максимум. Според зашеметяващите данни от доклад на швейцарската банка Credit Suisse за 2013 г., почти половината от световното богатство, на стойност 110 трилиона долара, принадлежи на 1% от земното население. Това е 65 пъти повече от цялото богатство на „нисшите“ 3,6 милиарда души, които от своя страна притежават вкупом по-малко от имането на първите 85 свръхбогаташи в класацията на мултимилиардерите. Пак от същия доклад се вижда, че „долната половина от човечеството притежава само 1% от световното богатство, а най-богатите 10% владеят 85% от него, при което „най-висшият“ 1% от пълнолетното население държи 46% от това богатство.
В „Новия свят“, където – според митологията – всеки има възможност да стане мултимилионер, неравенството на богатствата и доходите е сред най-остро изразените в света и е по-високо, отколкото е било през 1928 г., преди на следващата 1929 г. да се разрази най-тежката икономическа и финансова криза, намерила своето „решение“ във… Втората световна война.
По данни на Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц, дневната средна заплата на мъжете в САЩ днес е по-ниска от тази през 1989 г. В замяна на това, както изяснява „Оксфордския комитет за подпомагане на гладуващите“ (!), след финансовата криза, наченала от 2008 и последвалите я години, най-богатият 1% американци са увеличили имането си с 95%, а „нисшите“ 90% са станали още по-бедни. Днес, да се родиш беден в САЩ, означава да си останеш такъв. „Вертикалната мобилност“ (забогатяването, което беше „Американската мечта“) вече съществува само в Холивудските сериали.
В доклад на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) се сочат резките разлики в доходите между горната и долната половини от населението на страните-членки. Те са 10:1 за Италия, Япония, Великобритания и Корея, 14:1 в Израел, САЩ и Турция и 27:1 в Чили и Мексико. Тази разлика в доходите е само половината от изкопаната от неравенството социална пропаст. Другата е резултат от неравенството в разпределението на богатствата, тоест от ограбеното в миналото от хората на наемния труд.
Тези проблеми са разгледани обстойно в новата обемиста книга „Капиталът в ХХI век“ на френския икономист Тома Пикети, към чиито таблици и графики от изобилни данни за няколко столетия и за различни страни от „Първия свят“ ще се връщаме и в бъдеще, без да се съгласяваме винаги с неговата етиология, диагнози и лечение. В нея той казва: „В едно общество, в което нивото на печалбите на капитала изпреварва икономическия ръст, неравенството расте неминуемо. Веднъж възникнал, капиталът се възпроизвежда по-бързо отколкото расте икономическото производство. Резултатът от такова неравенство в разпределението на богатствата е усилване на социалните противоречия, край на прословутата „среда класа“ и „усложняването месец след месец и година след година на възможността за съкращаване на разрива и понижение на неравенството… В Европа най-богатите 10% владеят 60% от богатствата, а в САЩ – 70%“. Тома Пикети предупреждава властващите и богаташите, че ако тези неравенства в разпределението на доходите и на богатствата продължават да растат, последствията от това ще бъдат „потенциално ужасяващи“.
По-нататък той пише, че социалното неравенство оказва разрушително въздействие върху демокрацията и социалните отношения с дълбоки последствия. В такива общества нивата на алкохолизма, престъпността и наркоманиите са много по-високи от средните. По-ниска е грамотността, по-ранна е бременността при подрастващите, отколкото в страни с по-малко неравенство…
Богатите са завоювали изключително доминиращо положение и контрол над обществените процеси, а за останалите е резервирано „правото да гласуват“, което не оказва особено влияние върху политиката и делата на правителствата. Огромното мнозинство от „нисшите“ не изпитват доверие към партиите и политиците.
Като придатък към острата или хронична бедност, изпитвана от тези, които не принадлежат към „златния милиард“, се прибавя превръщането им в беззащитни жертви на капиталистическата експлоатация, липсата на образование и всестранната им уязвимост.
Днешното социално и интернационално неравенство, провокирано от пазарния фундаментализъм или от „неолиберализма“, който е обхванал целия свят, взема повече жертви от чумните епидемии на миналото. Ноам Чомски казва, че „тази система е толкова несъстоятелна и зле функционираща, че не е в състояние да обезпечи дори хляба и работата за стотиците милиони безработни“, което би станало възможно, ако икономиката служеше на нуждите на човечеството, а не за създаване на свръхбогатствата на бандата от безскрупулни, привилегировани и алчни мултимилиардери и техните преторианци, куртизанки, мутри, шутове и слуги. Той казва, че е трудно да се „измисли по-сериозно обвинение срещу една социално-икономическа и политическа система“. Социално неработеща, тя обезпечава на единия полюс крайно висока концентрация на богатствата и растяща мизерия на другия, а политическата власт, със законодателната си дейност и охранителни функции, гарантира цикличното повторение на целия този ужас и безобразие.
В такива условия, тази „неработеща система“, основана върху конкуренцията, произвежда нестабилност, социално напрежение, недоверие и противопоставяне. Тя поощрява „недалновидността“ и мисълта, че всичко и всички са само стоки за покупко-продажба с печалба, обрича милиарди хора на живот в душещата ги нищета, на концентрация на богатството и властта в ръцете на нищожно малцинство и отравя непоправимо планетата. Максимата, към която се придържат с религиозна стръв всички тези привърженици на неолибералната доктрина, собственици на корпорациите и техните политически съюзници във властта, е: „всичко за нас и нищо за другите“.
По данни на група водещи икономисти, повечето от които предсказват краха през 2008 г., тази система се намира отново на границата на колапса. И този път, казват те, той ще бъде много по-тежък от предишния. Те смятат, че приказките за т. нар. 100-процентово възстановяване са измама. БВП (брутният вътрешен продукт) на САЩ е с ръст 2% или 350 милиарда долара за 2013 г., но заемите надвишават 700 милиарда. Марк Фейбър – финансов съветник и мениджър на инвестиционно фондове – казва: „Ние надуваме финансови балони и когато те се спукат, ще бъде много по-зле. Сега сме в гигантския балон на финансовите активи, който може да гръмне във всеки момент“. Същото твърди и небезизвестният щатски милиардер Уорън Бъфет и предрича неминуем и разрушителен крах.
Горните икономисти и финансисти считат, че колапсът на това жестоко и несправедливо чудовище е неизбежен, независимо от това дали ще настъпи през 2015 г., или няколко години по-късно.
Всичко това се „случва“ или предстои да се случи на фона на безпрецедентни нива на дълговете и безработицата сред младите, заедно с растящото социално неравенство и с масата надути от ипотечните кредити финансови балони от Англия, през САЩ и Австралия, до Китай и редица други, развити и развиващи се страни, които прилагат същия модел на корпоративния капитализъм, понеже той… „нямал алтернатива“.
Очевидно навлизаме в нова епоха на велики промени. Идеите, основани на вечните принципи на свободата равенството и братството, ще влияят все повече върху умовете и сърцата, независимо от съществуващите социално-икономически и политически идеологии и доктрини на неолиберализма, консерватизма или национализма с техните досадни позовавания на овехтелите, реакционни и ретроградни догми на „индивидуалността“, на конкуренцията, на глобализацията, етатизацията и „силните личности“.
Прогнозираният икономически крах не е изолиран колапс, а симптом на разложение на остарелите структури и на едно много по-широко движение към промени, обезпечаващи нови форми и методи на организация и функциониране на обществото, гарантиращи свободното и достойно съществувание на 99% от населението на земята, на които са омръзнали социалната несправедливост и неравенство, измамата и лъжливите обещания на политици и правителства, и които започват да завоюват улиците и площадите на градовете по целия свят, за да изразят своите общи възгледи и искания.
Греъм Пийбъл
(с кратки съкращения и коментари)
Превод и редакция: Г. Константинов